(1)

В контекста на Европейския зелен пакт, посочен в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. (наричан по-нататък „Европейския зелен пакт“), с Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (4) беше определена целта за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., както и междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Целта на Съюза за неутралност по отношение на климата изисква справедлив енергиен преход, при който не се изоставя никоя територия и никой гражданин, ръст на енергийната ефективност и значително по-голям дял на енергията от възобновяеми източници в интегрираната енергийна система.

(2)

Енергията от възобновяеми източници има основна роля за постигането на посочените цели, като се има предвид, че понастоящем енергийният сектор е отговорен за над 75 % от общите емисии на парникови газове в Съюза. Чрез намаляването на тези емисии на парникови газове енергията от възобновяеми източници може да допринесе и за справяне с предизвикателствата, свързани с околната среда, например загубата на биологично разнообразие, както и за намаляване на замърсяването в съответствие с целите от съобщението на Комисията от 12 май 2021 г., озаглавено „Път към здравословна планета за всички — План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“. Екологичният преход към икономика, основана на енергия от възобновяеми източници, ще спомогне за постигането на целите на Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета (5), което има за цел също да се опазва, възстановява и подобрява състоянието на околната среда, inter alia, чрез спиране и обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие. Фактът, че енергията от възобновяеми източници намалява излагането на ценови шокове в сравнение с изкопаемите горива, може да даде на енергията от възобновяеми източници ключова роля при справянето с енергийната бедност. Енергията от възобновяеми източници може също така да донесе широки социално-икономически ползи, като създаде нови работни места и насърчи местната промишленост, като същевременно задоволи нарастващото вътрешно и световно търсене на технологии в областта на възобновяемите енергийни източници.

(3)

В Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (6) е определена обвързваща обща цел на Съюза за постигане на поне 32-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза до 2030 г. Съгласно Плана във връзка с целта в областта на климата до 2030 г., съдържащ се в съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“, делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия би трябвало да се увеличи до 40 % до 2030 г., за да се постигне целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове. В този контекст през юли 2021 г., като част от пакета за изпълнение на Европейския зелен пакт, Комисията предложи до 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс да се удвои в сравнение с 2020 г. и да достигне поне 40 %.

(4)

Общият контекст, създаден от руското нашествие в Украйна и последиците от пандемията от COVID-19, доведе до скок на цените на енергията в целия Съюз, което подчертава необходимостта от ускоряване на енергийната ефективност и увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници в Съюза. За да се постигне дългосрочната цел за енергийна система, независима от трети държави, Съюзът следва да се съсредоточи върху ускоряване на екологичния преход и гарантиране на енергийна политика за намаляване на емисиите, която намалява зависимостта от вносни изкопаеми горива и насърчава справедливи и достъпни цени за гражданите и предприятията в Съюза във всички сектори на икономиката.

(5)

Планът REPowerEU, съдържащ се в съобщението на Комисията от 18 май 2022 г. (наричан по-нататък „плана REPowerEU“), има за цел да направи Съюза независим от руските изкопаеми горива много преди 2030 г. В това съобщение се предвижда полагане на по-концентрирани усилия в областта на вятърната и слънчевата енергия, увеличаване на средното темпо на въвеждане на тази енергия, както и допълнителни мощности за производство на енергия от възобновяеми източници до 2030 г., за да се осигури възможност за по-голямо производство на възобновяеми горива от небиологичен произход. Наред с това с него съзаконодателите бяха приканени да обмислят поставянето на по-висока цел за по-голям дял на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс или на по-кратки срокове. В този контекст е целесъобразно общата цел на Съюза за дела на енергията от възобновяеми източници да се завиши до 42,5 %, за да се ускори значително настоящият темп на внедряване на енергията от възобновяеми източници, като по този начин се ускори и постепенното преодоляване на зависимостта на Съюза от руските изкопаеми горива, като се увеличи наличието на достъпна, сигурна и устойчиво развивана енергия в Съюза. Отвъд това задължително равнище държавите членки следва да се стремят колективно да постигнат общата цел на Съюза за 45 % енергия от възобновяеми източници в съответствие с плана REPowerEU.

(6)

Целите за енергията от възобновяеми източници следва да вървят ръка за ръка с допълнителните усилия за декарбонизация въз основа на други неизкопаеми източници на енергия за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Държавите членки следва да могат да комбинират различни неизкопаеми енергийни източници, за да постигнат целта на Съюза да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г., като вземат предвид своите специфични национални обстоятелства и структурата на своите енергийни доставки. За да се постигне тази цел, внедряването на енергия от възобновяеми източници в рамките на увеличената обвързваща обща цел на Съюза следва да бъде интегрирано в допълнителни усилия за декарбонизация, включващи разработването на други неизкопаеми източници на енергия, които държавите членки решат да следват.

(7)

Иновациите са от ключово значение за конкурентоспособността на енергията от възобновяеми източници. Европейският стратегически план за енергийните технологии, изложен в съобщение на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на трансформацията на европейската енергийна система“ (наричан по-нататък „план SET“) има за цел да стимулира прехода към неутрална по отношение на климата енергийна система чрез действия за научни изследвания и иновации, насочени към цялата иновационна верига — от научните изследвания до навлизането на пазара. В своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (7), държавите членки определят национални общи цели и конкретни цели за финансиране за публични и, при наличност, частни научни изследвания и иновации във връзка с Енергийния съюз, включително, когато е подходящо, график за постигане на целите, като се отразяват приоритетите на стратегията за Енергийния съюз, съдържаща се в съобщение на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“, и когато е приложимо, на плана SET. С цел допълване на своите национални общи цели и конкретни цели за финансиране, насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници от иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници и запазване на трайното лидерство на Съюза в научноизследователската и развойна дейност в областта на иновативните технологии за енергия от възобновяеми източници, всяка държава членка следва да определи индикативна цел за иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници от най-малко 5 % от новоинсталирани мощности за енергия от възобновяеми източници до 2030 г.

(8)

В съответствие с член 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета (8), както и с Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията (9), държавите членки следва да възприемат интегриран подход чрез насърчаване на най-енергийно ефективния възобновяем източник за всеки отделен сектор и всяко приложение, както и чрез насърчаване на ефективността на системата, така че за всяка икономическа дейност да се изисква възможно най-малко енергия.

(9)

Измененията, въвеждани с настоящата директива, имат за цел също така да подпомогнат постигането на целта на Съюза за годишно производство на устойчив биометан в размер на 35 млрд. куб. метра до 2030 г., определена в придружаващия плана REPowerEU работен документ на службите на Комисията от 18 май 2022 г., озаглавен „Прилагане на плана за действие REPowerEU: нужди от инвестиции, ускорител на използването на водород и постигане на целите за биометан“, като по този начин ще се спомогне за сигурността на доставките и амбициите на Съюза в областта на климата.

(10)

Все повече се признава необходимостта политиките в областта на биоенергията да се приведат в съответствие с принципа на каскадно използване на биомаса. Този принцип има за цел да се постигне ресурсна ефективност при използването на биомаса чрез отдаване на приоритет, когато е възможно, на материалното използване на биомасата пред енергийното ѝ използване, като по този начин се увеличава количеството на наличната биомаса в системата. Чрез това привеждане в съответствие се цели осигуряване на справедлив достъп до пазара на суровини от биомаса за развитието на иновативни биотехнологични решения с висока добавена стойност и на устойчива кръгова биоикономика. Следователно при разработването на схеми за подпомагане за биоенергията държавите членки следва да вземат предвид наличните доставки на устойчива биомаса за енергийна и неенергийна употреба и поддържането на националните горски въглеродни поглътители и екосистеми, както и принципа на кръговата икономика, принципа на каскадното използване на биомаса и йерархията на отпадъците, установена в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10). В съответствие с принципа на каскадното използване на биомаса дървесната биомаса следва да бъде използвана според нейната най-висока икономическа и екологична добавена стойност съгласно следния ред на приоритетност: продукти от дървесина, удължаване на срока на експлоатация на продуктите от дървесина, повторна употреба, рециклиране, биоенергия и отстраняване като отпадък. Когато никой друг вид употреба на дървесна биомаса не е икономически жизнеспособен или екологичен, оползотворяването на енергия спомага за намаляване на производството на енергия от невъзобновяеми източници. Следователно схемите на държавите членки за подпомагане на биоенергията следва да бъдат насочени към суровини, по отношение на които има слаба пазарна конкуренция със секторите на материалите и снабдяването с които се счита за положително както за климата, така и за биоразнообразието, за да се избегнат отрицателните стимули за неустойчиви начини за производство на биоенергия, определени в доклада от 2021 г. на Съвместния изследователски център на Комисията, озаглавен „Използване на дървесна биомаса за производство на енергия в ЕС“.

Същевременно при осъществяването на мерките, които гарантират прилагането на принципа на каскадното използване на биомаса, е необходимо да се отчетат националните особености, от които се ръководят държавите членки при разработването на своите схеми за подпомагане. На държавите членки следва да се разреши дерогация от този принцип при надлежно обосновани обстоятелства, например когато това е необходимо за целите на сигурността на енергийните доставки, като например в случай на особено голям студ. На държавите членки следва също така да се разреши дерогация от този принцип, когато в даден географски периметър няма промишлени отрасли или преработвателни съоръжения, които биха могли да използват определени суровини, като създадат по-висока добавена стойност. В такъв случай превозът извън този периметър за целите на такова използване може да не бъде оправдан от икономическа или екологична гледна точка. Държавите членки следва да нотифицират на Комисията всяка такава дерогация. Държавите членки следва да не предоставят пряко финансово подпомагане за производството на енергия от дървени трупи, фурнирни трупи, промишлена обла дървесина, пънове и корени. За целите на настоящата директива данъчните облекчения не се считат за пряко финансово подпомагане. Предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на отпадъци следва да бъде приоритетен вариант. Държавите членки следва да избягват създаването на схеми за подпомагане, които биха противоречили на целите за третиране на отпадъците и които биха довели до неефективно използване на подлежащи на рециклиране отпадъци. Освен това, за да се гарантира по-ефективно използване на биоенергията, държавите членки следва да не предоставят ново подпомагане, нито да подновяват каквото и да било подпомагане за централи, произвеждащи само електрическа енергия, освен ако инсталациите не се намират в региони със специфичен статут на използване по отношение на прехода им от изкопаеми горива или в най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), или ако инсталациите използват улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

(11)

Бързото нарастване и повишаването на разходната конкурентоспособност на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници могат да бъдат използвани за удовлетворяване на все по-голям дял от потребностите от енергия — например чрез използване на термопомпи за отопление на помещения или за нискотемпературни промишлени процеси, на електрически превозни средства в транспорта или на електрически пещи в определени промишлени отрасли. Електрическата енергия от възобновяеми източници може да се използва и за производство на синтетични горива за потребление в транспортни сектори, в които трудно може да се постигне декарбонизиране, като например въздушния и морския транспорт. Рамката за електрификация трябва да създаде възможност за засилена и ефикасна координация и за разширяването на пазарните механизми с цел предлагането и търсенето да съвпаднат в пространството и времето, да се стимулират инвестициите в гъвкавост и да се помогне за интегрирането на големи дялове от променливото производство на енергия от възобновяеми източници. Следователно държавите членки следва да гарантират, че внедряването на електрическата енергия от възобновяеми източници продължава да се увеличава с адекватни темпове, за да се отговори на нарастващото търсене. За тази цел държавите членки следва да създадат рамка, която включва съвместими с пазара механизми за преодоляване на оставащите пречки, и да разполагат със сигурни и адекватни електроенергийни системи, подходящи за големи количества енергия от възобновяеми източници, както и съоръжения за съхранение, напълно интегрирани в електроенергийната система. По-специално тази рамка следва да доведе до преодоляване на оставащите пречки, включително нефинансови пречки, като например липсата от страна на органите на достатъчни цифрови и човешки ресурси, необходими за обработка на нарастващия брой заявления за разрешение.

