1.

Настоящото дело се отнася до процедура в областта на държавните помощи, образувана от Комисията срещу Кралство Испания, което предоставя редица предимства на производителя на целулозни фибри Sociedad nacional de Industrias y Aplicaciones de Celulosa Española SA (наричан по-нататък: „Sniace“). В две решения Комисията окончателно установява, че никоя от тези мерки не трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

2.

Сезиран с жалба на австрийския производител на целулозни фибри Lenzing AG, подадена срещу тези две решения на Комисията от 28 октомври 1998 г. ( 2 ) и от 20 септември 2000 г. ( 3 ), Първоинстанционният съд отменя частично посочените решения с Решение от 21 октомври 2004 г., постановено по дело T-36/99 ( 4 ).

3.

Съдът е сезиран по настоящото дело с жалба на Кралство Испания, насочена срещу това решение, постановено в първоинстанционното производство. Производството повдига два въпроса по същество.

4.

На първо място, по отношение на допустимостта следва да се изясни дали в качеството си на конкурент Lenzing е лично засегнато от въпросните решения на Комисията по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО. Необходимо е да се провери дали оспорената мярка, свързана с държавната помощ, засяга съществено положението на такова предприятие на пазара.

5.

На второ място, по настоящото дело се поставя въпросът дали е налице предоставяне на предимство на предприятие, когато публичните органи, които са сключили споразумения с посоченото предприятие за разсрочване на задълженията и отлагане на плащането, които предприятието впоследствие не е спазило, не му налагат мерки по принудително изпълнение. Поради това е необходимо да се уточни критерият за частния кредитор. В тази връзка Комисията оспорва обхвата на проверката, която Първоинстанционният съд извършва по отношение тълкуването и прилагането на посочения критерий.

6.

В решението на Първоинстанционния съд, което е предмет на настоящата жалба, обстоятелствата в основата на настоящото производство са изложени по следния начин ( 5 ):

7.

По жалба на Lenzing Комисията проверява тези и други мерки в полза на Sniace съгласно член 88, параграф 2 ЕО, за да определи дали става въпрос за забранени по силата на член 87 ЕО помощи. В решението от 28 октомври 1998 г. Комисията установява, че споразуменията на TGSS и Fogasa, сключени със Sniace, представляват държавни помощи, които са несъвместими с общия пазар, доколкото приложимият по силата на тези споразумения законен лихвен процент е под пазарния процент и разпорежда възстановяването им.

8.

Впоследствие Съдът постановява решението, известно като „Tubacex“ ( 6 ), в което установява, че по принцип прилагането на законния лихвен процент не може да се счита за държавна помощ. С оглед на това Комисията изменя първото си решение — което поради жалбата на Lenzing и жалба на Кралство Испания все още не е окончателно — с последващо решение от 20 септември 2000 г., в което тя приема, че споразуменията, сключени от TGSS и Fogasa със Sniace, също не представляват държавни помощи, които трябва да бъдат възстановени.

9.

На 11 февруари 1999 г. жалбоподателят в първоинстанционното производство подава жалба в секретариата на Първоинстанционния съд за частична отмяна на решението от 28 октомври 1998 г. Впоследствие той разширява нейния предмет в съответствие със съдържанието на решението от 20 септември 2000 г.

10.

Комисията иска отмяна на жалбата като недопустима или, във всички случаи, като неоснователна. Кралство Испания е конституирано като страна, встъпила в подкрепа на исканията на Комисията.

11.

С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отменя член 1, параграф 1 от Решение 1999/395/ЕО на Комисията от 28 октомври 1998 г., изменено с Решение 2001/43/EО на Комисията от 20 септември 2000 г. Според становището на Първоинстанционния съд Комисията не е трябвало да приема, че испанските органи са действали като частни кредитори. В аналогично положение частните кредитори не биха допуснали неспазване на споразуменията за разсрочване на задължения от страна на Sniace.

12.

С жалбата си, постъпила в секретариата на Съда на 27 декември 2004 г., Кралство Испания моли Съда:

13.

Комисията подкрепя жалбата на Кралство Испания и моли Съда:

14.

Die Lenzing AG от своя страна моли Съда:

15.

В жалбата си Кралство Испания и Комисията изтъкват две правни основания. На първо място, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като счел, че Lenzing било лично засегнато от оспорените решения и че следователно било допустимо да обжалва ( 7 ). На второ място, Първоинстанционният съд тълкувал и приложил погрешно критерия за частния кредитор ( 8 ).

16.

