201807060261994522018/C 259/282602018CJC25920180723BG01BGINFO_JUDICIAL20180416192022

Дело C-260/18: Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 16 април 2018 г. — Kamil Dziubak и Justyna Dziubak/Raiffeisen Bank Polska SA


C2592018BG1920120180416BG0028192202

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 16 април 2018 г. — Kamil Dziubak и Justyna Dziubak/Raiffeisen Bank Polska SA

(Дело C-260/18)

2018/C 259/28Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie

Страни в главното производство

Ищци: Kamil Dziubak и Justyna Dziubak

Ответник: Raiffeisen Bank Polska SA

Преюдициални въпроси

1.

Може ли да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ( 1 ) на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до разваляне на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи?

2.

Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от развалянето на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна) и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя?

3.

Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива 93/13/ЕИО представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя?

4.

Може ли обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определя размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?


( 1 ) OB L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.