(12)

При изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници в дадена държава членка възобновяемите горива от небиологичен произход следва да се отчитат в сектора, в който те се потребяват (електроенергийния сектор, сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане или транспортния сектор). За да се избегне двойното отчитане, електрическата енергия от възобновяеми източници, използвана за производството на тези горива, следва да не се отчита. Това би довело до хармонизиране на счетоводните правила за тези горива в цялата Директива (ЕС) 2018/2001, независимо дали те се отчитат за постигане на общата цел в областта на енергията от възобновяеми източници или за постигане на която и да е подцел. Това би позволило и да се отчете реалното количество консумирана енергия, като се вземат предвид загубите на енергия в процеса на производство на тези горива. Също така това би дало възможност да се отчитат възобновяемите горива от небиологичен произход, внасяни и потребявани в Съюза. Държавите членки следва да могат да се договарят, чрез специално споразумение за сътрудничество, да отчитат възобновяемите горива от небиологичен произход, потребявани в дадена държава членка, в дела на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в държавата членка, в която са произведени. Когато се сключват такива споразумения за сътрудничество, освен ако не е договорено друго, държавите членки се насърчават да отчитат възобновяемите горива от небиологичен произход, които са произведени в държава членка, различна от държавите членки, в които се потребяват, както следва: до 70 % от обема им в държавата, в която се потребяват, и до 30 % от обема им в държавата, в която са произведени. Споразуменията между държавите членки могат да бъдат под формата на специално споразумение за сътрудничество, сключено чрез Платформата на Съюза за развитие на енергията от възобновяеми източници, въведена на 29 ноември 2021 г.

(13)

Сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници може да бъде под формата на статистически трансфери, схеми за подпомагане или съвместни проекти. То дава възможност за икономически ефективно навлизане на енергията от възобновяеми източници в цяла Европа и допринася за интеграцията на пазара. Въпреки потенциала си сътрудничеството между държавите членки беше силно ограничено и съответно води до неоптимални резултати по отношение на ефективността на увеличаването на енергията от възобновяеми източници. Поради това държавите членки следва да бъдат задължени да създадат рамка за сътрудничество по съвместни проекти до 2025 г. В тази рамка държавите членки следва да полагат усилия да разработят поне два съвместни проекта до 2030 г. Освен това държавите членки, чието годишно потребление на електроенергия надвишава 100 TWh, следва да полагат усилия да разработят трети съвместен проект до 2033 г. Проектите, финансирани от национални вноски по механизма на Съюза за финансиране на енергията от възобновяеми източници, създаден с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1294 на Комисията (11), биха довели до изпълнение на това задължение за участващите държави членки.

(14)

В съобщението си от 19 ноември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще“, Комисията въведе амбициозна цел за 300 GW вятърна енергия от инсталации, разположени в морето, и 40 GW океанска енергия от всички морски басейни на Съюза до 2050 г. За да се гарантира тази съществена промяна, държавите членки ще трябва да работят съвместно в трансграничен контекст на равнище морски басейн. Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета (12) изисква от държавите членки да сключват необвързващи споразумения за сътрудничество относно целите за производство на енергия от възобновяеми източници в морето, като такива инсталации бъдат разположени във всеки морски басейн до 2050 г., с междинни етапи през 2030 г. и 2040 г. Публикуването на информация относно обемите енергия от възобновяеми източници в морето, които държавите членки възнамеряват да постигнат чрез търгове, увеличава прозрачността и предвидимостта за инвеститорите и подкрепя постигането на целите за производство на енергия от възобновяеми източници в морето. Морското пространствено планиране е основен инструмент за гарантиране на съвместното съществуване на различните начини на използване на морето. Необходимо е в морските пространствени планове да се разпредели пространство за проекти за енергия от възобновяеми източници в морето, за да се даде възможност за дългосрочно планиране, да се оцени въздействието на тези проекти за енергия от възобновяеми източници в морето и да се гарантира приемането от обществото на планираното им разполагане. Осигуряването на възможност за участие на общности за енергия от възобновяеми източници в съвместни проекти в областта на енергията от възобновяеми източници в морето предоставя допълнителни средства за подобряване на приемането от страна на обществото.

(15)

Пазарът на споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници бързо се разраства и осигурява допълнителен път към пазара на производство на енергия от възобновяеми източници в допълнение към схемите за подпомагане от държавите членки или към продажбата директно на пазара на електроенергия на едро. Същевременно пазарът на споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници все още е ограничен до малък брой държави членки и големи предприятия, като в големи части от пазара на Съюза продължават да са налице значителни административни, технически и финансови пречки. Поради това предвидените в член 15 от Директива (ЕС) 2018/2001 действащи мерки за насърчаване на оползотворяването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници следва да бъдат допълнително засилени чрез проучване на използването на кредитни гаранции за намаляване на финансовите рискове при тези споразумения, като се вземе предвид, че когато тези гаранции са публични, те не следва да изместват частното финансиране. Освен това мерките в подкрепа на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници следва да бъдат разширени, така че да обхванат и други форми на споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, включително, когато е целесъобразно, споразумения за закупуване на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници. В този контекст Комисията следва да анализира пречките пред дългосрочните споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, по-специално пред прилагането на трансгранични споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, и да даде насоки за премахването на тези пречки.

(16)

Може да бъде необходимо допълнително рационализиране на административните процедури за издаване на разрешения, за да се премахнат ненужните административни тежести с цел разработване на проекти за енергия от възобновяеми източници и свързани с тях проекти за мрежова инфраструктура. В срок от две години от влизането в сила на настоящата директива и въз основа на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията следва да прецени дали са необходими допълнителни мерки за по-нататъшна подкрепа на държавите членки при прилагането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/2001, уреждащи процедурите за издаване на разрешения, включително с оглед на изискването за звената за контакт, създадени или определени съгласно член 16 от посочената директива, да гарантират спазването на сроковете за процедурите за издаване на разрешения, определени в посочената директива. Следва да бъде възможно тези допълнителни мерки да включват индикативни ключови показатели за ефективност относно, наред с другото, продължителността на процедурите за издаване на разрешения във връзка с проекти за енергия от възобновяеми източници, разположени във и извън зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници.

(17)

Сградите разполагат със значителен неизползван потенциал да допринасят ефективно за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза. Декарбонизацията на отоплителните и охладителните системи в сградите чрез увеличаване на дела им в производството и използването на енергия от възобновяеми източници ще бъде необходима за осъществяване на предвидената в Регламент (ЕС) 2021/1119 амбиция за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата. Напредъкът по отношение на използването на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане обаче е в застой през последното десетилетие, като до голяма степен се разчита на увеличеното използване на биомаса. Без установяването на индикативни дялове на енергията от възобновяеми източници в сградите няма да бъде възможно проследяване на напредъка и набелязване на пречките при въвеждане на използването на енергия от възобновяеми източници. Установяването на индикативни дялове на енергията от възобновяеми източници в сградите дава дългосрочен сигнал на инвеститорите, включително за периода непосредствено след 2030 г. Поради това следва да бъдат определени индикативни дялове за използването на енергия от възобновяеми източници в сградите, произведена на място или в близост, както и енергия от възобновяеми източници, идваща от мрежата, които да насочват и поощряват усилията на държавите членки да се възползват от потенциала за използване и производство на енергия от възобновяеми източници в сградите, да насърчават развитието на технологии, които произвеждат енергия от възобновяеми източници и подпомагат ефикасното интегриране на тези технологии в енергийната система, като същевременно гарантират сигурност за инвеститорите и ангажираност на местно равнище и допринасят за ефективността на системата. Интелигентните и иновативни технологии, които допринасят за ефективността на системата, също следва да бъдат насърчавани, когато това е целесъобразно. За изчисляването на посочените индикативни дялове, когато определят дела на използваната в сградите електроенергия от възобновяеми източници, идваща от мрежата, държавите членки следва да използват средния дял на електроенергията от възобновяеми източници, доставяна на тяхна територия през предходните две години.

(18)

Индикативният дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор в Съюза, който трябва да бъде постигнат до 2030 г., представлява необходим минимален етап за гарантиране на декарбонизацията на сградния фонд на Съюза до 2050 г. и допълва регулаторната рамка, свързана с енергийната ефективност и енергийните характеристики на сградите. От ключово значение е да се даде възможност за безпроблемно, икономически ефективно премахване на изкопаемите горива от сградите, за да се гарантира замяната им с енергия от възобновяеми източници. Индикативният дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор допълва регулаторната рамка за сградите съгласно правото на Съюза в областта на енергийните характеристики на сградите, като гарантира, че технологиите, уредите и инфраструктурите за енергия от възобновяеми източници, включително ефективни районни отоплителни и охладителни системи, се увеличават в достатъчна степен и своевременно, за да могат да заменят изкопаемите горива в сградите и да гарантират наличието на безопасни и надеждни доставки на енергия от възобновяеми източници за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия до 2030 г. Индикативният дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор също така насърчава инвестициите в енергия от възобновяеми източници в дългосрочни национални стратегии и планове за саниране на сгради, като по този начин позволява постигането на декарбонизация на сградите. Освен това индикативният дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор осигурява важен допълнителен показател за насърчаване на развитието или модернизирането на ефективни районни мрежи за топлинна енергия и енергия за охлаждане, като по този начин допълва както индикативната цел за районните отоплителни и охладителни системи съгласно член 24 от Директива (ЕС) 2018/2001, така и изискването да се гарантира наличието на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ от ефективни районни отоплителни и охладителни системи, за да се подпомогне покриването на общото годишно потребление на първична енергия от нови или реновирани сгради. Този индикативен дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор е необходим и за да се гарантира постигането по икономически ефективен начин на годишното увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници в отоплените и охладителните инсталации съгласно член 23 от Директива (ЕС) 2018/2001.

(19)

Предвид голямото потребление на енергия в жилищните, търговските и обществените сгради, съществуващите определения, предвидени в Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета (13), биха могли да се използват при изчисляването на националния дял на енергията от възобновяеми източници в сградите, за да се сведе до минимум административната тежест, като същевременно се гарантира напредък в реализирането на индикативния дял на Съюза на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор до 2030 г.

(20)

Дългите административни процедури за издаване на разрешения са една от основните пречки пред инвестициите в проекти за енергия от възобновяеми източници и свързаната с тях инфраструктура. Сред тези пречки са и сложността на приложимите правила за избор на обекти и за административни разрешения за тези проекти, сложността и продължителността на оценката на въздействието на тези проекти и свързаните енергийни мрежи върху околната среда, проблемите при свързването към електроенергийната мрежа, ограничените възможности за адаптиране на спецификациите на технологиите по време на процедурата за издаване на разрешения и проблемите, свързани с персонала на издаващите разрешения органи или на операторите на мрежи. За да се ускори темпът на изпълнение на тези проекти, е необходимо да се приемат правила, които да опростят и съкратят процедурите за издаване на разрешения, като се вземе предвид широкото обществено приемане на внедряването на енергия от възобновяеми източници.

(21)

С Директива (ЕС) 2018/2001 се рационализират административните процедури за издаване на разрешения за централи за енергия от възобновяеми източници, като се въвеждат правила за организацията и максималната продължителност на административната част от процедурата за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници, като се обхващат всички съответни разрешения за изграждане, модернизиране и експлоатация на централи за енергия от възобновяеми източници, както и за свързването на такива централи към мрежата.

(22)

Необходимо е по-нататъшно опростяване и съкращаване на административните процедури за издаване на разрешения за централи за енергия от възобновяеми източници, включително централи за енергия, които съчетават различни видове възобновяеми източници на енергия, за термопомпи, съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, включително енергийни и топлинни съоръжения, както и активите, необходими за свързването на такива централи, термопомпи и съоръжения за съхранение към мрежата, и за координирано и хармонизирано интегриране на енергията от възобновяеми източници в мрежите за топлинна енергия и енергия за охлаждане, като това е нужно, за да се гарантира, че Съюзът ще постигне амбициозните си цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., като същевременно се взема предвид принципът за ненанасяне на вреда, залегнал в Европейския зелен пакт, и без да се засяга вътрешното разделение на правомощия в рамките на държавите членки.