Преди да се пристъпи към преценка на жалбата, следва накратко да се разгледа въпросът дали може да бъде взето предвид писменото становище на Lenzing от 20 юни 2005 г., постъпило в Съда на 20 юли 2005 г. В това писмено становище Lenzing се позовава на член 117, параграф 2 от Процедурния правилник, за да представи реплика на писмения отговор на Комисията. Съгласно тази разпоредба встъпилите страни могат да представят реплика на писмен отговор, съдържащ насрещна жалба, без да е необходимо(първо) разрешението на председателя на Съда.

17.

В настоящия случай впрочем не е необходимо да се проверява дали Комисията действително е подала насрещна жалба или само е изложила нови доводи в подкрепа на жалбата на Кралство Испания. Всъщност впоследствие съгласно член 117, параграф 1 от Процедурния правилник председателят разрешава представянето на реплика от страна на Кралство Испания, както и на дуплики от страна на Lenzing и на Комисията. След като писменото становище на Lenzing е постъпило в Съда преди изтичането на определения за целта срок, то във всички случаи е допустимо и може да бъде взето предвид. Същото се отнася и за дупликата на Lenzing, която е постъпила в Съда своевременно, на 20 декември 2005 г., и препраща изцяло към писменото становище от 20 юни 2005 г.

18.

С първото правно основание от жалбата Кралство Испания и Комисията подчертават, че Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като счел, че Lenzing било лично засегнато от оспорените решения по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.

19.

Според постоянна съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението ( 9 ).

20.

Условията за наличието на лично засягане на конкурентите в областта на правото на държавните помощи се различават съществено според етапа на процедурата, в който е подадена жалбата.

21.

Наскоро в Решението си по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum Съдът обобщава условията, при които (потенциалните) конкуренти на бенефициерите могат да подадат жалба срещу решения на Комисията, когато последната, без провеждане на официалната процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 ЕО, не оспорва мерките на държавите-членки ( 10 ). В тази връзка съществуват две възможности: жалбата може да има за предмет даването на указания за откриване на официалната процедура по разследване или обжалването на решението на Комисията по същество.

22.

Когато жалбата има за цел даването на указания за откриване на официалната процедура по разследване, тъй като в рамките на тази процедура конкурентите могат да се позоват на правото си на встъпване, достатъчно е жалбоподателите да бъдат физически лица, предприятия или сдружения, чиито интереси са евентуално засегнати, т.е. по-конкретно предприятията, конкурентни на бенефициерите, както и професионалните организации ( 11 ). Следователно обхватът на процесуалната легитимация е относително разширен с оглед защитата на процесуалните права на потенциалните конкуренти, гарантирани в рамките на официалната процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 ЕО ( 12 ).

23.

За сметка на това е различно положението, когато жалбата, подадена срещу решение, прието без провеждането на официална процедура по разследване, има за цел отмяната по същество на спорното решение. В този случай не би било достатъчно само обстоятелството, че жалбоподателят може да се счита за заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО. Напротив, той трябва да докаже, че е лично засегнат. Това предполага неговото положение на пазара да е съществено засегнато от схемата за държавни помощи, която е предмет на спорното решение ( 13 ).

24.

Този строг критерий се прилага и след провеждането на официална процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 ЕО. В този случай, според Решение по дело Cofaz и др./Комисия, разрешаването на държавна помощ въз основа на официалната процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 ЕО засяга лично конкурент, когато той е взел активно участие в тази процедура и доколкото положението му на пазара е съществено засегнато от мярката, свързана с държавна помощ, която е предмет на оспореното решение ( 14 ). Това е критерият, който трябва да се приложи, за да се прецени доколко Lenzing е лично засегнато.

25.

В настоящия случай участието на Lenzing в процедурата не подлежи на съмнение. Следователно тук не се поставя въпросът дали по други процедури Първоинстанционният съд е можел основателно да приеме, че е налице лично засягане и без участие в процедурата ( 15 ).

26.

Напротив, Кралство Испания и Комисията поставят под съмнение факта, че мерките в полза на Sniace са засегнали съществено положението на Lenzing на пазара.

27.

На първо място Комисията упреква Първоинстанционния съд, че не се е съобразил с тежестта на привеждане на факти и на доказване в рамките на жалба, подадена от конкурент в областта на държавните помощи. Всъщност според нея задължение на жалбоподателя било да изложи фактите и да докаже, че жалбата му е допустима.

28.

Според обжалваното съдебно решение е достатъчно конкурентът да изложи по релевантен начин причините, поради които решението на Комисията е можело да накърни законните му интереси, като засегне съществено неговото положение на пазара. ( 16 )

29.

