31.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 249/47


Жалба, подадена на 12 юни 2017 г. — KPN/Комисия

(Дело T-370/17)

(2017/C 249/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: KPN BV (Хага, Нидерландия) (представители: P. van Ginneken и G. Béquet, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решение C(2016) 5165 окончателен на Европейската комисия от 3 август 2016 г. за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и с със Споразумението за ЕИП в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент на Съвета № 139/2004 по дело M. 7978 — Vodafone/Liberty Global/Dutch JV;

да върне делото на Комисията за ново разглеждане на основание на член 10, параграф 5 от Регламент № 139/2004 на Съвета;

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.

С първото основание той твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на пазара на спортно съдържание и че вследствие на това бил необоснован извършения от нея конкурентен анализ.

Жалбоподателят посочва, че спортното съдържание било незаменимо и било от съществено значение за абонатите. Според жалбоподателя това правело спортното съдържание (и по-специално абсолютно необходимото спортно съдържание) от съществено значение за телевизионните доставчици, които искат да се конкурират (по-специално) на пазарите на телевизионни услуги.

Овен това жалбоподателят изтъква, че приемайки противното, Комисията допуснала явна грешка в преценката на пазара (пазарите) за спортно съдържание. Според жалбоподателя тези грешки при определянето на пазара повлияли последващата оценка на Комисията в постановеното решение и в крайна сметка извода на Комисията да разреши концентрацията.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, що се отнася до подбудите да се предвидят ограничения на достъпа до пазара на едро на платени спортни телевизионни канали.

Жалбоподателят посочва, че преди сливането Ziggo вече има възможности и мотив да ограничи необходимото съдържание от конкурентите. Според жалбоподателя Комисията е знаела това, а по този начин сливането дава възможност за разпростиране на ограничението до нови пазари, като например пазарите на пакетни услуги Multiplay, комбиниращи стационарни и мобилни услуги.

Жалбоподателят също така изтъква, че Комисията погрешно е приела, че потреблението на съдържание чрез мобилни устройства е незначително и поради това тези пазари няма да бъдат засегнати от сливането. Освен това жалбоподателят поддържа, че Комисията погрешно е преценила, че в Нидерландия пазарите на пакетни услуги Multiplay, комбиниращи стационарни и мобилни услуги, са едва на ранен етап от развитието си.

Поради това според жалбоподателя Комисията погрешно е стигнала до заключението, че сливането няма да има отрицателни последици по отношение на ограничаването на спортно съдържание за пазарите на пакетни услуги Multiplay, комбиниращи стационарни и мобилни услуги.

3.

С третото правно основание се твърди, че Комисията не излага мотиви защо съвместното предприятие не би имало подбуди да ограничава достъпа на конкурентите надолу по веригата до абсолютно необходимото съдържание.

Жалбоподателят изтъква, че изводите на Комисията, обсъдени в рамките на предходните основания, не били достатъчно мотивирани.