(23)

Въвеждането на по-кратки и ясни срокове за вземане на решения от органите, които издават разрешения за инсталации за енергия от възобновяеми източници, въз основа на пълно заявление, има за цел да ускори разгръщането на проекти за енергия от възобновяеми източници. Времето, необходимо за изграждане на централите за енергия от възобновяеми източници и за свързването им към мрежата, следва да се приспада от тези срокове, освен когато съвпада с други административни стъпки от процедурата за издаване на разрешения. Целесъобразно е обаче да се прави разграничение между проектите, разположени в зони, които са особено подходящи за разгръщането на проекти за енергия от възобновяеми източници, за които крайните срокове могат да бъдат рационализирани, а именно зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, и проектите, разположени извън тези зони. При определянето на тези срокове следва да се вземат предвид особеностите на проектите за енергия от възобновяеми източници в морето.

(24)

Някои от най-често срещаните проблеми, пред които са изправени организаторите на проекти за енергия от възобновяеми източници, са свързани със сложни и продължителни административни процедури на национално или регионално равнище за издаване на разрешения и за свързване към мрежата, както и липса на достатъчно персонал и технически експертен опит, за да се позволи на органите да оценят въздействието на предложените проекти върху околната среда. Поради това е целесъобразно да се рационализират някои свързани с околната среда аспекти на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници.

(25)

Държавите членки следва да подкрепят по-бързото внедряване на проекти за енергия от възобновяеми източници, като извършват координирано картографиране на внедряването на енергия от възобновяеми източници и свързаната с тях инфраструктура на тяхна територия в координация с местните и регионалните органи. Държавите членки следва да определят сухоземните, повърхностните, подповърхностните и морските или вътрешноводните зони, които са необходими за инсталиране на централите за енергия от възобновяеми източници и свързаната инфраструктура, за да изпълнят най-малко своя национален дял в постигането на преразгледаната обща цел за дела на енергията от възобновяеми източници за 2030 г., зададена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, и в подкрепа на постигането на целта за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1119. На държавите членки следва да бъде разрешено да използват съществуващите документи за териториално устройство за целите на определянето на тези зони. Държавите членки следва да гарантират, че тези зони отразяват техните прогнозни криви и обща планирана инсталирана мощност, и следва да определят конкретни зони за различните видове технологии за енергия от възобновяеми източници, предвидени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени в съответствие с членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. При определянето на необходимите сухоземни, повърхностни, подповърхностни и морски или вътрешноводни зони следва да се вземат предвид по-специално наличието на енергия от възобновяеми източници и потенциалът, предлаган от различните сухоземни и морски зони за производство на енергия от възобновяеми източници чрез различните видове технологии, прогнозираното търсене на енергия, като се вземе предвид енергийната ефективност и ефективността на системата, като цяло и в различните региони на държавата членка, както и наличието на съответна енергийна инфраструктура, възможности за съхранение и други инструменти за гъвкавост, като се имат предвид капацитетът, необходим за поемане на нарастващото количество енергия от възобновяеми източници, и екологичната чувствителност в съответствие с приложение III към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14).

(26)

Държавите членки следва да определят, като подгрупа от тези зони, конкретни сухоземни (включително повърхностни и подповърхностни) и морски или вътрешноводни зони за зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Тези зони следва да бъдат особено подходящи за целите на разработване на проекти за енергия от възобновяеми източници, отчитайки различията между видовете технологии, въз основа на това, че въвеждането на конкретния вид възобновяем източник на енергия не се очаква да окаже значително въздействие върху околната среда. При определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници държавите членки следва да избягват защитените зони и да обмислят планове за възстановяване и подходящи мерки за смекчаване на последиците. Държавите членки следва да могат да определят зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници конкретно за един или повече видове централи за енергия от възобновяеми източници и следва да посочват вида или видовете енергия от възобновяеми източници, които са подходящи за производство в тези зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Държавите членки следва да определят такива зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници за поне един вид технология и следва да определят размера на тези зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници с оглед на особеностите и изискванията на вида или видовете технологии, за които определят зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. В този процес държавите членки следва да се стремят да гарантират, че комбинираният размер на тези зони е значителен и че те допринасят за постигането на целите, определени в Директива (ЕС) 2018/2001.

(27)

Многоцелевото използване на една и съща територия за производство на енергия от възобновяеми източници и за други видове ползване на сухоземната територия и на вътрешните и морските води, например производство на храни или защита или възстановяване на природата, намалява ограниченията, свързани с използването на сухоземните, вътрешноводните и морските територии. В този контекст териториалното планиране е важен инструмент, с който да се идентифицират и направляват на ранен етап полезните взаимодействия при използването на сухоземните, вътрешноводните и морските територии. Държавите членки следва да проучат, да направят възможно и да благоприятстват многоцелевото използване на зоните, определени в резултат на приетите мерки за териториално устройство. За тази цел държавите членки следва да улесняват промените в земеползването и морското ползване, когато това е необходимо, при условие че различните употреби и дейности са съвместими една с друга и могат да съществуват съвместно.

(28)

С Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15) се въвеждат екологични оценки, които са важен инструмент за включване на екологични съображения в подготовката и приемането на планове и програми. С цел да се определят зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, държавите членки следва да изготвят един или повече планове, които включват определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и приложимите правила и мерки за смекчаване на последиците за проектите, разположени във всяка от тези зони. Държавите членки следва да могат да изготвят единен план, обхващащ всички зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и всички технологии за енергия от възобновяеми източници, или специфични за технологиите планове, в които се определят една или повече зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Всеки план следва да се подлага на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО, за да се оцени въздействието на всяка технология за енергия от възобновяеми източници върху съответните зони, определени в този план. Извършването за тази цел на екологична оценка съгласно посочената директива би позволило на държавите членки да имат по-интегриран и ефикасен подход към планирането, да осигурят участие на обществеността на ранен етап и да вземат предвид екологичните съображения на ранен етап от процеса на планиране на стратегическо равнище. Това би допринесло за ускоряване на въвеждането на различни възобновяеми източници на енергия по по-бърз и по-рационализиран начин, като същевременно би намалило до минимум неблагоприятните въздействия на тези проекти върху околната среда. Посочените екологични оценки следва да включват трансгранични консултации между държавите членки, ако има вероятност планът да окаже значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в друга държава членка.

(29)

След приемането на плановете, с които се определят зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, държавите членки следва да следят за значителни неблагоприятни последици за околната среда от изпълнението на плановете и програмите, за да могат, наред с другото, да установяват на ранен етап непредвидени неблагоприятни последици и да предприемат подходящи коригиращи действия в съответствие с Директива 2001/42/ЕО.

(30)

За да се повиши общественото приемане на проектите за енергия от възобновяеми източници, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за насърчаване на участието на местните общности в проекти за енергия от възобновяеми източници. Разпоредбите на Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (16), подписана в Орхус на 25 юни 1998 г., и по-специално разпоредбите, свързани с участието на обществеността и достъпа до правосъдие, продължават да се прилагат.

(31)

С цел да се рационализира процесът на определяне на зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и да се избегне дублиране на екологичната оценка на дадена зона, държавите членки следва да могат да обявяват зони, които вече са били определени като подходящи за ускорено внедряване на технологии за енергия от възобновяеми източници съгласно националното законодателство, за зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Това обявяване следва да зависи от определени екологични условия, гарантиращи високо равнище на опазване на околната среда. Възможността за обявяване на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници в съществуващото планиране следва да бъде ограничена във времето, за да се гарантира, че тя не застрашава стандартния процес за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Проектите, разположени в съществуващи национални определени зони, намиращи се в защитени зони, които не могат да бъдат обявени за зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, следва да продължат да функционират при същите условия, при които са били създадени.

(32)

Зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, заедно със съществуващите централи за енергия от възобновяеми източници, бъдещите централи за енергия от възобновяеми източници извън тези зони и механизмите за сътрудничество, следва да имат за цел да се гарантира, че производството на енергия от възобновяеми източници ще бъде достатъчно за постигането на приноса на държавите членки за изпълнението на общата цел на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници, определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001. Държавите членки следва да запазят възможността да издават разрешения за проекти извън тези зони.

(33)

В зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници проектите за енергия от възобновяеми източници, които са в съответствие с правилата и мерките, определени в плановете, изготвени от държавите членки, следва да се ползват от презумпция, че нямат значително въздействие върху околната среда. Поради това тези проекти следва да бъдат освободени от задължението за извършване на специфична оценка на въздействието върху околната среда на равнище проект по смисъла на Директива 2011/92/ЕС, с изключение на проекти, за които държавата членка е решила да изисква оценка на въздействието върху околната среда в своя национален задължителен списък на проекти, и на проекти, които е вероятно да имат значително въздействие върху околната среда в друга държава членка, или когато държава членка, за която има вероятност да бъде засегната в значителна степен, поиска това. Задълженията съгласно Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (17), подписана в Еспоо на 25 февруари 1991 г., следва да продължат да се прилагат за държавите членки, когато има вероятност проектът да окаже значително трансгранично въздействие в трета държава.

(34)

Задълженията, установени в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18), продължават да се прилагат по отношение на водноелектрическите централи, включително когато държава членка реши да определи зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, свързани с водноелектрически централи, с оглед да се гарантира, че потенциалното неблагоприятно въздействие върху съответния воден обект или водни обекти е обоснованo и че са приложени всички относими мерки за смекчаване на неблагоприятното въздействие.

(35)

Определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници следва да позволи на централите за енергия от възобновяеми източници и на съвместно разположените съоръжения за съхранение на енергия, както и свързването на такива централи и съоръжения за съхранение на енергия към мрежата, да работят в условия на предвидимост и рационализирани административни процедури за издаване на разрешения. По-специално, проекти, разположени в зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, следва да се ползват от ускорени административни процедури за издаване на разрешения, включително от мълчаливо съгласие в случай на липса на отговор от компетентния орган в определения срок при междинна административна стъпка, освен ако конкретният проект подлежи на оценка на въздействието върху околната среда или когато принципът за административно мълчаливо съгласие не съществува в националното право на съответната държава членка. Тези проекти следва също така да се ползват от ясни срокове и правна сигурност по отношение на очаквания резултат от процедурата за издаване на разрешения. След подаването на заявление за проект в зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници държавата членка следва да извършва процес на бърз скрининг с цел да установи дали има голяма вероятност проектът да породи значителни непредвидени неблагоприятни последици с оглед на екологичната чувствителност на географския район, в който се намира, които не са били установени по време на екологичната оценка на плановете за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, извършена съгласно Директива 2001/42/ЕО, и дали проектът попада в обхвата на член 7 от Директива 2011/92/ЕС въз основа на вероятността да има значително въздействие върху околната среда в друга държава членка или въз основа на искане на държава членка, която е вероятно да бъде значително засегната. За целите на този процес на скрининг компетентният орган следва да може да поиска от заявителя да предостави допълнителна налична информация, без да изисква нова оценка или събиране на данни.

Всички проекти, разположени в зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, които отговарят на правилата и мерките, определени в плановете, изготвени от държавите членки, следва да се считат за одобрени в края на този процес на скрининг. Ако държавите членки разполагат с ясни доказателства, въз основа на които да считат, че има голяма вероятност даден проект да породи такива значителни непредвидени неблагоприятни последици, след този процес на скрининг държавите членки следва да подложат проекта на оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2011/92/ЕС и, когато е приложимо, на оценка съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета (19). Преди извършването на тези оценки държавите членки следва да посочват причините за решенията си за подлагане на проектите на посочените оценки. Оценките следва да бъдат извършвани в рамките на шест месеца от тези решения, с възможност за удължаване на този срок на основание на извънредни обстоятелства. Целесъобразно е да се позволи на държавите членки да въвеждат дерогации от задължението за извършване на такива оценки за вятърни и слънчеви фотоволтаични проекти, когато са налице основателни причини за това, тъй като тези проекти се очаква да осигурят по-голямата част от електроенергията от възобновяеми източници до 2030 г. В такъв случай разработчикът на проекта следва да приеме пропорционални смекчаващи мерки или, ако такива не са налични, компенсаторни мерки, които, ако не са налични други пропорционални компенсаторни мерки, могат да бъдат под формата на парична компенсация, за да се преодолеят непредвидените значителни неблагоприятни последици, установени по време на процеса на скрининг.

