201807060661994302018/C 259/593102018TC25920180723BG01BGINFO_JUDICIAL20180515444521

Дело T-310/18: Жалба, подадена на 15 май 2018 г. — EPSU и Willem Goudriaan/Комисия


C2592018BG4410120180515BG0059441452

Жалба, подадена на 15 май 2018 г. — EPSU и Willem Goudriaan/Комисия

(Дело T-310/18)

2018/C 259/59Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: European Federation of Public Service Unions (EPSU) (Брюксел, Белгия) и Jan Willem Goudriaan (Брюксел) (представители: R. Arthur, Solicitor, и R. Palmer, Barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

Да отмени решението на ответника от 5 март 2018 г. да не предложи на Съвета Споразумението на европейските социални партньори от 21 декември 2015 г. за информиране и консултиране на работниците и служителите, работещи в централните държавни администрации, постигнато на основание член 155, параграф 1 ДФЕС, да бъде изпълнено посредством директива чрез решение на Съвета съгласно член 155, параграф 2 ДФЕС,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две основания.

1.

В първото основание се твърди, че обжалваното решение е акт, приет в нарушение на член 155, параграф 2 ДФЕС. Комисията не е оправомощена да откаже да изготви предложение до Съвета за изпълнение на споразумението посредством решение на Съвета при липсата на каквото и да възражение както по отношение на представителния статут на страните по споразумението, така и на законосъобразността на споразумението.

Жалбоподателите твърдят, че решението на Комисията да не предложи на Съвета споразумението да бъде изпълнено посредством решение на Съвета е в нарушение на член 155, параграф 2 ДФЕС и противоречи на изискването за зачитане на автономията на социалните партньори, установено в член 152 ДФЕС.

Жалбоподателите твърдят също, че Комисията е била длъжна да изготви предложение до Съвета, освен ако не представи мотивирани съображения, че социалните партньори, страни по споразумението, не са разполагали с достатъчна представителност или че споразумението е незаконосъобразно.

По-нататък жалбоподателите поддържат, че Комисията е направила преценка на целесъобразността на споразумението, за което не е оправомощена.

2.

Във второто основание се твърди, че обжалваното решение е опорочено от съображения, които са явно погрешни и неоснователни.

Жалбоподателите твърдят, че причините, изтъкнати от Комисията в обжалваното ѝ решение, не могат да обосноват отказа ѝ да изготви предложение до Съвета за приемане на споразумението.

Жалбоподателите твърдят също, че единствената причина, която би обосновала отказ, би била мотивирано възражение по отношение на представителността на социалните партньори или на законосъобразността на решението на Съвета за изпълнение на споразумението посредством директива.

Освен това жалбоподателите поддържат, че във всеки случай Комисията не е направила оценка на въздействието, поради което не е могла да обоснове на основание пропорционалност или субсидиарност каквото и да е заключение, по силата на което да откаже да предложи споразумението да бъде изпълнено като директива посредством решение на Съвета, дори по принцип това да е било допустимо.