Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31999R2702

    Регламент (ЕО) № 2702/1999 на Съвета от 14 декември 1999 година относно действията за информиране и насърчаване на селскостопански продукти в трети страни

    OB L 327, 21.12.1999, p. 7–10 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

    Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)

    Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 11/01/2008; отменен от 32008R0003

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1999/2702/oj

    03/ 30

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    21


    31999R2702


    L 327/7

    ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


    РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2702/1999 НА СЪВЕТА

    от 14 декември 1999 година

    относно действията за информиране и насърчаване на селскостопански продукти в трети страни

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

    като взе предвид предложението от Комисията (1),

    като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

    като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

    като има предвид, че:

    (1)

    според действащото законодателство Общността може да провежда в трети страни действия за насърчаване на разпространението на ограничен брой селскостопански продукти; резултатите до този момент са много обнадеждаващи;

    (2)

    с оглед на натрупания опит, перспективите за ръст на пазара, както в рамките на Общността, така и извън нея, и в новия контекст на международната търговия е необходимо да се изработи последователна обща политика за информиране за продуктите и насърчаване на разпространението им на пазарите в трети страни;

    (3)

    такава политика може да бъде полезно допълнение и подкрепа към действията, предприети от държавите-членки, особено чрез повишаване на имиджа на продукти от Общността на международни пазари, по-специално по отношение на хранителните качества и безопасността им; като помага за отварянето на нови пазари, тази дейност също би могла да има мултиплициращ ефект върху националните и частни инициативи;

    (4)

    трябва да бъдат определени критериите за подбор на съответните продукти и пазари; обаче продукти, отговарящи на изискванията за възстановявания при износ, не са изключени от системата;

    (5)

    като общо правило Комисията следва да осигури само част от необходимото финансиране, така че заинтересуваните организации и държави-членки да могат да си поделят отговорността; в изключителни случаи обаче може да е уместно да не се изисква финансов принос от съответната държава-членка;

    (6)

    следва да се предвидят разпоредби, даващи възможност на Комисията на Европейските общности чрез подходящите процедури да възлага извършването на действията на органи, притежаващи необходимите ресурси и умения;

    (7)

    с оглед на придобития опит и постигнатите резултати от Международния съвет по зехтина в промоционалните му дейности, следва обаче да се предвиди възможност на този съвет да продължи да бъде възлагано извършването на действия, попадащи в сферата на компетентността му; също така да следва да има възможност за търсене на съдействие от подобни международни организации за други продукти;

    (8)

    за да следи за правилното провеждане на програмите и въздействието на действията, следва да се предвиди ефективен мониторинг от страна на Комисията и държавите-членки а за оценка на резултатите от страна на независим орган;

    (9)

    вследствие на това Регламенти (ЕО) № 136/66/ЕИО (4), (ЕИО) № 1308/70 (5) и (EО) № 2275/96 (6) следва да бъдат изменени;

    (10)

    мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета (7) от 28 юни 1999 г. за уреждане на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, и следователно, уместно е тези мерки да бъдат приети съгласно процедурата за управление, предвидена в член 4 от посоченото решение. В този контекст съответните управителни комитети действат съвместно,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    Член 1

    1.   Общността може да финансира цялостно или частично действия, провеждани в трети страни, по предоставяне на информация или насърчаване на разпространението на селскостопански и хранителни продукти.

    2.   Действията, посочени в параграф 1, не са насочени към конкретни марки, нито облагодетелстват продуктите от някоя от държавите-членки.

    Член 2

    Действията, посочени в член 1, са:

    а)

    действия, насочени към връзки с обществеността, насърчаване на разпространението и рекламиране и по-конкретно изтъкване предимствата на продуктите от Общността, по-специално от гледна точка на качеството, хигиената, безопасността на храната, хранителната стойност, етикетирането, зашитата и хуманното отношение към животните или опазването на околната среда;

    б)

    участие в обществени събития, панаири или изложения от международно значение, особено чрез осигуряването на изложбени щандове на Общността;

    в)

    информационни кампании, по-специално за системата на Общността на защитени наименования за произход (ЗНП), защитени географски указания (ЗГУ) и гарантирани традиционни специалитети (ГТС), както и за биологични продукти;

    г)

    информационни кампании за общностната система за качествени вина, произведени в определени региони (VQPRD), трапезни вина и спиртни напитки с географско указание;

    д)

    проучвания на нови пазари, необходими за разширяване на пласмента;

    е)

    търговски посещения на високо равнище;

    ж)

    проучвания с цел оценка на резултатите от действията по насърчаване на разпространението и информационните мерки.