Противно на становището на Комисията, това не представлява тълкуване на тежестта на привеждане на факти и на доказване, различаващо се от тълкуването в Решение по дело Cofaz и др./Комисия. Безспорно, в другите решения — поне според текста им на френски език — вместо обикновеното привеждане („indiquer“) се изисква доказване („démontrer“) ( 17 ). Все пак не е явно, че от понятието за привеждане в обжалваното съдебно решение — което впрочем е използвано и в Решение по дело Cofaz и др./Комисия ( 18 ) — Първоинстанционният съд е извел по-ограничени изисквания, отколкото от понятието за доказване. Първоинстанционният съд по-скоро се е основал на едно безспорно и следователно признато за вярно изложение на фактите, за да установи, че положението на Lenzing на пазара е било съществено засегнато.

30.

Комисията също допуска грешка като твърди, че извършеният от Първоинстанционния съд анализ е хипотетичен. Установяването на засягане на положението на пазара чрез предоставянето на държавна помощ по необходимост съдържа хипотетични елементи, доколкото става въпрос за сравняване на действителното положение с това, което би възникнало, в случай че държавната помощ не е била изплатена ( 19 ). Липсват обаче конкретните данни относно пазара, изискани от Комисията във връзка с хипотезата, в която държавната помощ не би била изплатена.

31.

По същество първото правно основание е насочено срещу твърдението, че засягането на положението на Lenzing на пазара било съществено.

32.

Първоинстанционният съд установява, че Lenzing е изложило по релевантен начин причините, поради които оспореното решение е можело да накърни законните му интереси, като засегне съществено неговото положение на пазара. За целта той се основава на дейностите на Lenzing и Sniace на пазара на вискоза, който се характеризира с твърде ограничен брой производители, с интензивна конкуренция и със свръхкапацитет. Не трябвало да се изключва фактът, че вследствие на държавните помощи Sniace е могло да продава своите стоки на по-ниски цени от конкурентите си.

33.

По-специално, според Първоинстанционния съд е ирелевантен въпросът дали през съответния период Lenzing е могло да постига добри резултати и да подобри положението си на пазара. Всъщност същественото засягане на положението на пазара на заинтересованата страна не се изразявало непременно в спад на нейната рентабилност, в намаляване на нейния пазарен дял или в отчитане на производствени загуби. Според Първоинстанционния съд е от значение въпросът дали заинтересованата страна би се намирала в по-благоприятно положение при липса на решението, чиято отмяна тя иска. Това можело действително да обхване хипотезата на пропусната печалба от нейна страна в резултат от факта, че публичните органи предоставят предимство на един от нейните конкуренти ( 20 ).

34.

Критиките на Кралство Испания и Комисията са насочени към тази последна точка. Според тях господстващото положение на Lenzing на пазара на вискозни фибри и доброто му търговско положение означават, че мерките, приложени в полза на Sniace, не биха могли да засегнат съществено положението му на пазара.

35.

Кралство Испания подчертава по-специално, че последиците от мерките в полза на Sniace спрямо положението на Lenzing на пазара не са достатъчно конкретизирани. Доколкото Първоинстанционният съд приема хипотезата на пропуснатата полза, последните трябвало да бъдат дефинирани и конкретизирани. Във всички случаи пропусната печалба не била достатъчна сама по себе си, за да се докаже съществено засягане на положението на пазара.

36.

Комисията подкрепя изцяло тези доводи и ги уточнява. Според нея допустимостта на жалбата на конкурент предполага да се докаже наличие на съществено и конкретно засягане на този конкурент, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка със спорната държавна помощ.

37.

Централният въпрос, който повдига това правно основание е при какви обстоятелства съответното положение на пазара може да бъде съществено засегнато („substantiellement affectée“) по смисъла на Решение по дело Cofaz и др./Комисия. Според Кралство Испания и Комисията конкурентът трябва да е претърпял съществени загуби.

38.

Това становище обаче не намира подкрепа нито в съдебната практика, нито в законодателството. Както ще стане ясно по-нататък, достатъчно е и без държавната помощ положението на подалия жалбата конкурент да би могло да се подобри по ясно изразен начин.

39.

Критерият за съществено засягане позволява да бъдат идентифицирани конкурентите, които във връзка с разрешена държавна помощ са индивидуализирани така, че да отговарят на условията за допустимост, изложени в Решение по дело Plaumann/Комисия ( 21 ). Следователно държавната помощ характеризира по особен начин процесуално легитимираните конкуренти по отношение на всички останали лица и ги индивидуализира по същия начин, както адресата на оспореното решение. Това индивидуализиращо действие провежда разграничение между същественото засягане на положението на пазара, от което съгласно Решение по дело Cofaz и др./Комисия се поражда процесуалната легитимация за обжалване, и засягане, което не е съществено в този смисъл.

40.