(36)

С оглед на необходимостта от ускоряване на разгръщането на енергията от възобновяеми източници, определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници следва да не възпрепятства текущото и бъдещото инсталиране на проекти за енергия от възобновяеми източници във всички зони, които са на разположение за разгръщането на производство на енергия от възобновяеми източници. За такива проекти следва да се запази задължението за извършване на специална оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2011/92/ЕС и за тях следва да се прилагат процедурите за издаване на разрешения, приложими за проектите за енергия от възобновяеми източници, разположени извън зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. За да се ускорят процедурите за издаването на разрешения в мащаба, необходим за постигането на целта относно енергията от възобновяеми източници, определена в Директива (ЕС) 2018/2001, процедурите за издаване на разрешения, приложими за проекти извън зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, следва също да бъдат опростени и рационализирани чрез въвеждането на ясни максимални срокове за всички етапи на процедурата за издаване на разрешения, включително специални екологични оценки за всеки проект.

(37)

Изграждането и експлоатацията на централи за енергия от възобновяеми източници може да доведе до случайно убиване или обезпокояване на птици и други видове, защитени съгласно Директива 92/43/ЕИО или Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (20). Такива случаи на смърт или обезпокояване на защитени видове обаче следва да не се считат за преднамерено предизвикани по смисъла на посочените директиви, ако проектът за изграждане и експлоатация на тези централи за енергия от възобновяеми източници предвижда подходящи мерки за смекчаване на въздействието с цел избягване на това убиване, предотвратяване на обезпокояването, оценка на ефективността на тези мерки посредством подходящ мониторинг и, въз основа на събраната информация, предприемане на допълнителни мерки, необходими, за да се гарантира, че няма значително неблагоприятно въздействие върху популацията на засегнатите видове.

(38)

В допълнение към инсталирането на нови централи за енергия от възобновяеми източници, модернизирането на съществуващите централи за електроенергия от възобновяеми източници може да допринесе в значителна степен за постигането на целите в областта на енергията от възобновяеми източници. Тъй като по-голямата част от съществуващите централи за електроенергия от възобновяеми източници са инсталирани на места със значителен потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници, модернизирането може да гарантира продължаващото използване на тези обекти, като същевременно намали необходимостта от определяне на нови местоположения за проекти за енергия от възобновяеми източници. Модернизирането включва допълнителни предимства, като например съществуваща връзка към енергийната мрежа, вероятна по-висока степен на приемане от страна на обществеността и познаване на въздействието върху околната среда.

(39)

С Директива (ЕС) 2018/2001 се въвеждат рационализирани процедури за издаване на разрешения за модернизиране. За да се отговори на нарастващата необходимост от модернизиране на съществуващите централи за електроенергия от възобновяеми източници и да се използват пълноценно предимствата, които то предлага, е целесъобразно да се въведе още по-кратка процедура за издаване на разрешения за модернизиране на централите за електроенергия от възобновяеми източници, разположени в зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително по-кратък процес на скрининг. По отношение на модернизирането на съществуващи централи за електроенергия от възобновяеми източници, разположени извън зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, държавите членки следва да гарантират опростена и бърза процедура за издаване на разрешения, която не надхвърля една година, като същевременно се зачита принципът за ненанасяне на вреди, залегнал в Европейския зелен пакт.

(40)

За да се насърчи и ускори допълнително модернизирането на съществуващите централи за електроенергия от възобновяеми източници, следва да се въведе опростена процедура за издаване на разрешения за свързване към мрежата, когато модернизирането води до ограничено увеличение на общата мощност в сравнение с първоначалния проект. Модернизирането на проектите за енергия от възобновяеми източници води до промяна или разширяване на съществуващите проекти в различна степен. Процедурата за издаване на разрешения, включваща екологични оценки и скрининг, за модернизиране на проекти за енергия от възобновяеми източници следва да бъде ограничена до потенциалното въздействие, произтичащо от промяната или разширяването в сравнение с първоначалния проект.

(41)

Когато се модернизира слънчева инсталация, повишаване на ефикасността и мощността може да се постигне, без да се увеличава заеманото пространство. Следователно модернизираната инсталация не оказва различно въздействие върху околната среда в сравнение с първоначалната инсталация, ако използваното пространство не се увеличава в процеса на изпълнение и първоначално изискваните мерки за смекчаване на въздействието върху околната среда продължават да се спазват.

(42)

Инсталирането на оборудване за слънчева енергия и на съответните съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, както и свързването на такова оборудване и съоръжения за съхранение на енергия към мрежата, в съществуващи или бъдещи изкуствени конструкции, създадени за цели, различни от генерирането на слънчева енергия или съхранението на енергия, с изключение на изкуствени водни площи, например покриви, зони за паркиране, пътища и железопътни линии, обикновено не поражда опасения, свързани с конкурентното използване на територията или въздействието върху околната среда. Следователно следва да бъде възможно за тези инсталации да се ползват по-кратки процедури за издаване на разрешения и те да бъдат освободени от задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2011/92/ЕС, като същевременно бъде позволено на държавите членки да вземат предвид специфични обстоятелства, свързани с опазването на културното или историческото наследство, интересите на националната отбрана или съображения за безопасност. Инсталациите за собствено потребление, включително онези за колективните потребители на собствена енергия, като например местни енергийни общности, също допринасят за намаляване на общото търсене на природен газ, за повишаване на устойчивостта на системата и за постигане на целите на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници. Инсталирането на оборудване за слънчева енергия с мощност под 100 kW, включително инсталации за потребители на собствена енергия от възобновяеми източници, няма вероятност да окаже значително неблагоприятно въздействие върху околната среда или мрежата и не поражда опасения за безопасността. Освен това малките инсталации обикновено не се нуждаят от разширяване на капацитета в точката на присъединяване към мрежата. С оглед на непосредствените положителни последици от такива инсталации за потребителите и ограниченото въздействие върху околната среда, до което те могат да доведат, е целесъобразно приложимата за тях процедура за издаване на разрешения да се рационализира допълнително, при условие че те не надвишават съществуващия капацитет на връзката с разпределителната мрежа, чрез въвеждане на концепцията за административно мълчаливо съгласие в съответните процедури за издаване на разрешения, за да се насърчи и ускори внедряването на тези инсталации и да може да се извлекат ползи от тях в краткосрочен план. На държавите членки следва да се позволи да прилагат праг, по-нисък от 100 kW, въз основа на своите вътрешни ограничения, при условие че прагът остава по-висок от 10,8 kW.

(43)

Технологията за термопомпи е ключова за производството на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници от заобикалящата среда, включително от пречиствателни станции за отпадъчни води и геотермална енергия. Термопомпите също така позволяват използването на отпадна топлина и студ. Бързото внедряване на термопомпи, чрез което да се оползотворят недостатъчно използвани възобновяеми източници на енергия, като енергията от околната среда или геотермалната енергия, както и отпадната топлина от промишления сектор и сектора на услугите, включително центровете за данни, дава възможност за замяна на котлите, използващи природен газ и други видове изкопаеми горива, с решение за отопление с енергия от възобновяеми източници, като същевременно се повишава енергийната ефективност. Това ще ускори намаляването на използването на газ за отопление както в сградите, така и в промишлеността. За да се ускори монтирането и използването на термопомпи, е целесъобразно да се въведат целенасочени, по-кратки процедури за издаване на разрешения за такива инсталации, включително опростена процедура за издаване на разрешение за свързване към електрическата мрежа на по-малки термопомпи, когато няма опасения във връзка с безопасността, не се налагат допълнителни строителни работи за свързването към мрежата и няма техническа несъвместимост на компонентите на системата, освен ако такава процедура за издаване на разрешения не се изисква съгласно националното право. Благодарение на по-бързия и по-лесен монтаж на термопомпите, с по-широкото използване на енергия от възобновяеми източници в сектора на отоплението, на който се пада почти половината от потреблението на енергия в Съюза, се цели да се допринесе за сигурността на доставките и да се спомогне за справяне с по-трудна ситуация на пазара.

(44)

За целите на съответното право на Съюза в областта на околната среда, в необходимите оценки за всеки отделен случай, чрез които се установява дали дадена централа за енергия от възобновяеми източници, свързването на тази централа към мрежата, самата мрежа или съоръженията за съхранение са от по-висш обществен интерес в конкретен случай, държавите членки следва да прилагат презумпцията, че тези централи за енергия от възобновяеми източници и свързаната с тях инфраструктура са от по-висш обществен интерес и обслужват общественото здраве и безопасност, освен когато има ясни доказателства, че въпросните проекти имат значителни неблагоприятни последици за околната среда, които не могат да бъдат смекчени или компенсирани, или когато държавите членки решат да ограничат прилагането на тази презумпция при надлежно обосновани и специфични обстоятелства, например по съображения, свързани с националната отбрана. Разглеждането на такива централи за енергия от възобновяеми източници като обекти от по-висш обществен интерес, обслужващи общественото здраве и безопасност, би позволило за такива проекти да се извършва опростена оценка.

(45)

За да се гарантира гладкото и ефективно прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящата директива, Комисията подкрепя държавите членки чрез Инструмента за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (21), чрез който се предоставя специално разработен технически експертен опит за проектиране и изпълнение на реформи, включително такива, които увеличават използването на енергия от възобновяеми източници, насърчават по-добрата интеграция в енергийната система, определят конкретни зони, които са особено подходящи за инсталирането на централи за енергия от възобновяеми източници, и рационализират рамката за процедурите за издаване на разрешения за централи за енергия от възобновяеми източници. Техническата подкрепа включва например укрепване на административния капацитет, хармонизиране на законодателните рамки и споделяне на относими най-добри практики, като например благоприятстване и насърчаване на многократната употреба.

(46)

Необходима е енергийна инфраструктура в подкрепа на значителното увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници. Държавите членки следва да могат да определят специални инфраструктурни зони, в които не се очаква разгръщането на проекти за мрежи или за съхранение, необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, да окаже значително въздействие върху околната среда, или това въздействие може да бъде надлежно смекчено, а ако това не е възможно — за него да има компенсация. За инфраструктурните проекти в такива зони могат да се ползват по-рационализирани оценки на въздействието върху околната среда. Ако държавите членки решат да не определят такива зони, оценките и правилата, приложими съгласно правото на Съюза в областта на околната среда, остават приложими. За определянето на инфраструктурни зони, държавите членки следва да изготвят един или повече планове, включително чрез националното законодателство, които да съдържат определянето на зоните и приложимите правила и мерки за смекчаване на последиците от проектите във всяка инфраструктурна зона. Плановете следва ясно да посочват обхвата на специалната зона и вида на обхванатите инфраструктурни проекти. Всеки план следва да се подлага на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО, за да се оцени въздействието на всеки вид проект върху съответните определени зони. Проектите за мрежи в такива специални инфраструктурни зони следва да избягват, доколкото е възможно, защитените зони по „Натура 2000“ и зоните, определени съгласно националните схеми за опазване на природата и биологичното разнообразие, освен ако поради особеностите на проектите за мрежи не съществуват пропорционални алтернативи за разгръщането на такива проекти. При оценката на пропорционалността държавите членки следва да вземат предвид необходимостта да се гарантира икономическата жизнеспособност, осъществимостта и ефективното и ускорено изпълнение на проекта, за да се гарантира, че разгърнатите допълнителни мощности за производство на енергия от възобновяеми източници могат бързо да бъдат интегрирани в енергийната система, или дали в конкретната територия или защитена зона по „Натура 2000“ вече съществуват инфраструктурни проекти от различни видове, което би позволило групирането на различни инфраструктурни проекти в даден обект, което би довело до по-слабо въздействие върху околната среда.

Специалните планове за проекти за съхранение следва винаги да изключват териториите, включени в „Натура 2000“, тъй като има по-малко ограничения за това къде да бъдат разположени. В тези зони, когато са налице основателни причини за това, включително когато е необходимо за ускоряване на разширяването на мрежата с цел подпомагане на внедряването на енергията от възобновяеми източници за постигане на целите в областта на климата и енергията от възобновяеми източници, държавите членки следва да могат да въвеждат изключения при определени условия от някои задължения за оценка, предвидени в правото на Съюза в областта на околната среда. Ако държавите членки решат да се възползват от такива изключения, конкретните проекти следва да бъдат предмет на рационализирана процедура за скрининг, подобна на процеса на скрининг, предвиден в зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, която следва да се основава на съществуващите данни. Исканията на компетентния орган за предоставяне на допълнителна налична информация не следва да изискват нова оценка или събиране на данни. Ако при този процес на скрининг се установят проекти, за които има голяма вероятност да доведат до значителни непредвидени неблагоприятни последици, компетентният орган следва да гарантира, че се прилагат подходящи и пропорционални смекчаващи мерки или, ако няма такива, компенсаторни мерки. В случай на компенсаторни мерки, разработването на проекта може да се продължи, докато се определят компенсаторни мерки.