    Член 3

    Следните продукти по-специално могат да бъдат предмет на действията, посочени в член 1:

    а)

    продукти, предназначени за пряка консумация или преработка, за които съществуват възможности за износ или пласмент на потенциални нови пазари в трети страни, особено когато не се изискват възстановявания при износ;

    б)

    традиционни или качествени продукти, отличаващи се с висока добавена стойност.

    Член 4

    При избора на трети страни, в които ще се провеждат действията, посочени в член 1, се вземат под внимание пазарите на страните, където има реално или потенциално търсене.

    Член 5

    1.   В съответствие с процедурата, предвидена в член 11, на всеки две години Комисията съставя списък на продуктите и пазарите, посочени съответно в членове 3 и 4.

    При необходимост обаче в този списък могат да се внасят междувременно изменения.

    2.   Преди да се състави списъкът, посочен в параграф 1, Комисията може да се консултира с Постоянната група по насърчаване на разпространението на селскостопанските продукти към Консултативния комитет по здравословност и безопасност на селскостопанската продукция.

    Член 6

    Когато се вземат решения за действията, по-специално в сектора на зехтина и трапезния зехтин, Общността може да ги провежда чрез Международния съвет по зехтина.

    За останалите сектори Общността може да потърси помощта на международни организации, предлагащи подобни гаранции.

    Член 7

    1.   За провеждане на действията, посочени член 2 букви a), б), г) и д) и при спазване на член 6, професионалната или междупрофесионалната организация или организации, представляващи съответния сектор или сектори, изработват програми за насърчаване на разпространението и за информация за не повече от три години и предлагат наименованието на органа, на когото може да се възложи изпълнението на програмите.

    Без да се засяга втората алинея на член 9, параграф 3, след като бъдат утвърдени програмата или програмите и органът или органите, предложени за осъществяването им, съответните държави-членки се ангажират да участват във финансирането на програмите и ги представят на Комисията. Комисията утвърждава програмите и органа или органите, отговорни за осъществяването им в съответствие с процедурата, определена в член 11, и дава предпочитание на програми от организации, които обхващат няколко държави-членки.

    Преди да одобри програмите, Комисията може да се консултира с Постоянната група по насърчаване на разпространението на селскостопанските продукти към Консултативния комитет по здравословност и безопасност на селскостопанската продукция.

    2.   Комисията взема решения по отношение на действията:

    а)

    посочени в член 2, букви в) и е), както и посочените в член 2, букви б) и д), за които се прилага втора алинея на член 9, параграф 1, или

    б)

    проведени от международна организация съгласно член 6,

    след като са информирани управителните комитети за въпросните сектори или регулаторните комитети, посочени в Регламенти (EИО) № 2092/91 (8), (EИО) № 2081/92 (9) и (EИО) № 2082/92 (10).

    Преди да вземе решение, Комисията може да се консултира с Постоянната група по насърчаване на разпространението на селскостопанските продукти, посочена в трета алинея от параграф 1.

    Член 8

    1.   Въз основа на открита или ограничена тръжна процедура Комисията избира:

    всички технически помощници, необходими за оценка на предлаганите програми, включително предлаганите органи за осъществяването им;

    органа или органите, отговорни за осъществяването на действията, посочени в член 2, букви в) и е), а също, когато е приложима втората алинея на член 9, параграф 1 — посочените в член 2, букви б) и д);

    органа или органите, отговорни за оценка на резултатите от проведените действия.

    2.   Органът или органите, отговорни за осъществяването на действията, посочени в член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1, следва да разполагат със специализирани познания в областта на съответните продукти и целевите пазари и да притежават ресурсите, гарантиращи изпълнението на действията по възможно най-ефективен начин, като вземат предвид европейското измерение на програмите.

    3.   Мониторингова група, състояща се от членове на Комисията, заинтересованите държави-членки и организации, осъществява контрол върху правилното провеждане на действията.

    4.   Заинтересованите държави-членки отговарят за мерките по мониторинга, с изключение на посочените в параграф 1, второ тире, както и за извършване на свързаните с тях плащания.