По принцип всяко предимство, предоставено селективно на определени оператори, засяга положението на пазара на всички конкуренти, които не се ползват от това предимство. Такъв по-специално е случаят с посочените от Lenzing държавни помощи. Все пак неговото положение на пазара е повлияно положително или отрицателно и от много други обстоятелства. Ето защо обстоятелството, че определен акт може да окаже определено влияние върху отношенията на конкуренция, които съществуват на съответния пазар, не е достатъчно само по себе си, за да може да се счита, че всеки икономически оператор, който се намира в някакви отношения на конкуренция с бенефициера на акта, е лично засегнат от посочения акт ( 22 ).

41.

Напротив, може да се счита, че държавната помощ има индивидуализиращ ефект само ако тя предоставя предимство на бенефициера в сравнение с конкурента по такъв начин, че този фактор да придобие особено значение. Това особено значение трябва да дава възможност на общностния съдия да разграничи последиците от предимството за бенефициера и другите обстоятелства, които влияят на положението на подалия жалбата конкурент на пазара и да прецени конкретното им въздействие върху конкурента. Ето защо съображенията на Първоинстанционния съд, изложени в определението по дело Deutsche Post и DHL/Комисия, трябва да се тълкуват в смисъл, че жалбоподателят трябва да докаже степента на засягане на положението му на пазара ( 23 ).

42.

Поради това Комисията основателно подчертава, че същественото засягане на положението на подалия жалбата конкурент на пазара не трябва да се смесва с нарушаването — понякога само потенциално — на конкуренцията съгласно член 87 EО, което е характеристика на забранената държавна помощ. Всъщност забраната на държавна помощ не се ограничава само до държавна помощ, която нарушавайки конкуренцията, има за последица индивидуализирането на определени конкуренти ( 24 ).

43.

Следователно не са възможни никакви общи твърдения относно начина на доказване на същественото засягане на съответното положение на пазара. По-специално, няма значение дали положението на подалия жалбата конкурент на пазара се е променило в положителна или отрицателна насока. Както положителното, така и отрицателното развитие на предприятие, взети заедно, биха могли да зависят в решаваща степен от съвсем различни фактори, така че предоставените на други предприятия държавни помощи могат само да засилят отрицателното развитие или съответно да отслабят положителното развитие. Така, решаващо значение има единствено въпросът дали и без държавната помощ положението на подалия жалбата конкурент би могло да се подобри по ясно изразен начин.

44.

Следователно трябва да се вземат предвид структурата на съответния пазар и последиците от предполагаемата държавна помощ ( 25 ). На пазари с много голям брой оператори — например всички земеделски и лесовъдни предприятия от Европейския съюз ( 26 ) — е по-скоро невъзможно индивидуално разглеждани конкуренти да бъдат засегнати съществено от предоставените на други предприятия държавни помощи. Положението на всеки оператор на пазара всъщност е повлияно от поведението на множество други оператори. Ето защо предоставените на един от тези оператори предимства едва ли биха оказали въздействие върху неговите конкуренти, което да може да бъде установено ( 27 ).

45.

Дори при пазари с малко оператори, но с относително неравномерно разпределено търсене, за конкурентите може да бъде трудно да докажат същественото въздействие на съответна държавна помощ. По-различно обаче е положението, когато благодарение на държавната помощ участник на един така ограничен пазар може да разшири съществено обхвата на производството си ( 28 ).

46.

Подобно е положението и в настоящия случай. На пазара на вискоза има относително малко оператори. Нещо повече, към момента на настъпване на фактите този пазар се е характеризирал със свръхкапацитет и държавната помощ е позволила оцеляването на един оператор, Sniace. Следователно въпреки че въпросната държавна помощ не е довела до нарастване на капацитета, дори фактът, че съществуващите капацитети, които иначе биха отпаднали, са продължавали да бъдат използвани, поражда изключително осезаеми последици върху положението на конкурентите на пазара на пазар с малко оператори и свръхкапацитет. Така, при отпадане на посочения капацитет тези конкуренти биха могли да придобият съответните пазарни дялове или при свиване на предлагането поне биха могли да постигнат по-високи цени.

47.

Комисията все пак излага пред Първоинстанционния съд причините, поради които Lenzing не било в състояние да се възползва от прекратяването на дейността на Sniace. Докато според изводите на Първоинстанционния съд Sniace е продавало стоките си на по-ниски цени от тези на неговите европейски конкуренти ( 29 ), Lenzing е обявило „собствената си нарастваща независимост от господстващ ценови натиск на световния пазар“, както и необходимостта от внос, за да се задоволи търсенето ( 30 ). Самото Lenzing признава, че през първото полугодие на 1996 г. е използвало целия си капацитет ( 31 ). Освен това според Комисията ценовият натиск не се дължал изключително на Sniace, но и на азиатските оператори.

48.

