24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/62


Жалба, подадена на 31 май 2017 г. — British Airways/Комисия

(Дело T-341/17)

(2017/C 239/74)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: British Airways plc (Хармондсуърт, Обединено кралство) (представители: J. Turner, QC, R. O’Donoghue, barrister и A. Lyle-Smythe, solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени изцяло или отчасти Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари),

допълнително или при условията на евентуалност, при упражняване на неограничената си юрисдикция, Общият съд да отмени или намали наложената на жалбоподателя с обжалваното решение глоба,

да съди Комисията да заплати на жалбоподателя съдебните му разноски по настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага девет основания.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или съществено процесуално нарушение с приемането на решение в производство за установяване на нарушение, основаващо се на две непоследователни преценки на релевантните факти и правна уредба, което в резултат от това е противоречиво, несъвместимо с принципа на правна сигурност и може да доведе до объркване в правния ред на Съюза.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията действа в нарушение на задължението си по член 266 ДФЕС с приемането на акт, имащ за цел да отстрани фундаменталните недостатъци, установени от Общия с решение по дело T-48/11, докато всъщност приема повторно решение срещу жалбоподателя, в което обаче тези недостатъци се задълбочават, а не отпадат.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или съществено процесуално нарушение, като не излага достатъчно мотиви във връзка с налагането на глоба на жалбоподателя. Според него налагането на глобата се основава на констатации за нарушение, които не се съдържат във въпросния акт и които не са в съответствие със съдържащите се в същия констатации. Жалбоподателят твърди, освен това или при условията на евентуалност, че подходът на Комисията в това отношение излиза извън пределите на нейната компетентност.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията не е компетентна да прилага член 101 ДФЕС/член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на твърдени ограничения на конкуренцията във връзка с предоставянето на услуги по въздушен превоз на товари по маршрути, насочени към ЕС/ЕИП. Жалбоподателят твърди също, че тези ограничения попадат извън териториалното приложно поле на член 101 ДФЕС и/или член 53 ЕИП.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешка в начина, по който прилага член 101 ДФЕС/член 53 от Споразумението за ЕИП относно съгласуването на допълнителните такси за услуги по въздушен превоз на товари до/от определени страни с оглед на приложимите правни и регулаторни режими и практическите последици от тях, като приложеното в това отношение намаление на глобата е произволно и недостатъчно. Освен това жалбоподателят твърди, че при всички положения мотивите на Комисията са явно недостатъчни, що се отнася до определени страни.

6.

С шестото основание се твърди, че Комисията допуска грешка, достигайки до извода, че жалбоподателят е участвал в нарушение, свързано с (не)плащането на комисионни върху допълнителните такси.

7.

Със седмото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при определяне на „стойността на оборота“ за целите на определянето на размера на глобите в решението. Според жалбоподателя тя е трябвало да приеме, че единствено релевантни са приходите от допълнителни такси, и е трябвало да изключи оборота от услуги в посока към ЕС/ЕИП.

8.

С осмото основание се твърди, че Комисията допуска грешка с констатацията, че жалбоподателят е девети поред, подал заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, поради което имал право на намаление на глобата само с 10 %, въпреки че всъщност той бил първият, подал такова заявление след ползващия се с имунитет жалбоподател, както и че приносът му представлявал съществена добавена стойност.

9.

С деветото основание се твърди, че Комисията допуска грешка в преценката си относно началната дата на нарушението от страна на жалбоподателя. Според него релевантната начална дата била през октомври 2001 г., а представените доказателства в опит да се докаже различна, по-ранна дата, не отговаряли на изисквания по закон стандарт на доказване.