28.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/24


Жалба, подадена на 5 март 2018 г. — Szegedi/Парламент

(Дело T-135/18)

(2018/C 182/29)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Csanád Szegedi (Будапеща, Унгария) (представител: Kristóf Bodó, abogado)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Да отмени дебитно известие № 2017-1635, издадено от Генералния секретар на Европейския парламент.

Да отмени решението за възстановяване, издадено от Генералния секретар на Европейския парламент на 30 ноември 2017 г., за сумата от 264 196,11 EUR.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

1.

Първото основание е изведено от обстоятелството, че исканията относно възстановяването на пътните разноски и относно акредитираните парламентарни сътрудници в решението на Генералния секретар противоречат на обективната действителност. Жалбоподателят претендира единствено възстановяването на пътните разноски в случаите, в които има право на това във връзка с постановеното в Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент, с което се установяват мерки по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

Акредитираните парламентарни сътрудници, към които препраща решението и които се намират в договорно отношение с Европейския парламент, извършват задачи, подпомагащи изпълнението на функциите на жалбоподателя като член на Европейския парламент в Брюксел и Страсбург.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на принципа на равни процесуални възможности

Жалбоподателят е нямал достъп до доказателствата в подкрепа съдържащите се в решението на Генералния секретар факти. Въпреки че е поискал това писмено, Генералният секретар не му е изпратил въпросните доказателства, поради което е бил възпрепятстван във всеки един момент да представи становището си по същество. Решението на Генералния секретар, доколкото на него се основава дебитното известие, като правен акт, засягащ жалбоподателя, е прието в нарушение на принципа за безпристрастен и справедлив процес и на принципа за равни процесуални възможности и на правото на защита на жалбоподателя.

3.

Третото основание е изведено от допусната в решението на Генералния секретар грешка при прилагане на правото, що се отнася до тежестта на доказване. Противно на посоченото в решението на Генералния секретар, доводите, изложени в точка 54 от решението на Общия съд от 10 октомври 2014 г. по дело Т-479/13, Marciani/Парламент, не могат да се приемат за релевантни по настоящото дело, по-специално защото в случая на члена на Европейския парламент Marciani е трябвало да се приложи правната уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент, докато през мандата на жалбоподателя като член на Европейския парламент вече е бил в сила Регламент (ЕО) № 160/2009 на Съвета.

4.

Четвъртото основание е изведено от липса на правно основание за възстановяване на възнаграждението, платено на акредитираните парламентарни сътрудници. Това основание се състои от две части.

Първата част от четвъртото основание се позовава на липсата на правно отношение между жалбоподателя и Европейския парламент. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 160/2009 на Съвета Европейският парламент, а не членът на Европейския парламент, се намира в правно отношение с акредитирания парламентарен сътрудник, като Европейският парламент не възстановява разходите, а плаща възнаграждение. Що се отнася до съответното трудово правоотношение на акредитираните парламентарни сътрудници, жалбоподателят не е договорно обвързан с Европейския парламент. Европейският парламент не е заплатил на жалбоподателя съответното възнаграждение на акредитирания парламентарен сътрудник. При липсата на правно отношение и основание жалбоподателят не може да е задължен да възстанови поисканата сума в полза на Европейския парламент.

Втората част от четвъртото основание се извежда от факта, че външната дейност за акредитираните парламентарни сътрудници, не поражда никакво право на възстановяване на платеното възнаграждение. Член 12 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз не забранява извършването на външна дейност, но само с предварително получено разрешение на органа по назначаването. За разлика от това в случаите, в които не се изисква разрешение, правната уредба не предписва санкции под формата на пълно възстановяване на платеното възнаграждение.

5.

Петото основание е изведено от забраната за прилагане на разпоредба, която установява задължение, с обратна сила. В рамките на правните основания на искането точка 8 от решението на Генералния секретар се отнася до член 39 а от мерките по прилагане, при положение че Решение № 2015/C 397/03 на Бюрото на Европейския парламент, доколкото с него се изменят мерките по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент, се прилага от 1 януари 2016 г., така че той не може да е релевантен в настоящия спор.

6.

Шестото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране и от нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото се отнася до определянето на сумата. Препоръчаният размер не е обоснован подробно чрез метод на изчисление и предполага, че парламентарният сътрудник никога не е работил за жалбоподателя.

7.

Седмото основание е изведено от преценка на доказващия датата на пътуването документ, свързан с възстановяването на пътните разходи, според която той се отклонява от целта си и от него е направен необоснован извод.