В това отношение следва да се напомни, на първо място, че по силата на член 225 EО и на член 58, първа алинея от Статута на Съда обжалването се ограничава до правните въпроси. Установяването и преценката на релевантните факти, както и преценката на доказателствата са от компетентността единствено на Първоинстанционния съд. Следователно освен при изопачаване на доказателства преценката на фактите и доказателствата не е правен въпрос, подлежащ в това си качество на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване ( 32 ).

49.

Следователно дали Lenzing е доказало в достатъчна степен, че евентуално прекратяването на дейността на Sniace би подобрило неговото положение на пазара, е фактически въпрос, който по принцип не подлежи на контрол от Съда.

50.

Освен това не изглежда да е налице изопачаване на фактите. Посочените от Комисията обстоятелства всъщност поставят под съмнение същественото засягане на положението на Lenzing на пазара, най-много временно. Дори ако поради липса на собствен капацитет Lenzing не е можело да изкупи веднага пазарните дялове на Sniace, то от неговото развитие, надхвърлящо средните показатели през предходните години, може да се предполага, че в средносрочен план Lenzing е можело да придобие поне една част от пазарните дялове на Sniace.

51.

Що се отнася до въздействието върху цените, което би оказало оцеляването на Sniace, в точка 88 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд основателно се позовава на статия от специализирана публикация на Комисията, според която Sniace упражнявало отрицателно влияние върху цените, като превишава своя слаб капацитет, що се отнася до положението на пазара. Въпреки съществуването на други влияния като тези на азиатските конкуренти, с прекратяването на дейността на Sniace това отрицателно влияние щяло да отпадне.

52.

Ето защо, без да изопачава фактите, Първоинстанционният съд правилно приема, че без предоставената на Sniace държавна помощ най-важният конкурент на този пазар, Lenzing, би получил по-голяма печалба и че следователно в резултат на тази помощ то е претърпяло спад на печалбите. На този спад на печалбите все пак не е дадено цифрово изражение, но това не е нито възможно, нито необходимо. Всъщност — поне според наличната информация — е явно, че в сравнение с другите обстоятелства, влияещи върху положението на Lenzing на пазара, оцеляването на Sniace е от особено значение.

53.

Поради това Първоинстанционният съд основателно заключава, че Lenzing е било индивидуализирано чрез решението на Комисията. Така възраженията на Кралство Испания и на Комисията в тази връзка не могат да бъдат приети и това правно основание от жалбата следва да се отхвърли.

54.

С второто правно основание Кралство Испания и Комисията оспорват прилагането на критерия за частния кредитор от Първоинстанционния съд. В настоящия случай този критерий е важен, за да се прецени дали налице е държавна помощ. Страните спорят по въпроса дали е налице държавна помощ, при положение че TGSS и Fogasa не са събрали принудително дължимите им обезпечени вземания въпреки нарушаването от страна на Sniace на споразуменията за разсрочване на задължения във връзка с неизплатените социалноосигурителни вноски и на споразуменията за възстановяване на предварително изплатените от Fogasa възнаграждения и заплати. Съгласно Решение на Комисията от 28 октомври 1998 г. това предоставя значително предимство, тъй като предявяването на тези вземания би могло да доведе до преустановяване дейността на Sniace ( 33 ).

55.

В първата част от това правно основание на жалбата Кралство Испания и Комисията подчертават, че в Решението по дело Tubacex ( 34 ) Съдът вече е признал, че подобно поведение не представлява държавна помощ. Първоинстанционният съд не се съобразил с това решение и — напротив — счел за държавна помощ споразуменията за разсрочване и погасяване на задължения и за възстановяване на дължимите суми.

56.

Член 87, параграф 1 EО определя държавната помощ, уредена в Договора за ЕО, като помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки. Понятието за държавна помощ по смисъла на тази разпоредба е по-общо от това за субсидия, тъй като то обхваща не само положителните престации, каквито са самите субсидии, а също мерки, които под различна форма водят до облекчаване на разходите, които обикновено предприятието следва да понесе ( 35 ). По-конкретно, безспорно е, че с поведението си, съответният публичен орган, който е компетентен да събира социалноосигурителни вноски и който допуска изплащането на посочените вноски със закъснение, предоставя значително търговско предимство на облагодетелстваното от това предприятие, при което се намаляват разходите за това предприятие, произтичащи в резултат на обичайното прилагане на схемата за социално осигуряване ( 36 ).

57.

За да се прецени дали такова предимство представлява държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО, трябва да се установи дали облагодетелстваното предприятие получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия ( 37 ). Следователно споразуменията относно условията за възстановяването на дължимите суми или споразуменията за разсрочване на задължения, сключени с публични кредитори, следва да бъдат сравнени с поведението на хипотетичен частен кредитор, който, доколкото е възможно, се намира в същото положение спрямо длъжника, както и публичният кредитор и който иска да получи обратно дължимите му суми ( 38 ).