(47)

Недостатъчният брой на квалифицираните работници, по-специално монтажници и проектанти на отоплителни и охладителни системи на основата на енергия от възобновяеми източници, забавя замяната на системите за отопление, работещи с изкопаеми горива, с основани на възобновяеми източници енергийни системи и представлява значителна пречка пред интегрирането на енергията от възобновяеми източници в сградите, промишлеността и селското стопанство. Държавите членки следва да си сътрудничат със социалните партньори и общностите за възобновяема енергия, за да предвидят нужните умения. Следва да бъдат предоставени и разработени достатъчно на брой висококачествени и ефективни стратегии за повишаване на квалификацията и преквалификация и програми за обучение и възможности за сертифициране, гарантиращи правилно монтиране и надеждна работа на множество различни видове отоплителни и охладителни системи на основата на енергия от възобновяеми източници, и технологии за съхранение, както и зарядни точки за електрически превозни средства, по начин, който привлича участници в такива програми за обучение и системи за сертифициране. Държавите членки следва да обмислят какви действия да предприемат, за да привлекат групи, които понастоящем са слабо представени във въпросните професионални области. Списък с обучените и сертифицирани монтажници следва да бъде оповестяван публично, за да се гарантира доверието на потребителите и лесен достъп до персонализирани умения за монтаж и проектиране, гарантиращи правилното монтиране и работа на отоплителните и охладителните системи на основата на енергия от възобновяеми източници.

(48)

Гаранциите за произход са ключов инструмент за информиране на потребителите, както и за допълнителното оползотворяване на споразуменията за закупуване на енергия от възобновяеми източници. Поради това следва да се гарантира, че издаването, търгуването, прехвърлянето и използването на гаранции за произход могат да се извършват в единна система с подходящо стандартизирани сертификати, които са взаимно признати в целия Съюз. Освен това, за да се осигури достъп до подходящи подкрепящи доказателства за лицата, сключващи споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, следва да се гарантира, че всички свързани гаранции за произход могат да бъдат прехвърлени на купувача. В контекста на една по-гъвкава енергийна система и нарастваща нужда на потребителите съществува необходимост от по-иновативен, цифров, технологично напреднал и надежден инструмент за подпомагане и документиране на нарастващото производство на енергия от възобновяеми източници. За да се улеснят цифровите иновации в тази област, държавите членки следва, когато е целесъобразно, да дават възможност за издаване на гаранции за произход на части и с времеви печат, който е по-близо до реалното време. С оглед на необходимостта да се подобри овластяването на потребителите и да се допринесе за по-висок дял на енергията от възобновяеми източници в доставките на газ, държавите членки следва да изискват от доставчиците на газ от мрежата, които разкриват своя енергиен микс пред крайните потребители, да използват гаранции за произход.

(49)

Развитието на инфраструктурата за районни мрежи за топлинна енергия и енергия за охлаждане следва да бъде засилено и насочено към използване на по-широк набор от възобновяеми източници за топлинна енергия или енергия за охлаждане по ефективен и гъвкав начин с цел засилване на внедряването на енергията от възобновяеми източници и задълбочаване на интеграцията на енергийната система. Поради това е целесъобразно да се актуализира списъкът на възобновяемите източници на енергия, към които районните мрежи за топлинна енергия и енергия за охлаждане следва все повече да се адаптират, и да се изисква интегриране на съхранението на топлинна енергия като източник на гъвкавост, по-висока енергийна ефективност и по-разходоефективно функциониране.

(50)

При повече от 30 милиона електрически превозни средства, очаквани в Съюза до 2030 г., е необходимо да се гарантира, че те могат да допринесат изцяло за системната интеграция на електрическата енергия от възобновяеми източници и по този начин да позволят достигането на по-високи дялове на електрическа енергия от възобновяеми източници по икономически ефективен начин. Потенциалът на електрическите превозни средства да консумират електрическа енергия от възобновяеми източници в моменти, когато тя е в изобилие, и да я връщат обратно в мрежата, когато има недостиг, допринасяйки по този начин за интегрирането на електроенергия от променливи възобновяеми източници в системата и като същевременно се гарантират сигурни и надеждни доставки на електроенергия, трябва да се използва напълно. Поради това е целесъобразно да се въведат специфични мерки относно електрическите превозни средства и относно информацията за енергията от възобновяеми източници и за това как и кога да се получава достъп до тази енергия, които да допълват мерките, предвидени в регламенти (ЕС) 2023/1804 (22) и (ЕС) 2023/1542 (23) на Европейския парламент и на Съвета.

(51)

Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета (24) и Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (25) изискват от държавите членки да разрешават и насърчават оптимизация на потреблението чрез агрегиране, както и да предоставят възможност за договори за динамична цена на електроенергията за крайните клиенти, когато е приложимо. За да се позволи оптимизацията на потреблението по-лесно да осигурява допълнителни стимули за усвояването на зелена електроенергия чрез оптимизация на потреблението, тя трябва да се основава не само на динамични цени, но и на сигнали за действителното навлизане на зелена електроенергия в системата. Поради това е необходимо да се подобрят сигналите, които потребителите и участниците на пазара получават по отношение на дела на електроенергията от възобновяеми източници и интензитета на емисиите на парникови газове от доставяната електроенергия, чрез разпространение на специална информация. След това моделите на потребление могат да бъдат коригирани въз основа на навлизането на енергията от възобновяеми източници и наличието на електроенергия с нулеви въглеродни емисии, заедно с корекция, направена въз основа на ценови сигнали. Това има за цел допълнително да подкрепи внедряването на иновативни бизнес модели и цифрови решения, които имат капацитета да свържат потреблението с нивото енергия от възобновяеми източници в електроенергийната мрежа и по този начин да осигурят стимули за правилните мрежови инвестиции в подкрепа на прехода към чиста енергия.

(52)

За да могат услугите за гъвкавост и балансиране от агрегирането на разпределени активи за съхранение да се развиват по конкурентен начин, достъпът в реално време до основна информация за батериите, като например състояние на изправност, степен на зареждане, капацитет и зададена стойност за мощността, следва да бъде предоставян при недискриминационни условия, в съответствие с относимите правила за защита на данните и безплатно за собствениците или потребителите на батериите и за субектите, действащи от тяхно име, като например управители на сградни енергийни системи, доставчици на услуги за мобилност и други участници на пазара на електроенергия. Поради това е целесъобразно да се въведат мерки, които обръщат внимание на необходимостта от достъп до такива данни за улесняване на свързаните с интеграцията операции по отношение на битови батерии и електрически превозни средства, които допълват разпоредбите за достъп до данни за батериите, свързани с улесняването на промяната на предназначението на батериите, установени в Регламент (ЕС) 2023/1542. Разпоредбите за достъп до данни за батериите на електрически превозни средства следва да се прилагат в допълнение към всички предвидени в правото на Съюза разпоредби относно одобрението на типа на превозни средства.

(53)

Нарастващият брой електрически превозни средства в автомобилния, железопътния, морския и други видове транспорт ще изисква оптимизиране и управление на операциите по зареждане по начин, при който не се предизвикват претоварвания и се извлича максимална полза от наличието на електрическа енергия от възобновяеми източници и ниските цени на електрическата енергия в системата. Когато интелигентното и двупосочното зареждане би подпомогнало навлизането в още по-голяма степен на електрическа енергия от възобновяеми източници, произхождаща от парковете от електрически превозни средства, в транспортния сектор и в електроенергийната система като цяло, тази функционална възможност също следва да стане налична. Предвид дългия експлоатационен срок на зарядните точки изискванията за инфраструктура за зареждане следва да се актуализират по начин, който би задоволил бъдещите потребности и който не би довел до отрицателни ефекти на блокиране по отношение на развитието на технологиите и услугите.

(54)

Зарядните точки на места, където електрическите превозни средства обикновено паркират за продължителни периоди от време, например местата, където хората паркират, защото пребивават или работят там, са от изключително значение за интегрирането на енергийната система. Следователно трябва да се осигурят интелигентни и по целесъобразност двупосочни функционални възможности за зареждане. В тази връзка функционирането на недостъпна за обществено ползване инфраструктура за нормално зареждане е особено важно за интегрирането на електрическите превозни средства в електроенергийната система, тъй като тя се намира там, където електрическите превозни средства се паркират многократно за дълги периоди от време, например в сгради с ограничен достъп, на паркинги за служители или в съоръжения за паркиране, отдадени под наем на физически или юридически лица.

(55)

Оптимизацията на потреблението е от основно значение, за да се даде възможност за интелигентно зареждане на електрическите превозни средства и по този начин да се позволи ефективно интегриране на електрическите превозни средства в електроенергийната мрежа, което ще бъде от решаващо значение за процеса на декарбонизация на транспорта и за целите на улесняването на интеграцията на енергийната система. Освен това държавите членки следва да насърчават, когато е уместно, инициативи за популяризиране на оптимизацията на потреблението чрез оперативна съвместимост и обмен на данни за отоплителните и охладителните системи, устройствата за съхранение на топлинна енергия и други съответни устройства, свързани с енергопотреблението.

(56)

Ползвателите на електрически превозни средства, сключващи договорни споразумения с доставчици на услуги в областта на електромобилността, и участниците на пазара на електроенергия следва да имат право да получават информация и разяснения как условията на споразумението ще се отразят на използването на техния автомобил и състоянието на изправност на неговата батерия. Доставчиците на услуги в областта на електромобилността и участниците на пазара на електроенергия следва ясно да обяснят на ползвателите на електрически превозни средства как те ще бъдат възнаградени за услугите за гъвкавост, балансиране и съхранение, предоставяни на електроенергийната система и пазара чрез използването на тяхното електрическо превозно средство. Ползвателите на електрически превозни средства също така трябва да разполагат с гарантирани права на потребители при сключването на такива споразумения, по-специално по отношение на защитата на личните им данни, като например местоположение и навици за шофиране, във връзка с използването на техния автомобил. Предпочитанията на ползвателите на електрически превозни средства по отношение на вида електрическа енергия, закупена за използване в техните електрически превозни средства, както и други предпочитания, също могат да бъдат част от такива споразумения. Поради тези причини е важно да се гарантира, че разгърнатата инфраструктура за зареждане се използва възможно най-ефективно. За да се повиши доверието на потребителите в електромобилността, от основно значение е ползвателите на електрически превозни средства да могат да използват абонамента си в множество зарядни точки. Това също така ще позволи на избрания доставчик на услуги на потребителя на електрическо превозно средство да интегрира оптимално електрическото превозно средство в електроенергийната система чрез предвидимо планиране и стимули въз основа на предпочитанията на потребителя на електрическото превозно средство. Това е и в съответствие с принципите за ориентирана към потребителите и основана на потребителите енергийна система и правото на избор на доставчик от страна на ползвателите на електрически превозни средства като крайни потребители съгласно разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944.

(57)

Разпределените активи за съхранение, като например битови батерии и батерии на електрически превозни средства, имат потенциала да предложат на електроенергийната мрежа услуги за значителна гъвкавост и балансиране чрез агрегиране. За да се улесни разработването на такива устройства и услуги, подзаконовите разпоредби относно присъединяването и експлоатацията на активи за съхранение, като например тарифите, сроковете за изпълнение на ангажименти и спецификациите за присъединяване, следва да бъдат разработени по начин, който не възпрепятства потенциала на всички активи за съхранение, включително малки и мобилни активи и други устройства, като термопомпи, слънчеви панели и устройства за съхранение на топлинна енергия, да предлагат на системата услуги за гъвкавост и балансиране и да допринесат за навлизането в още по-голяма степен на електрическата енергия от възобновяеми източници в сравнение с по-големите стационарни активи за съхранение. В допълнение към общите разпоредби за предотвратяване на дискриминацията на пазара, установени в Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944, следва да бъдат въведени специфични изисквания за цялостно разглеждане на участието на тези активи и за премахване на всички оставащи бариери и пречки за разгръщане на потенциала на тези активи за подпомагане на декарбонизацията на електроенергийната система и за предоставяне на възможност на потребителите да участват активно в енергийния преход.

