7.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/37


Жалба, подадена на 15 февруари 2018 г. от HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 13 декември 2017 г. по дело T-692/15, HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-123/18 P)

(2018/C 161/41)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH (представител: M. Schlingmann, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени изцяло решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 13 декември 2017 г. по дело T 692/15, HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH/Съвет на Европейския съюз, подпомаган от Европейската комисия,

и да осъди Съвета:

1.

да заплати на жалбоподателя обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 2 516 221,50 EUR вследствие на включването на жалбоподателя в списъка на лицата, образуванията и органите по приложение V към Регламент (EО) № 423/2007 (1) и по приложение VIII към Регламент (EС) № 961/2010 (2);

2.

да заплати на жалбоподателя лихви за забава в размер на лихвения процент на Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта от 17 октомври 2015 г. до пълното изплащане на сумата по точа 1;

3.

да заплати съдебните разноски, и по-специално заплатените от жалбоподателя разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят основава жалбата си върху допуснато от Общия съд нарушение на правото на Съда.

По-конкретно жалбоподателят излага твърдения за следните нарушения на правото на Съюза:

Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото и избрал погрешно релевантния момент за неговата преценка, тъй като взел предвид обстоятелства и данни в полза на Съвета, изложени от него едва след приемането на незаконосъобразните мерки, а отчасти и едва в производството по обжалване.

Общият съд погрешно стигнал до извода, че били налице елементи и обстоятелства, които най-малкото правили вероятно твърдението, че жалбоподателят бил „собственост или под контрола на друго образувание (в конкретния случай: IRISL)“. По-специално Общият съд използвал погрешен критерий за преценка и се позовал неоснователно на представени от Съвета данни, с които последният въобще не разполагал към релевантния момент за направената преценка, общият съд не установил и степента на (твърдяната) зависимост или интензивността на контрола и подложил на погрешна преценка съответните обстоятелства.

Общият съд приел погрешно, че Регламент № 668/2010 (3) бил законосъобразен, в частта му, която се отнасяла до жалбоподателя.

Общият съд приел погрешно, че вследствие на изложените срещу жалбоподателя мотиви по принцип не можело да се ангажира отговорността на ЕС и допуснал грешка при прилагането на правото, като пропуснал да провери дали е нарушено правото на ефективна съдебна защита.


(1)  Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, 2010 г., стр. 25).