7.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/59


Жалба, подадена на 1 март 2018 г. — BNP Paribas/ЕЦБ

(Дело T-150/18)

(2018/C 161/69)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: BNP Paribas (Париж, Франция) (представители: A. Gosset-Grainville, M. Trabucchi и P. Kupka, avocats)

Ответник: Европейска централна Банка

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени частично член 9 от решение на ЕЦБ № ECB/SSM/2017 — R0MUWSFPU8MPRO8K5P83/248 от 19 декември 2017 г. в частта му, в която се предвижда приспадане на неотменимите ангажименти за плащане, поети към Единния фонд за преструктуриране, националните фондове за преструктуриране и националните схеми за гарантиране на депозитите, от базовия собствен капитал от първи ред на индивидуална, подконсолидирана и консолидирана основа, и по-конкретно параграфи 9.1, 9.2 и 9.3,

да осъди ЕЦБ да заплати изцяло съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание е липсата на правна основа на обжалваното решение, тъй като ЕЦБ е използвала правомощията си в областта на пруденциалния надзор, за да наложи мярка с общо приложение, която е от компетентността на законодателя, и е превишила правомощията, които ѝ предоставят член 4, paragraphe 1, буква е) и член 16 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

2.

Второто основание е грешка при прилагане на правото, опорочаваща обжалваното решение, тъй като ЕЦБ е тълкувала в противоречие с волята на законодателя текстове от правото на Съюза, които дават възможност на кредитните институции да прибягнат до неотменими ангажименти за плащане, за да изпълнят част от задълженията си спрямо националните фондове за преструктуриране, Единния фонд за преструктуриране и националните схеми за гарантиране на депозитите, и по този начин е лишила съответните разпоредби от полезното им действие. Освен това решението на ЕЦБ е основано на неправилен прочит на европейската правна уредба и на националната правна уредба за транспонирането ѝ, приложими към неотменимите ангажименти за плащане.

3.

Третото основание е нарушение на принципа на пропорционалност.

4.

Четвъртото основание е грешка в преценката и нарушение на принципа на добра администрация, допуснати в обжалваното решение.