(58)

Като общ принцип държавите членки следва да гарантират еднакви условия на конкуренция за малките децентрализирани системи за производство и съхранение на електроенергия, включително чрез батерии и електрически превозни средства, така че те да могат да участват на пазарите на електроенергия, включително управлението на претоварванията и предоставянето на услуги за гъвкавост и балансиране по недискриминационен начин в сравнение с други системи за производство и съхранение на електроенергия, и без несъразмерна административна или регулаторна тежест. Държавите членки следва да насърчават потребителите на собствена енергия и общностите за енергия от възобновяеми източници да участват активно на тези пазари на електроенергия, като предоставят услуги за гъвкавост чрез оптимизация на потреблението и съхранение, включително чрез батерии и електрически превозни средства.

(59)

Промишлеността формира 25 % от енергийното потребление на Съюза и е основен потребител на топлинна енергия и енергия за охлаждане, 91 % от която понастоящем се осигурява от изкопаеми горива. Въпреки това 50 % от потребностите за топлинна енергия и енергия за охлаждане са потребности за нискотемпературнo отопление и охлаждане (< 200 °C), за които има разходоефективни алтернативи за енергия от възобновяеми източници, включително чрез електрификация и пряко използване на енергия от възобновяеми източници. Освен това в промишлеността се използват невъзобновяеми източници като суровини за производство на продукти, като например стомана или химикали. Решенията за инвестиции в промишлеността днес ще определят бъдещите промишлени процеси и енергийни алтернативи, които могат да бъдат взети предвид от промишлеността, и поради това е важно тези инвестиционни решения да бъдат устойчиви на евентуални промени в бъдеще и да избягват създаването на блокирани активи. Поради това следва да се въведат базови показатели за сравнение за стимулиране на промишлеността за преминаване към основани на енергия от възобновяеми източници производствени процеси, които не само се захранват с енергия от възобновяеми източници, но и използват основани на възобновяеми източници суровини, като например водород от възобновяеми източници. Държавите членки следва да насърчават електрификацията на промишлените процеси, когато това е възможно, например за нискотемпературна промишлена топлина. Освен това държавите членки следва да насърчават използването на обща методика за продукти, които са етикетирани като произведени частично или изцяло с използване на енергия от възобновяеми източници или с използване на възобновяеми горива от небиологичен произход като суровина, като се вземат предвид съществуващите методики за етикетиране на продукти на Съюза и инициативите за устойчиви продукти. Това би довело до избягване на заблуждаващи практики и би повишило доверието на потребителите. Освен това, като се имат предвид предпочитанията на потребителите към продукти, които допринасят за постигане на целите в областта на околната среда и изменението на климата, това би стимулирало търсенето на тези продукти на пазара.

(60)

За да се намали зависимостта на Съюза от изкопаеми горива и внос на изкопаеми горива, Комисията следва да разработи стратегия на Съюза за вносния и местния водород въз основа на данните, докладвани от държавите членки.

(61)

Възобновяемите горива от небиологичен произход могат да се използват както за енергийни, така и за неенергийни цели като изходна суровина или суровина в промишлености като стоманодобивната промишленост или химическата промишленост. Използването на възобновяеми горива от небиологичен произход и за двете цели мобилизира пълния им потенциал да заменят изкопаемите горива, използвани като суровина, и да намалят емисиите на парникови газове при промишлените процеси, които са трудни за електрифициране, и следователно трябва да бъде включено в цел за използването на възобновяеми горива от небиологични произход. Националните мерки в подкрепа на използването на възобновяеми горива от небиологичен произход в тези промишлени сектори, които са трудни за електрифициране, не следва да водят до увеличаване на нетното замърсяване поради увеличеното търсене на електрическа енергия, което се задоволява посредством най-замърсяващите изкопаеми горива, като например въглища, дизелово гориво, лигнитни въглища, торфени масла и битуминозни шисти. Потреблението на водород в промишлени процеси, при които водородът се произвежда като или се получава от страничен продукт, който е трудно да бъде заменен с възобновяеми горива от небиологичен произход, следва да бъде изключено от тази цел. Водородът, използван за производството на транспортни горива, попада в обхвата на целите в областта на транспорта за възобновяеми горива от небиологичен произход.

(62)

В стратегията на Съюза за водорода, определена в съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“, се признава ролята на съществуващите инсталации за производство на водород, модернизирани с цел намаляване на техните емисии на парникови газове, за постигане на повишената амбиция в областта на климата за 2030 г. С оглед на тази стратегия и в рамките на поканата за представяне на проекти, организирана в рамките на Фонда за иновации на Съюза, създаден с член 10а, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (26), ранните участници взеха инвестиционни решения с цел модернизиране на вече съществуващи съоръжения за производство на водород въз основа на технология за реформиране на метан с пара, с цел декарбонизация на производството на водород. За целите на изчисляването на знаменателя в приноса на възобновяемите горива от небиологичен произход, използвани за крайни енергийни и неенергийни цели в промишлеността, не следва да се взема предвид водородът, произведен в модернизирани производствени съоръжения въз основа на технология за реформиране на метан с пара, за който преди влизането в сила на настоящата директива е публикувано решение на Комисията за отпускане на безвъзмездни средства по линия на Фонда за иновации и с който се постига средно годишно намаление на емисиите на парникови газове от 70 %.

(63)

Наред с това следва да се отбележи, че замяната на водорода, произведен от процеса на реформиране на метан с пара би могла да породи специфични затруднения за някои съществуващи съоръжения за интегрирано производство на амоняк. За целта ще бъде нужно въпросните производствени съоръжения да бъдат изградени наново, което ще изисква значителни усилия от страна на държавите членки в зависимост от специфичните им национални обстоятелства и структурата на енергийните им доставки.

(64)

За да се постигне целта на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и за декарбонизация на промишлеността на Съюза, държавите членки следва да могат да съчетават използването на неизкопаеми енергийни източници и възобновяеми горива от небиологичен произход в контекста на своите специфични национални обстоятелства и енергиен микс. В този контекст държавите членки следва да могат да намалят целта за използване на възобновяеми горива от небиологичен произход в промишления сектор, при условие че потребяват ограничен дял водород или негови деривати, произведени от изкопаеми горива, и че са на път да постигнат очаквания си национален принос в съответствие с формулата от приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999.

(65)

Повишаването на амбицията в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане е от ключово значение за постигане на общата цел в областта на енергията от възобновяеми източници, като се има предвид, че топлинната енергия и енергията за охлаждане представляват приблизително половината от енергийното потребление на Съюза, обхващайки широк спектър от крайни употреби и технологии в сградите, промишлеността и районните отоплителни и охладителни системи. За да се ускори увеличаването на енергията от възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане, минималното годишното увеличение от процентни пункта на равнище държава членка следва да бъде задължително за всички държави членки. Минималното средно годишно задължително увеличение от 0,8 процентни пункта между 2021 г. и 2025 г. и от 1,1 процентни пункта между 2026 г. и 2030 г. в областта на отоплението и охлаждането, приложимо за всички държави членки, следва да бъде допълнено с допълнителни индикативни увеличения или допълнителни средства, изчислени конкретно за всяка държава членка с цел постигане на средно увеличение от 1,8 процентни пункта на равнището на Съюза. Тези специфични за държавите членки допълнителни индикативни увеличения или допълнителни средства имат за цел да преразпределят допълнителните усилия, необходими за да се постигне желаното равнище на енергията от възобновяеми източници за 2030 г. между държавите членки въз основа на брутния вътрешен продукт и разходната ефективност, и да насочват държавите членки по отношение на това какво би могло да бъде достатъчно равнище на енергия от възобновяеми източници за внедряване в този сектор. Държавите членки следва да извършат, в съответствие с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, оценка на своята потенциална енергия от възобновяеми източници в сектора на отоплението и охлаждането и на потенциалното използване на отпадна топлина и студ. Държавите членки следва да прилагат две или повече мерки от списъка с мерки, за да улеснят увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници в отоплението и охлаждането. При приемането и прилагането на тези мерки държавите членки следва да гарантират, че тези мерки са достъпни за всички потребители, по-специално домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства.

(66)

За да се гарантира, че нарасналото значение на районните отоплителни и охладителни системи се съпътства от по-добра информация за потребителите, е целесъобразно да се изясни и засили прозрачността по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност на районните отоплителни и охладителни системи.

(67)

Съвременните основани на възобновяеми източници ефективни районни отоплителни и охладителни системи доказаха потенциала си да осигуряват разходоефективни решения за интегриране на енергията от възобновяеми източници, повишена енергийна ефективност и интеграция на енергийната система, като същевременно улесняват цялостната декарбонизация на сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане. За да се гарантира, че този потенциал се използва, годишното увеличение на енергията от възобновяеми източници или отпадна топлина и охлаждане при районните отоплителни и охладителни системи трябва да бъде повишено от 1 процентен пункт на 2,2 процентни пункта, без да се променя индикативният характер на това увеличение, отразяващо неравномерното развитие на този вид мрежа в целия Съюз.

(68)

За да се отрази нарасналото значение на районните отоплителни и охладителни системи и необходимостта от насочване на развитието на тези мрежи към интегриране на повече енергия от възобновяеми източници, е целесъобразно да се насърчат операторите от районните отоплителни и охладителни системи да свържат доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ, които са трети страни, с мрежите на районните отоплителни и охладителни системи с мощност над 25 MW.

(69)

Отоплителните и охладителните системи, по-специално районните отоплителни и охладителни системи, все повече допринасят за балансирането на електроенергийната мрежа, като осигуряват допълнително търсене на електроенергия от променливи възобновяеми източници, като например вятърна и слънчева енергия, като се има предвид, че тази електроенергия от възобновяеми източници е изобилна, евтина и при други обстоятелства би била ограничена. Това балансиране може да се постигне чрез използването на високоефективни електрически генератори на топлина и студ, като например термопомпи, особено когато тези генератори на топлина и студ са комбинирани с голямо съхранение на топлинна енергия, по-специално в районните отоплителни и охладителни системи или в системи за индивидуално отопление, когато не са налице икономии от мащаба и ефективност на системата от районни отоплителни и охладителни системи. Ползите от термопомпите са в две посоки — първо, значително повишават енергийната ефективност, като спестяват значителна енергия и разходи за потребителите, и второ, интегрират енергията от възобновяемите източници, като позволяват по-голямо използване на геотермална енергия и енергия от околната среда. С цел осигуряване на допълнителни стимули за използването на електроенергия от възобновяеми източници за отопление, охлаждане и съхранение на топлинна енергия, по-специално с внедряването на термопомпи, е целесъобразно да се позволи на държавите членки да отчитат електроенергията от възобновяеми източници, задвижваща тези генератори на топлинна и охладителна енергия, включително термопомпи, към задължителното и индикативно годишно увеличение на енергията от възобновяеми източници в отоплението и охлаждането и районните отоплителни и охладителни системи.

(70)

Въпреки че е широко разпространена, отпадната топлина и студ се използва недостатъчно, което води до загуба на ресурси, по-ниска енергийна ефективност на националните енергийни системи и по-високо от необходимото потребление на енергия в Съюза. При условие че се доставят от ефективни районни отоплителни и охладителни системи, целесъобразно е да се позволи отпадната топлина и студ да се отчитат като частично изпълнение на целите за енергия от възобновяеми източници в сградите, промишлеността, отоплението и охлаждането и като пълно изпълнение на целите за районните мрежи за топлинна енергия и енергия за охлаждане. Това би позволило да се използват полезните взаимодействия между енергията от възобновяеми източници и отпадната топлина и студ в районните отоплителни и охладителни мрежи чрез увеличаване на икономическата обосновка за инвестиране в модернизацията и развитието на тези мрежи. Конкретно включването на отпадната топлина в показателя за промишлена енергия от възобновяеми източници следва да бъде приемливо само по отношение на отпадната топлина или студ, доставяни чрез топлофикационен или охладителен оператор от друг промишлен обект или друга сграда, като по този начин се гарантира, че тези оператори имат за основна дейност снабдяването с топлинна или охладителна енергия и че отчитането на отпадната топлина е ясно разграничено от вътрешната отпадна топлина, оползотворявана в рамките на едно и също или свързано предприятие или сгради.

