201807200222013232018/C 276/252852018CJC27620180806BG01BGINFO_JUDICIAL20180425171821

Дело C-285/18: Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 25 април 2018 г. — Kauno miesto savivaldybė, Kauno miesto savivaldybės administracija


C2762018BG1710120180425BG0025171182

Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 25 април 2018 г. — Kauno miesto savivaldybė, Kauno miesto savivaldybės administracija

(Дело C-285/18)

2018/C 276/25Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Kauno miesto savivaldybė, Kauno miesto savivaldybės administracija

Други страни: UAB Irgita, UAB Kauno švara

Преюдициални въпроси

1)

Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, попада ли вътрешната сделка в приложното поле на Директива 2004/18 ( 1 ) или на Директива 2014/24 ( 2 ), когато процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор за поръчка е сключен на 19 май 2016 г., когато тя вече не е била в сила?

2)

Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2004/18:

a)

Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C-107/98), Jean Auroux и др. (C-220/05), ANAV (C-410/04) и други, трябва ли член 1, параграф 2, буква а) от директивата (но не само той) да се разбира и тълкува в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни?

б)

При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест, че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли гореспоменатата разпоредба на Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да установят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?

3)

Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2014/24:

a)

Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C-107/98), Jean Auroux и др. (C-220/05), ANAV (C-410/04) и други, трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 и член 12 от директивата и тези на член 36 от Хартата, заедно или поотделно (но не само те), да се разбират и тълкуват в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни?

б)

При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест, че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли разпоредбите на член 12 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да определят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?

4)

Без оглед на това в обхвата на коя директива попада спорната вътрешна сделка, следва ли принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация на доставчиците на обществени поръчки, както и на прозрачност (член 2 от Директива 2004/18 и член 18 от Директива 2014/24), общата забрана за дискриминация на основание гражданство (член 18 ДФЕС), свободата на установяване (член 49 ДФЕС), свободното предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), възможността за предоставяне на изключителни права на предприятията (член 106 ДФЕС) и практиката на Съда (решения Teckal, ANAV, Sea, Undis Servizi и други) да се разбират и тълкуват в смисъл, че вътрешна сделка, сключена от възлагащ орган и от юридически отделен от него субект, когато възлагащият орган упражнява контрол над въпросния субект, подобен на този, който упражнява върху собствените си служби, и дейността на този субект представлява главно такава, провеждана в полза на възлагащия орган, сама по себе си е законосъобразна, и по-специално не нарушава правото на други икономически оператори на лоялна конкуренция, не поражда дискриминация спрямо тези други оператори и не предоставя привилегии на контролирания субект, сключил вътрешната сделка?


( 1 ) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282).

( 2 ) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г. стр. 65 и поправка в ОВ L 275, 2015 г., стр. 68).