    Член 9

    1.   Без да се засяга параграф 4, Общността финансира:

    а)

    действията, посочени в член 2, букви б), е) и ж), - изцяло;

    б)

    останалите действия по насърчаване на разпространението и информирането, посочени в член 2 - частично.

    В някои специални случаи обаче Общността може да финансира изцяло действията, посочени в член 2, букви б) и д).

    2.   Финансовото участие на Общността в действията, посочени в параграф 1, буква б), не превишава 50 % от действителните разходи на действията. В случай обаче на действия за насърчаване на разпространението, продължаващи най-малко две години, това участие намалява прогресивно от 60 % до 40 % от действителните разходи на действията.

    3.   Заинтересованите държави-членки участвуват във финансирането на действията, посочени параграф 2, като покриват 20 % от действителните разходи, а останалата част от разходите се покрива от предлагащите организации. Делът, плащан от държавите-членки и/или професионалните или междупрофесионалните организации, може също да се финансира с квазиданъчни приходи.

    Въпреки това, в надлежно обосновани случаи и при условие че съответната програма явно е в интерес на Общността, в съответствие с процедурата, предвидена в член 11, може да бъде решено предлагащата организация да осигури цялата част от финансирането, която не се поема от Общността.

    4.   Когато се прилага член 6, Общността, след като е одобрила програмата, отпуска подходяща финансова помощ на съответната международна организация.

    Член 10

    Разходите на Общността за действията, предвидени в член 1, се считат за интервенция по смисъла на член 1, параграф 2, буква д) от Регламент (EО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (11).

    Член 11

    Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата за управление, определена в член 12, параграф 2.

    Член 12

    1.   Комисията се подпомага от Управителния комитет по масла и мазнини съгласно член 37 от Регламент (ЕИО) № 136/66 и управителните комитети, учредени съгласно съответните членове от други регламенти относно общата организация на селскостопански пазари.

    2.   Когато се правят позовавания на настоящия параграф, се прилагат член 4 и член 7 от Решение 1999/468/EО.

    Периодът, определен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/EО, е един месец.

    Член 13

    Преди 31 декември 2003 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент заедно с всички подходящи предложения.

    Член 14

    1.   Изразът „или трети страни“ в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 136/66 се заличава.

    2.   Изразът „и другаде“ в член 2, параграф 2, първото тире от Регламент (ЕИО) № 1308/70 се заличава.

    3.   Изразът „и другаде“ в член 2, параграф 1 от Регламент (EО) № 2275/96 се заличава.

    Член 15

    Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2000 г.

    Прилага се до 31 декември 2004 г.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

    Съставено в Брюксел на 14 декември 1999 година.

    За Съвета

    Председател

    K. HEMILÄ


    (1)  ОВ C 32, 6.2.1999 г., стр. 12.

    (2)  ОВ C 219, 30.7.1999 г.

    (3)  ОВ C 169, 16.6.1999 г., стр. 8.

    (4)  Регламент (ЕИО) № 136/66 на Съвета от 22 септември 1966 г. относно създаването на обща организация на пазара на масла и мазнини (ОВ L 172, 30.9.1966 г., стр. 3025). Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 1638/98 (ОВ L 210, 28.7.1998 г., стр. 32).

    (5)  Регламент (ЕИО) № 1308/70 на Съвета от 29 юни 1970 г. относно общата организация на пазара на лен и коноп (ОВ L 146, 4.7.1970 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 3290/94 (ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 105).

    (6)  Регламент (EО) № 2275/96 на Съвета 96 от 22 ноември 1996 г. относно въвеждането на специфични мерки за живи растения и цветарски продукти (ОВ L 308, 29.11.1996 г., стр. 7).

    (7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

    (8)  Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на селскостопански продукти и съответното му обозначаване върху селскостопанските и хранителни продукти (ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 1804/1999 (ОВ L 262, 8.10.1999, стр. 23).

    (9)  Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (ОВ L 208, 24.7.1992 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1068/97 на Комисията (ОВ L 156, 13.6.1997 г., стр. 10).

    (10)  Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно сертификатите за специфичния характер на селскостопанските и хранителни продукти (ОВ L 208, 24.7.1992 г., стр. 9). Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

    (11)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 103.


    Top