(71)

За да се гарантира, че районните отоплителни и охладителни системи участват пълноценно в интеграцията на енергийния сектор, е необходимо сътрудничеството с операторите на електроразпределителни системи да се разшири и да обхване операторите на електропреносни системи, както и да се разшири обхватът на сътрудничество, така че то да включва планиране на инвестиции в мрежата и пазарите с цел по-добро използване на потенциала на районните отоплителни и охладителни системи за предоставяне на услуги за гъвкавост на пазарите на електрическа енергия. По-нататъшното сътрудничество с операторите на газопреносни мрежи, включително мрежи за водород и други енергийни мрежи, също следва да стане възможно, за да се гарантира по-широкото интегриране сред енергоносителите и тяхното най-разходоефективно използване. Освен това, изискванията за по-тясно сътрудничество между операторите на районни отоплителни и охладителни системи, промишления сектор и сектора на услугите и местните власти биха могли да улеснят диалога и сътрудничеството, необходими за използване на разходоефективния потенциал на отпадната топлина и студ чрез районни отоплителни и охладителни системи.

(72)

Използването на възобновяеми горива и електрическа енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор може да допринесе за декарбонизацията на транспортния сектор на Съюза по разходоефективен начин и да подобри, наред с други въпроси, енергийната диверсификация в този сектор, като същевременно насърчи иновациите, икономическия растеж и създаването на работни места в Съюза и намали зависимостта от вноса на енергия. С оглед постигане на повишената цел за намаляване на емисиите на парникови газове, определена с Регламент (ЕС) 2021/1119, следва да се увеличи делът на енергията от възобновяеми източници, доставяна за всички видове транспорт в Съюза. Предоставянето на възможност на държавите членки да избират между цел в областта на транспорта, изразена като цел за намаляване на интензитета на парниковите газове, или като дял от потреблението на енергия от възобновяеми източници, предоставя на държавите членки подходяща степен на гъвкавост при разработването на техните политики за декарбонизация на транспорта. Освен това въвеждането на комбинирана енергийна цел за биогорива от ново поколение и биогаз и възобновяеми горива от небиологичен произход, включително минимален дял за възобновяемите горива от небиологичен произход би гарантирало по-активно използване на възобновяемите горива с минимално въздействие върху околната среда при видовете транспорт, които са трудни за електрифициране, като например морския транспорт и въздухоплаването. За да се даде старт на преминаването към горива в морския транспорт, държавите членки с морски пристанища следва да се стремят да гарантират, че от 2030 г. нататък делът на възобновяемите горива от небиологичен произход в общото количество енергия, доставяна на сектора на морския транспорт, е най-малко 1,2 %. Постигането на тези цели следва да бъде гарантирано чрез налагане на задължения за доставчиците на горива, както и чрез други мерки, установени в регламенти (ЕС) 2023/1805 (27) и (ЕС) 2023/2405 (28) на Европейския парламент и на Съвета. Специални задължения за доставчиците на авиационни горива следва да бъдат налагани само в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/2405.

(73)

За да се насърчи навлизането на доставките на възобновяеми горива в трудния за декарбонизация сектор на международното морско бункероване, за изчисляването на транспортните цели, възобновяемите горива, доставяни на международни морски бункери, следва да бъдат включени в крайното потребление на енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор и съответно горивата, доставяни на международни морски бункери, следва да бъдат включени в крайното потребление на енергийни източници в транспортния сектор. Морският транспорт обаче представлява голям дял от брутното крайно потребление на енергия за някои държави членки. С оглед на настоящите технологични и регулаторни ограничения, които възпрепятстват търговското използване на биогорива в сектора на морския транспорт, е целесъобразно чрез дерогация от изискването за включване на цялата енергия, доставяна за сектора на морския транспорт, за целите на изчисляването на специфичните цели в областта на транспорта на държавите членки да се позволи да ограничат енергията, доставяна за сектора на морския транспорт, до 13 % от брутното крайно потребление на енергия в държава членка. За островните държави членки, в които брутното крайно потребление на енергия в сектора на морския транспорт е непропорционално високо, а именно над една трета от това на секторите на шосейния и железопътния транспорт, таванът следва да бъде 5 %. Въпреки това, за изчисляването на общата цел за енергията от възобновяеми източници, като се имат предвид специфичните характеристики на международните морски бункери по отношение на доставяните им горива, те следва да бъдат включени в брутното крайно потребление на енергия на дадена държава членка само ако са възобновяеми.

(74)

Електромобилността ще има съществена роля за декарбонизирането на транспортния сектор. За да насърчат по-нататъшното развитие на електромобилността, държавите членки следва да създадат механизъм за кредитиране, който да позволи на операторите на зарядни точки, достъпни за обществеността, да допринесат чрез доставяне на електрическа енергия от възобновяеми източници за изпълнението на задължението, установено от държавите членки за доставчиците на горива. Държавите членки следва да могат да включат частни зарядни точки в този механизъм за кредитиране, ако може да се докаже, че електрическата енергия от възобновяеми източници, доставяна на тези частни зарядни точки, се предоставя единствено на електрически превозни средства. При подпомагане на използването на електрическа енергия в транспортния сектор чрез такива механизми за кредитиране е важно държавите членки да продължат да определят високо равнище на амбиция за декарбонизацията на техния микс от течни горива, по-специално в трудни за декарбонизиране транспортни сектори като морския транспорт и въздухоплаването, в които пряката електрификация е много по-трудна.

(75)

Възобновяеми горива от небиологичен произход, включително водород, могат да се използват като изходна суровина или като енергиен източник в промишлените и химичните процеси и в морския транспорт и въздухоплаването, като спомагат за декарбонизирането на сектори, в които пряката електрификация не е технологически изпълнима или конкурентоспособна. Те могат да се използват също така за съхранението на енергия с цел балансиране при необходимост на енергийната система, и по този начин играят значителна роля за интеграцията на енергийната система.

(76)

Политиката на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници има за цел да допринесе за постигане на целите на Съюза за смекчаване на последиците от изменението на климата по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. В преследване на тази цел е от съществено значение да се допринесе и за постигането на по-широки екологични цели, и по-специално за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие, върху което непреките промени в земеползването, свързани с производството на определени биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, оказват неблагоприятно въздействие. Приносът за постигане на тези цели в областта на климата и околната среда представлява за гражданите и законодателите на Съюза дълбок и съществуващ отдавна проблем, засягащ различни поколения. Следователно Съюзът следва да насърчава тези горива в количества, които осигуряват баланс между необходимата амбиция и необходимостта да не се допринася за преки и непреки промени в земеползването. Начинът, по който се изчислява целта в областта на транспорта, не следва да засяга установените ограничения за това как определени горива, произведени от хранителни и фуражни култури, от една страна, и горива с висок риск от непреки промени в земеползването, от друга страна, се отчитат за постигането на тази цел. Освен това, за да не се създава стимул за използване в транспортния сектор на биогорива и биогаз, произведени от хранителни и фуражни култури, и като се отчита също така въздействието от войната срещу Украйна върху доставките на хранителни и фуражни култури, държавите членки следва да продължат да могат да избират дали да отчитат биогорива и биогаз, произведени от хранителни и фуражни култури, за постигане на целта в областта на транспорта. Ако не ги отчитат, държавите членки следва да могат съответно да изберат да намалят енергийната цел или да намалят съответно целта за намаляване на интензитета на парниковите газове, като приемат, че биогоривата, произведени от хранителни и фуражни култури намаляват с 50 % емисиите на парникови газове, което съответства на посочените в приложение към настоящата директива типични стойности за намаление на емисиите на парникови газове от най-относимите начини за производство на биогорива, произведени от хранителни и фуражни култури, както и на минималния праг (минималното изискване) за намаление на емисиите на парникови газове, който се прилага за повечето инсталации, произвеждащи такива биогорива.

(77)

За да се гарантира, че използването на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса спестява все по-голямо количество емисии на парникови газове, и за да се преодолеят потенциалните непреки последици от насърчаването на такива горива, като например обезлесяването, Комисията следва да преразгледа равнището на максималния дял на средното годишно разширяване на района на производство в световен мащаб с високи въглеродни запаси въз основа на обективни и научни критерии, като вземе предвид целите и ангажиментите на Съюза в областта на климата, и следва да предложи, когато е необходимо, нов праг въз основа на резултатите от прегледа. Освен това Комисията следва да оцени възможността за разработване на ускорена крива за постепенно премахване на приноса на тези горива за целите за енергия от възобновяеми източници, така че да се увеличи максимално количеството на намалението на емисиите на парникови газове.

(78)

Определянето на целта в областта на транспорта като цел за намаляване на интензитета на парниковите газове налага да се предвиди методика, която взема под внимание, че различните видове енергия от възобновяеми източници спестяват различни количества емисии на парникови газове и следователно допринасят по различен начин за постигането на дадена цел. Следва да се счита, че електрическата енергия от възобновяеми източници има нулеви емисии на парникови газове, което означава, че тя намалява със 100 % емисиите на парникови газове в сравнение с електрическата енергия, произведена от изкопаеми горива. Това ще създаде стимул за използването на електрическа енергия от възобновяеми източници, тъй като възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива е малко вероятно да постигнат толкова висок процент на намаление на емисиите на парникови газове. Следователно електрификацията, при която се разчита на енергия от възобновяеми източници, би се превърнала в най-ефикасния начин за декарбонизация на автомобилния транспорт. Освен това, за да се насърчи използването на възобновяеми горива от небиологичен произход в транспортния сектор на въздухоплаването и мореплаването, които са трудни за електрифициране, е целесъобразно да се въведе коефициент за умножение за горивата, доставяни при тези видове транспорт, когато те се отчитат спрямо конкретните цели, определени за тези горива.

(79)

Директната електрификация на секторите на крайното потребление, включително транспортния сектор, допринася за повишаване на ефективността на системата и улеснява прехода към енергийна система, основана на производство на енергия от възобновяеми източници. Следователно сама по себе си тя е ефективно средство за намаляване на емисиите на парникови газове. Поради това не се изисква създаването на рамка за допълняемост, която да се прилага конкретно за електрическата енергия от възобновяеми източници, подавана на електрически превозни средства в транспортния сектор. Освен това превозните средства, задвижвани със слънчева енергия, могат да имат решаващ принос за декарбонизацията на транспортния сектор на Съюза.

(80)

Тъй като възобновяемите горива от небиологичен произход трябва да се считат за енергия от възобновяеми източници, независимо от сектора, в който се изразходват, приложното поле на правилата за определяне на възобновяемия им характер, когато те се произвеждат от електрическа енергия, които правила бяха приложими спрямо въпросните горива само когато те се използват в транспортния сектор, следва да се разшири, така че да включва възобновяемите горива от небиологичен произход, независимо от сектора, в който се потребяват.

(81)

Възобновяемите горива от небиологичен произход са важни за увеличаване на дела на възобновяемата енергия в секторите, които се очаква да разчитат на газообразни и течни горива в дългосрочен план, включително за промишлени инсталации и тежкотоварен транспорт. До 1 юли 2028 г. Комисията следва да направи оценка на въздействието на методиката, определяща кога електроенергията, използвана за производство на възобновяеми горива от небиологичен произход, може да се счита за изцяло произведена от възобновяеми източници, включително въздействието на допълняемостта и времевата и географската корелация върху производствените разходи, намалението на емисиите на парникови газове и енергийната система, и следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета. В доклада следва да се оцени по-специално въздействието на тази методика върху наличността и финансовата достъпност на възобновяемите горива от небиологичен произход за секторите на промишлеността и транспорта и върху способността на Съюза да постигне своите цели за възобновяеми горива от небиологичен произход, като се вземе предвид стратегията на Съюза за вносния и местния водород, като същевременно се сведе до минимум увеличението на емисиите на парникови газове в електроенергийния сектор и в енергийната система като цяло. Ако в посочения доклад се стигне до заключението, че методиката не осигурява достатъчна наличност и финансова достъпност и не допринася съществено за намаляването на емисиите на парникови газове, интегрирането на енергийната система и постигането на целите на Съюза за 2030 г. за възобновяемите горива от небиологичен произход, Комисията следва да преразгледа методиката на Съюза и, когато е целесъобразно, да приеме делегиран акт за изменение на тази методика, за да се осигурят необходимите корекции на критериите с цел улесняване на разрастването на водородната промишленост.