58.

Необходимостта от такова сравнение потвърждава тезата на Кралство Испания и на Комисията, според която поведението на TGSS и на Fogasa в това му качество не трябва да се счита задължително за държавна помощ. Във всеки случай това становище не се поставя под съмнение от Първоинстанционния съд, доколкото в точка 149 от обжалваното съдебно решение той посочва точно това сравнение. Следователно доводът, изтъкнат от Кралство Испания и от Комисията по този въпрос, не може да бъде приет.

59.

В миналото преценката на Комисията на поведението на публичните кредитори е зависела конкретно и явно от въпроса дали при просрочено плащане от страна на длъжника лихвите са съответствали на пазарния процент. В настоящия случай, както и по делото Tubacex, е бил прилаган само законният лихвен процент, който е бил явно по-нисък от пазарния процент. Според Комисията при това положение размерът на държавната помощ, която трябва да бъде възстановена в тези два случая, отговаря на разликата между съответните лихвени проценти ( 39 ).

60.

В Решението по дело Tubacex Съдът все пак отхвърля този критерий с мотива, че дори частните кредитори могат да изискват от просрочилите плащанията си длъжници само законния лихвен процент ( 40 ). В резултат на това решение на 20 септември 2000 г. Комисията изменя решението си от 28 октомври 1998 г. като приема, че споразуменията, сключени от Sniace с TGSS, от една страна и с Fogasa, от друга страна, не представляват държавни помощи.

61.

Противно на твърдението на Кралство Испания и Комисията, Първоинстанционният съд не поставя под въпрос решението по дело Tubacex, а упреква Комисията, като споделя становището на Lenzing, че не е изяснила доколко отстъпките от страна на Fogasa и TGSS при събирането на техните вземания представляват предимства, които могат да се считат за държавни помощи. Тези предимства не са били точно предметът на Решение по дело Tubacex. Следователно тази част от правното основание трябва да се отхвърли.

62.

Според Кралство Испания и Комисията Комисията е установила правилно, че в настоящия случай TGSS и Fogasa са действали като частни кредитори.

63.

Първоинстанционният съд, напротив, не приема това твърдение, като поставя под съмнение по-специално трите правни основания, изтъкнати от Комисията.

64.

В точки 155 и 156 Първоинстанционният съд отказва да сравни положението на Fogasa и на TGSS с това на частни кредитори, които в рамките на споразумение за разсрочване се отказват от 40 % от вземанията си, тъй като вземанията на тези кредитори не са били обезпечени. Следователно те не са се намирали в сравнимо положение.

65.

По-нататък, в точки 157 и 158 Първоинстанционният съд поставя под съмнение сравнението с поведението на друг частен кредитор с обезпечени вземания, който подобно на публичните кредитори не е събрал принудително вземането си. Всъщност според Първоинстанционния съд не е било известно дали Sniace е просрочило плащането си спрямо този кредитор или е нарушило споразуменията за разсрочване на задължения. Следователно не е можело да се провери дали този кредитор се намирал в положение, сравнимо с това на TGSS и на Fogasa.

66.

Накрая, в точки 159 и 160 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля съображението, според което двамата въпросни кредитори са се опитали да увеличат шансовете за възстановяване на всички суми, които са им дължими. От една страна, според него такава стъпка не е необходима, ако дължимите суми са обезпечени в достатъчна степен, а от друга страна, Комисията въобще не можела да прецени дали Sniace е жизнеспособно.

67.

Въз основа на това Първоинстанционният съд заключава, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на критерия за частния кредитор.

68.

В отговор Комисията заявява, че Първоинстанционният съд не спазил приложимия критерий за преценка. Проверката на решението на Комисията, която извършил, била насочена не към наличието на явна грешка в преценката, а към подробности.

69.

Освен това Комисията и Кралство Испания твърдят, че и частните кредитори биха сключили споразумения за разсрочване на задълженията и че те по-конкретно биха го направили при обстоятелствата по настоящия случай.

70.

Считам, че в точка 150 от решението си Първоинстанционният съд основателно е приел, че Комисията разполага с широко право на преценка при прилагането на критерия за частния кредитор. Всъщност тази преценка налага разглеждане на сложни икономически обстоятелства от гледна точка на хипотетичен частен кредитор. Доколкото проверката от страна на Комисията на спазването на член 87, параграф 1 ЕО изисква такава преценка, то контролът от страна на общностния съд ( 41 ) следва да се ограничи до проверка на спазването на процесуалните разпоредби и на разпоредбите относно мотивирането, до това дали са били установени правилно фактите и обстоятелствата, на които се основава взетото решение и дали налице не е явна грешка в преценката на тези факти, както и дали не съществува злоупотреба с власт ( 42 ).

