This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 31998L0066
Commission Directive 98/66/EC of 4 September 1998 amending Directive 95/31/EC laying down specific criteria of purity concerning sweeteners for use in foodstuffs (Text with EEA relevance)
Директива 98/66/ЕО на Комисията от 4 септември 1998 година за изменение на Директива 95/31/ЕО относно установяване на специфични критерии за чистота на подсладителите, предназначени за влагане в храниТекст от значение за ЕИП.
Директива 98/66/ЕО на Комисията от 4 септември 1998 година за изменение на Директива 95/31/ЕО относно установяване на специфични критерии за чистота на подсладителите, предназначени за влагане в храниТекст от значение за ЕИП.
OB L 257, 19.9.1998, p. 35–36
(ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV) Този документ е публикуван в специално издание
(CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)
No longer in force, Date of end of validity: 17/07/2008
Relation | Act | Comment | Subdivision concerned | From | To |
---|---|---|---|---|---|
Modifies | 31995L0031 | поправка | приложение | 09/10/1998 |
Relation | Act | Comment | Subdivision concerned | From | To |
---|---|---|---|---|---|
Repealed by | 32008L0060 |
13/ 24 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
40 |
31998L0066
L 257/35 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
ДИРЕКТИВА 98/66/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 4 септември 1998 година
за изменение на Директива 95/31/ЕО относно установяване на специфични критерии за чистота на подсладителите, предназначени за влагане в храни
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителни добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (1), изменена с Директива 94/34/ЕО на Европейския парламент и Съвета (2), и по-специално член 3, параграф 3, буква а) от нея,
след консултации Научния комитет по храните,
като има предвид, че Директива 94/35/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30 юни 1994 г. относно подсладители за влагане в храни (3), изменена с Директива 96/83/ЕО (4), изброява веществата, които могат да бъдат използвани като подсладители в храни;
като има предвид, че Директива 95/31/ЕО на Комисията от 5 юли 1995 г. за установяване на специфични критерии за чистота на подсладителите, предназначени за влагане в храни (5), определя критериите за чистота на подсладителите, упоменати в Директива 94/35/ЕО;
като има предвид, че в светлината на техническия прогрес е необходимо да се изменят определените в Директива 95/31/ЕО критерии за чистота на изомалц (Е 953); като има предвид, че вследствие на това е необходимо да се приведе в съответствие настоящата директива;
като има предвид, че е необходимо да се вземат под внимание спецификациите и техниките за анализ на подсладители, които са определени в Codex Alimentarius от Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителни добавки (СЕКХД);
като има предвид, че изготвените по производствени методи хранителни добавки или изходни суровини, които съществено се различават от включените в оценката на Научния комитет по храните или от посочените в настоящата директива трябва да бъдат представени за оценка от Научния комитет по храните с оглед на пълното им оценяване, като се наблегне на критериите за чистота;
като има предвид, че предвидените в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
В приложението към Директива 95/31/ЕО текстът относно Е 953 — изомалц се заменя с текста в приложението към настоящата директива.
Член 2
Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 юли 1999 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 4
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 4 септември 1998 година.
За Комисията
Martin BANGEMANN
Член на Комисията
(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27.
(2) ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 1.
(3) ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 3.
(4) ОВ L 48, 19.2.1997 г., стр. 16.
(5) ОВ L 178, 28.7.1995 г., стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ
„Е 953 — ИЗОМАЛЦ
Синоними |
Хидрирана изомалтоза, хидрирана палатиноза |
Определение |
|
Химично наименование |
Изомалцът е смес от хидрирани моно- и дизахариди, чиито основни компоненти са следните дизахариди: 6-O-α-D-гликопиранозил-D-сорбитол (1,6-GPS) и 1-O-α-D-гликопиранозил-D-манитол дихидрат (1,1-GPM) |
Химична формула |
6-O-α-D-гликопиранозил-D-сорбитол: C12H24O11 1-O-α-D-гликопиранозил-D-манитол дихидрат: C12H24O11.2H2O |
Относителна молекулна маса |
6-O-α-D-гликопиранозил-D-сорбитол: 344,32 1-O-α-D-гликопиранозил-D-манитол дихидрат: 380,32 |
Анализ |
Съдържание — не малко от 98 % хидрирани моно- и дизахариди и не по-малко от 86 % смес от 6-O-α-D-гликопиранозил-D-сорбитол и 1-O-α-D-гликопиранозил-D-манитол дихидрат, определено на дехидратирана основа. |
Описание |
Бяла, слабо хигроскопична кристална маса, без мирис |
Идентификация |
|
А. Разтворимост |
Разтворим във вода, много слабо разтворим в етанол |
Б. Тънкослойна хроматография |
Изследва се чрез тънкослойна хроматография с помощта на предметно стъкло, покрито със слой от приблизително 0,2 mm хроматографски силициев гел. Основните петна в хроматограмата са 1,1-GPM и 1,6-GPS. |
Чистота |
|
Водно съдържание |
Не повече от 7 % (по метода на Карл Фишер) |
Сулфатна пепел |
Не повече от 0,05 % на база сухо тегло |
D-манитол |
Не повече от 3 % |
D-сорбитол |
Не повече от 6 % |
Понижаващи захари |
Не повече от 0,3 %, изразени като глюкоза на база сухо тегло |
Никел |
Не повече от 2 mg/kg на база сухо тегло |
Арсен |
Не повече от 3 mg/kg на база сухо тегло |
Олово |
Не повече от 1 mg/kg на база сухо тегло |
Тежки метали (като олово) |
Не повече от 10 mg/kg на база сухо тегло.“ |