(82)

С цел да се гарантира по-висока екологична ефективност на критериите на Съюза за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове за твърдите горива от биомаса, използвани в инсталации, произвеждащи топлинна енергия, електрическа енергия и енергия за охлаждане, минималният праг за приложимост на тези критерии следва да бъде намален от сегашните 20 MW на 7,5 MW.

(83)

Директива (ЕС) 2018/2001 укрепи рамката за устойчивост на биоенергията и за намаляване на емисиите на парникови газове като определи критерии за всички сектори на крайното потребление. С нея бяха определени специфични правила за биогоривата, течните горива и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса, изискващи устойчивост на дейностите по дърводобив и отчитане на емисиите вследствие на непреки промени в земеползването. В съответствие с целите за опазване на биоразнообразието и предотвратяване на унищожаването на местообитанията съгласно Директива 92/43/ЕИО, Директива 2000/60/ЕО, Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (29) и Директива 2009/147/ЕО, е необходимо да се постигне засилена защита на местообитанията с голяма степен на биоразнообразие и на богатите на въглерод местообитания, като например девствени и вековни гори, гори с висока степен на биоразнообразие, пасища, торфища и степни местности. Следователно следва да се въведат изключения и ограничения за извличане на горскостопанска биомаса от тези зони в съответствие с подхода за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от селскостопанска биомаса, освен когато основаният на риска подход предвижда необходимите изключения и ограничения, а операторите предоставят необходимите гаранции. Освен това, при спазване на подходящи преходни периоди за целите на сигурността на инвестициите, критериите за намаляване на емисиите на парникови газове следва да бъдат приложени постепенно и за съществуващите инсталации на основата на биомаса, за да се гарантира, че производството на енергия от биомаса във всички такива инсталации води до намаляване на емисиите на парникови газове в сравнение с енергията, произведена от изкопаеми горива.

(84)

Критериите за устойчивост по отношение на добива на горскостопанска биомаса следва да бъдат допълнително уточнени в съответствие с принципите на устойчивото управление на горите. Това уточняване следва да има за цел да укрепи и изясни основания на риска подход по отношение на горскостопанската биомаса, като същевременно предостави на държавите членки пропорционални разпоредби, даващи възможност за целенасочено адаптиране на практиките, които могат да бъдат подходящи на местно равнище.

(85)

Държавите членки следва да гарантират, че използването от тяхна страна на горскостопанска биомаса за производство на енергия е съвместимо със задълженията им съгласно Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (30). За тази цел държавите членки следва да извършват ориентирани към бъдещето оценки и да прилагат необходимите мерки, допълващи задълженията им съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.

(86)

С оглед на специфичното положение на най-отдалечените региони, посочено в член 349 от ДФЕС и характеризиращо се в енергийния сектор с изолираност, ограничени доставки и зависимост от изкопаеми горива, следва да се предвиди разширяване на дерогацията, която позволява на държавите членки да приемат специфични критерии, за да се гарантира допустимостта за финансово подпомагане за потреблението на определени твърди горива от биомаса в тези региони, така че тя да обхване и течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса. Всички специфични критерии следва да бъдат обективно обосновани от съображения за енергийна независимост на съответния най-отдалечен регион и за осигуряване на плавен преход към критериите за устойчивост, за енергийна ефективност и за намаление на емисиите на парникови газове в съответния най-отдалечен регион съгласно Директива (ЕС) 2018/2001.

(87)

Съюзът се ангажира да подобри екологичната, икономическата и социалната устойчивост на производството на горива от биомаса. Настоящата директива допълва другите законодателни актове на Съюза, и по-специално всеки законодателен акт относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта, с който се определят изисквания за надлежна проверка във веригата за създаване на стойност по отношение на неблагоприятното въздействие върху правата на човека или околната среда.

(88)

За да се намали административната тежест за производителите на възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива и за държавите членки, когато доброволни или национални схеми са признати от Комисията чрез акт за изпълнение като предоставящи доказателство или точни данни относно съответствието с критериите за устойчивост и намаляване на емисиите на парникови газове, както и с други изисквания, определени в посочените в настоящата директива изменящи разпоредби, държавите членки следва да приемат резултатите от сертифицирането, предоставено по такива схеми в обхвата на признаване от Комисията. За да се намали тежестта върху малките инсталации, държавите членки следва да могат да установят опростен доброволен механизъм за проверка за инсталации с обща топлинна мощност между 7,5 MW и 20 MW.

(89)

С цел да се намалят рисковете и да се предотвратяват по-добре измамите във веригите на доставки на биоенергия и рециклирани въглеродни горива, Директива (ЕС) 2018/2001 предвижда ценни допълнения по отношение на прозрачността, проследимостта и надзора. В този контекст, базата данни на Съюза, която следва да бъде създадена от Комисията, има за цел да позволи проследяването на течни и газообразни възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива. Обхватът на базата данни следва да бъде разширен, така че да включва не само транспортния, но и всички други сектори на крайно потребление, в които се използват такива горива. Това разширяване има за цел да допринесе съществено за цялостния мониторинг на производството и потреблението на тези горива, като намали рисковете от двойно отчитане или нередности по веригите на доставки, обхванати от базата данни на Съюза. Освен това, за да се избегне рискът от подаване на едно и също заявление два пъти за един и същ газ от възобновяеми източници, следва да се отмени гаранцията за произход, издадена за всяка партида газ от възобновяеми източници, регистрирана в базата данни. Базата данни следва да бъде публично достъпна по открит, прозрачен и лесен за ползване начин, като същевременно се спазват принципите на защита на личните данни и чувствителните търговски данни. Комисията следва да публикува годишни доклади относно информацията, подавана в базата данни на Съюза, включително количествата, географския произход и вида на изходните суровини за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса. Комисията и държавите членки следва да се стремят да работят по взаимосвързаността между базата данни на Съюза и съществуващите национални бази данни, което ще даде възможност за плавен преход, както и за двупосочност на базите данни. В допълнение към това повишаване на прозрачността и проследимостта на отделните пратки суровини и горива във веригата на доставки, наскоро приетият Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/996 на Комисията (31) засили изискванията за одит на сертифициращите органи и увеличи правомощията на сертифициращите органи за публичен надзор, включително възможността компетентните органи да имат достъп до документите и помещенията на икономическите оператори в рамките на своя надзорен контрол. Целостта на рамката за проверка, установена с Директива (ЕС) 2018/2001, беше съответно значително укрепена чрез допълване на одита от сертифициращите органи и базата данни на Съюза с капацитета за проверка и надзор на компетентните органи на държавите членки. Настоятелно се препоръчва държавите членки да използват и двете възможности за публичен надзор.

(90)

Комисията и държавите членки следва непрекъснато да се адаптират към най-добрите административни практики и да приемат подходящи мерки за опростяване на прилагането на Директива (ЕС) 2018/2001, като по този начин намаляват разходите за привеждане в съответствие за участниците и засегнатите сектори.

(91)

Трябва да бъдат установени подходящи разпоредби за борба с измамите, по-специално по отношение на използването на суровини на базата на отпадъци или използването на биомаса, за които е установено, че представляват висок риск от непреки промени в земеползването. Тъй като разкриването и възпирането на измамите са от съществено значение за предотвратяване на нелоялната конкуренция и нарастващото обезлесяване, включително в трети държави, следва да се въведе пълна и сертифицирана проследимост на тези суровини.

(92)

Поради това Директива (ЕС) 2018/2001 следва да бъде съответно изменена.

(93)

В Регламент (ЕС) 2018/1999 на много места се посочва обвързващата цел за Съюза за поне 32 % дял на енергията от възобновяеми източници, потребена в Съюза през 2030 г. Тъй като тази цел трябва да бъде повишена, за да се допринесе по ефективен начин за постигането на амбицията за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г., тези посочвания следва да бъдат изменени. Определените допълнителни изисквания за планиране и докладване няма да създадат нова система за планиране и докладване, но следва да се подчиняват на съществуващата рамка за планиране и докладване съгласно посочения регламент.

(94)

Обхватът на Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (32) следва да бъде изменен, за да се избегне дублиране на регулаторните изисквания по отношение на целите за декарбонизация на транспортните горива и да се приведе в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001.

(95)

Определенията, установени в Директива 98/70/ЕО, следва да бъдат приведени в съответствие с тези, установени в Директива (ЕС) 2018/2001, за да се избегне прилагането на различни определения съгласно тези два акта.

(96)

Задълженията относно намаляването на емисиите на парникови газове и използването на биогорива в Директива 98/70/ЕО следва да бъдат заличени с цел рационализиране и избягване на двойното регулиране по отношение на въведените по-строги задължения за декарбонизация на транспортните горива, предвидени в Директива (ЕС) 2018/2001.

(97)

Задълженията относно мониторинга и докладването на намаленията на емисиите на парникови газове, определени в Директива 98/70/ЕО, следва да бъдат заличени с цел избягване на дублиране на регулирането на задълженията за докладване.

(98)

Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета (33), в която се предоставят подробни правила за единното прилагане на член 7а от Директива 98/70/ЕО, следва да бъде отменена, тъй като става неприложима поради отмяната с настоящата директива на член 7а от Директива 98/70/ЕО.

(99)

По отношение на съставките на биологична основа в дизеловото гориво посочването в Директива 98/70/ЕО на дизелово гориво В7, което е дизелово гориво, съдържащо до 7 % метилови естери на мастни киселини (FAME), ограничава наличните възможности за постигане на по-високи цели за въвеждане на биогорива съгласно Директива (ЕС) 2018/2001. Това се дължи на факта, че почти цялото дизелово гориво, доставяно на Съюза, вече е от типа B7. Поради тази причина максималният дял на съставките на биологична основа трябва да се увеличи от 7 на 10 %. Поддържането на навлизането на дизелово гориво B10 на пазара, което е дизелово гориво, съдържащо до 10 % FAME, изисква равнище на защита B7 за 7 % FAME в дизеловото гориво в целия Съюз поради това, че значителна част от превозните средства са несъвместими с дизеловото гориво B10, което се очаква да бъде представено в парка до 2030 г. Това следва да бъде отразено в член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 98/70/ЕО.

(100)

Преходните разпоредби следва да позволяват подредено продължаване на събирането на данни и изпълнението на задълженията за докладване по отношение на членовете на Директива 98/70/ЕО, заличени с настоящата директива.

(101)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно намаляването на емисиите на парникови газове, енергийната зависимост и цените на енергията, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейски съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(102)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (34) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателите считат, че предоставянето на тези документи е обосновано, по-специално след решението на Съда на Европейския съюз по дело Комисия/Белгия (35) (дело C-543/17).

(103)

С цел да се компенсира въведената с настоящата директива регулаторна тежест за гражданите, администрациите и предприятията, Комисията следва да прави преглед на регулаторната рамка в засегнатите сектори в съответствие с принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, посочен в съобщението на Комисията от 29 април 2021 г., озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“,

1)

В член 2 вторият параграф се изменя, както следва:

2)

Член 3 се изменя, както следва:

3)

Член 7 се изменя, както следва:

4)

Член 9 се изменя, както следва:

5)

Член 15 се изменя, както следва:

6)

Вмъкват се следните членове:

(*12)  Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135)."

(*13)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)."

(*14)  Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7)."

(*15)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1)."

(*16)  Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30)."

(*17)  Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).“ "

7)

Член 16 се заменя със следното:

8)

В член 18 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

9)

Член 19 се изменя, както следва:

10)

в член 20 параграф 3 се заменя със следното:

11)

Вмъква се следният член:

(*18)  Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (ОВ L 151, 14.6.2018 г., стр. 1).“ "

12)

Вмъкват се следните членове:

(*19)  Препоръка (ЕС) 2021/2279 на Комисията от 15 декември 2021 г. относно използването на методите за определяне на отпечатъка върху околната среда за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (ОВ L 471, 30.12.2021 г., стр. 1).“;"

13)

Член 23 се изменя, както следва:

14)

Член 24 се изменя, както следва:

15)

Член 25 се заменя със следното:

16)

Член 26 се изменя, както следва:

17)

Член 27 се заменя със следното:

18)

Член 28 се изменя, както следва:

19)

Член 29 се изменя, както следва: