5.11.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/19


Иск, предявен на 13 юли 2018 г. — Република Словения/Република Хърватия

(Дело C-457/18)

(2018/C 399/27)

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Република Словения (представител: M. Menard)

Ответник: Република Хърватия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда да приеме за установено, че ответникът е нарушил:

член 2 и член 4, параграф 3 ДЕС;

член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2103 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството заедно с приложение I към него, установяващи системата на Европейския съюз за контрол, проверка и осъществяване на нормите на относно общата политика в областта на рибарството, установена с Регламент № 1224/2009 и с Регламент за изпълнение № 404/2011,

член 4 и член 17 във връзка с член 13 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите и

член 2, параграф 4 и член 11, параграф 1 от Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране,

освен това да осъди ответника:

незабавно да преустанови посочените по-горе нарушения и

да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага следните основания:

Първо основание:

Като нарушава едностранно поетия в процеса на присъединяване към Европейския съюз ангажимент да спазва арбитражното решение и следователно границата, която трябвало да бъде определена с такова решение и другите наложени с него задължения, Република Хърватия отказва да зачита правовата държава, която е основна ценност на Съюза (член 2 ДЕС).

Второ основание:

Поради факта, че отказва едностранно да изпълни задълженията, които има по силата на арбитражното решение, като в същото време не позволява на Словения да упражнява напълно суверенитета си върху някои части от територията си по смисъла на Договора, Република Хърватия нарушава задължението за лоялно сътрудничество с Европейския съюз и с Република Словения, утвърдено в член 4, параграф 3 ДЕС. Поведението на Република Хърватия излага на опасност постигането на целите на Европейския съюз, както и укрепването на мира и все по-тесните връзки между нациите, както и целите на разпоредбите на Съюза относно територията на държавите членки (член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС). Република Хърватия освен това не дава възможност на Република Словения да прилага на цялата си територия, континентална и морска, правото на Европейския съюз и да действа в съответствие с това право, по-конкретно при спазване на вторичното право на Съюза относно територията на държавите членки (член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС).

Трето основание:

Република Хърватия нарушава Регламент (ЕС) № 1380/2103 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството и по-конкретно разпоредбите относно взаимния достъп по смисъла на член 5 и на Приложение I към този Регламент. Правната уредба, която за Хърватия и Словения се прилага от 30 декември 2017 г. разрешава на 25 рибарски кораба от всяка страна свободен достъп до териториалното море на другата страна, така както е определено въз основа на международното право, както е постановено в арбитражното решение. Република Хърватия не позволява на Република Словения да предяви правата си в рамките на тази правна уредба и по този начин нарушава член 5 от посочения регламент, тъй като: i) отказва да приложи разпоредбата за взаимен достъп; ii) отказва да признае валидността на приетото за тази цел от Република Словения законодателство и iii) благодарение на системното прилагане на санкции не разрешава на словенските рибари свободен достъп до водите, които арбитражното решение от 2017 г. определя като словенски, както и a fortiori свободен достъп до хърватските води, по отношение на които се прилага правната уредба за взаимния достъп.

Четвърто основание:

Република Хърватия нарушава Регламент № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, както и Регламент за изпълнение № 404/2011 от 8 април 2011 година. Патрулните катери на хърватската полиция, без разрешение от Република Словения, придружават хърватските рибари, когато ловят риба в словенски води, като по този начин пречат на словенските инспектори по риболова да осъществяват контрол. В същото време хърватските органи налагат имуществени санкции на словенските рибари за незаконно преминаване на границата и незаконен риболов. Освен това Хърватия не предава на Словения данните относно дейността на хърватските плавателни съдове в словенски води, независимо че това са изискванията на посочените по горе два регламента. По този начин Република Хърватия не разрешава на Република Словения да упражнява контрол над подчинените на нейния суверенитет и юрисдикция води и не зачита изключителната компетентност на Словения като крайбрежна държава в нейните териториални води, като по този начин нарушава Регламент (ЕС) № 1224/2009 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011.

Пето основание:

Република Хърватия е нарушила и продължава да нарушава Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). Хърватия не признава като общи граници със Словения границите, определени с арбитражното решение, не си сътрудничи със Словения за охраната на тази „външна граница“ и не е в състояние да гарантира достатъчна защита , като по този начин нарушава членове 13 и 17 от посочения регламент, а също и член 4, който изисква определянето на границите в съответствие с международното право.

Шесто основание:

Република Хърватия е нарушила и продължава да нарушава Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране, която се прилага за „морските води“ на държавите членки, така както са определени в съответствие с относимите разпоредби от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. („UNCLOS“) (член 2, параграф 4 от Директивата). Република Хърватия не се съобразява с арбитражното решение, с което са определени границите и даже обратно- включва словенски води в планирането на собственото си морско пространствено планиране и поради това не се съгласява за хармонизиране с географската карта на Република Словения, като по този начин нарушава посочената директива, по-конкретно членове 8 и 11 от нея.