71.

Както Комисията правилно изтъква, нейният анализ би бил явно погрешен само ако той изобщо не е обоснован от каквато и да е гледна точка, т.е. ако е немислимо разумно действащ частен кредитор да има поведението на публичен кредитор при обстоятелствата по настоящото дело.

72.

Ако, напротив, е възможно даден частен кредитор да има такова поведение, както Комисията окончателно приема, то нейната преценка не може да бъде явно погрешна. В противен случай установяването на явна грешка би било равностойно на това общностните юрисдикции да заменят анализа на Комисията със собствения си анализ на поведението на частните кредитори.

73.

В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд излага убедителни съображения относно причината, поради която посочените от Комисията мотиви не обосновават извода, че TGSS и Fogasa са имали поведение на частни кредитори ( 43 ). От този факт Първоинстанционният съд заключава, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката.

74.

Сред неприетите мотиви все пак бил и доводът, изведен от факта, че и друг частен кредитор с обезпечени вземания се е отказал от принудителното им събиране, въпреки че Sniace било просрочило плащанията си и спрямо него. В това отношение в точки 157 и 158 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд все пак основателно отбелязва, че причините за такова поведение не са били достатъчно изяснени, за да се докаже, че частен кредитор в положението на TGSS и на Fogasa би постъпил точно по същия начин. Въпреки това не е било доказано в достатъчна степен и че даден частен кредитор не би постъпил по този начин. Въз основа на наличната информация поведението на посочения кредитор показва, че предположението на Комисията относно поведението на хипотетичен частен кредитор най-малкото е възможно.

75.

Следователно изводът за наличие на явна грешка в преценката на Комисията в точка 154 и сл. от обжалваното съдебно решение е опорочен от грешка при прилагане на правото и не може да бъде приет.

76.

Все пак нарушение на общностното право, допуснато от Първоинстанционния съд, не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, ако диспозитивът на това решение изглежда обоснован поради други правни съображения ( 44 ). Предвид факта, че в първоинстанционното производство Lenzing оспорва и мотивите от решението на Комисията, следва да се провери дали това правно основание трябва да бъде уважено.

77.

Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол ( 45 ). Освен в изключителни случаи мотивите трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно със засягащото го решение, като нарушаването на член 253 EО не може да бъде поправено пред Съда ( 46 ).

78.

Все пак задължението за мотивиране трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт ( 47 ). Доколкото обаче съдебният контрол е ограничен в резултат на широкото право на преценка на Комисията, спазването на гаранциите, предвидени от общностния правен ред в административните процедури, е от основополагащо значение. Между тези гаранции попада — противно на твърдяното от Комисията — по-специално задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички значими елементи по случая и да мотивира в достатъчна степен решението ( 48 ).

79.

Следователно Комисията трябва да обясни разумно и недвусмислено по какви причини от различните възможни начини на поведение на даден частен кредитор тя е избрала точно този, който съответства на поведението на публичните кредитори. От съображенията ѝ трябва също да става ясно доколко Комисията е проверила задълбочено определящите фактически обстоятелства, на които се основава това предположение.

80.

В тази връзка следва да се приеме, на първо място, че в мотивите на оспореното решение изобщо не се споменава за частен кредитор, който въпреки просроченото плащане на Sniace да се е отказал от принудително събиране на обезпечените си вземания. Следователно липсва определящ елемент, за да може се счита, че преценката на Комисията е довела до достоверен извод. Все пак дори да бе изложен подобен мотив, той не би бил достатъчен, за да се мотивира на решението в достатъчна степен, доколкото до този момент Комисията не е могла да посочи дали въпросният кредитор се е намирал в аналогично положение. Както Първоинстанционният съд подчертава в точка 158 от обжалваното съдебно решение, Комисията все още не е изяснила този въпрос.

81.

Другите два мотива, изтъкнати в решенията, основателно са поставени под съмнение от Първоинстанционния съд.

82.

По отношение на отхвърленото в точки 155 и 156 от обжалваното съдебно решение сравнение с другите частни кредитори, отказали се от 40 % от своите вземания, в решението си от 20 септември 2000 г. Комисията вече е констатирала, че положението им не е било сравнимо с TGSS и с Fogasa, по-специално по отношение на обезпеченията ( 49 ).

83.

От още по-голямо значение е съображението, поставено под съмнение в точки 159 и 160, че посредством избягване обявяването в несъстоятелност на Sniace TGSS и Fogasa са увеличили възможностите си да съберат всички суми, които са им дължими, без да претърпяват финансови загуби.

84.

Всъщност даден частен кредитор би опитал да събере принудително вземанията си, ако е възможно, без да претърпява загуби. Както подчертава Lenzing обаче, Първоинстанционният съд съвсем основателно приема, че мотивите на решението и изложението на Комисията по този въпрос си противоречат.

85.

Първо, съществува противоречие по отношение на обезпечаването на вземанията на TGSS и на Fogasa. От една страна, в настоящото производство Комисията изхожда от принципа, че вземанията на TGSS и на Fogasa са обезпечени, което тя частично излага в мотивите на решението ( 50 ). От друга страна, било необходимо да се избегне обявяването в несъстоятелност на Sniace, за да съберат вземанията, без да претърпяват загуби. Опасност от загуби обаче съществувала само при недостатъчно обезпечаване.

86.

Противоречие съществува и ако се приеме, че в действителност вземанията не са били достатъчно обезпечени. Очакването на кредиторите увеличава възможностите за възстановяване на дължимите суми без претърпяване на загуби само когато длъжникът преодолее кризата и подобри положението си. В оспорените решения обаче Комисията изразява многократно съмнения относно жизнеспособността на Sniace ( 51 ), без да обяснява защо все пак счита, че изгледите са благоприятни.

87.

В съдебното производство Комисията само посочва в това отношение, че е можела да се основе на изложението на фактите, направено от испанското правителство, според което съществували планове за преструктуриране и оздравителни планове ( 52 ). Ако това е бил единственият елемент, даващ възможност да се вярва във възможността за оцеляване на Sniace, то би се оказало не само че са опорочени мотиви на обжалваните решения, но и че е нарушено задължението за проучване на фактите и обстоятелствата в достатъчна степен. Всъщност в точка 160 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд заключава, че нито Кралство Испания, нито Комисията разполагат с необходимата информация, за да преценят жизнеспособността на Sniace. Това установяване на факти не подлежи понастоящем на контрол от Съда в настоящото производство по обжалване ( 53 ), а впрочем и встъпилите страни не го поставят под въпрос.

88.

При условията на евентуалност следва да се отбележи, че дори твърдението на Кралство Испания и на Комисията — от което не откриваме следа в мотивите на решението — според което при оцеляването на Sniace TGSS можело да очаква допълнителни социалноосигурителни вноски и в този случай най-малкото Fogasa би си спестило изплащането на допълнителни суми в полза на работниците и служителите на Sniace, също не може да послужи като обосновка на хипотетичното поведение на даден частен кредитор.

89.

По принцип е възможно частен кредитор да има подобни съображения — да се надява да сключи бъдещи сделки и да избегне бъдещи разходи. В настоящия случай обаче става въпрос за публични интереси на държавата, чието реализиране е възложено на конкретни публични институции. Тези интереси представляват най-общо мотивите за предоставяне на държавна помощ в класическия смисъл на понятието. Както Lenzing основателно подчертава, те не могат да бъдат признати като мотиви, обосноваващи предоставянето на предимства на някои предприятия посредством отказ от събиране на вземанията. В противен случай и капиталовите субсидии от публични инвеститори биха били обосновани с мотива, че така се запазват работни места. Това обаче вече изрично е отхвърлено от Съда ( 54 ).

90.

Следователно изтъкнатите от Комисията мотиви са или неподходящи, за да оправдаят оспореното ѝ решение, или са противоречиви и поради това са в конфликт помежду си. Това противоречие може да бъде преодоляно само ако Комисията разгледа фактите достатъчно задълбочено, за да може да определи кои биха били меродавните за даден хипотетичен частен кредитор съображения, както и ако ги изложи достатъчно подробно в мотивите на своето решение. Тъй като такива съображения липсват, мотивите на оспореното решение страдат от порок.

91.

Заключение

92.

Въпреки че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, доколкото Първоинстанционният съд установява наличие на явна грешка в преценката, допусната от Комисията, това решение все пак следва да бъде оставено в сила поради други основания предвид непълнотата на мотивите на оспореното решение на Комисията. Следователно жалбата трябва да се отхвърли.

93.

Съгласно член 122 във връзка с член 118 и член 69, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 69, параграф 4 държавите-членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски, включително съдебните разноски по производството по обжалване ( 55 ).

94.

Следователно във всички случаи Кралство Испания трябва да понесе направените от него съдебни разноски. Освен това Lenzing моли да бъде осъдено Кралство Испания — но не и Комисията — да заплати съдебните разноски по производството по обжалване. Тъй като изтъкнатите от Кралство Испания и Комисията правни основания не са приети, те следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно съдебните разноски ( 56 ). При това положение Lenzing не може да избира коя от двете страни да бъде осъдена да понесе съдебните разноски, тъй като двете загубили делото страни следва да бъдат осъдени да ги заплатят солидарно.

95.

Предвид горното предлагам на Съда да се произнесе както следва: