15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/22


Иск, предявен на 10 март 2017 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-127/17)

(2017/C 151/30)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux и W. Mölls)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

да се установи, че като изисква от транспортните предприятия да притежават специални разрешения за ползване на някои обществени пътища, Република Полша не изпълнява задълженията си по членове 3 и 7 от Директива 96/53 на Съвета от 25 юли 1996 година относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (1) във връзка с точки 3.1 и 3.4 от приложение I към тази директива,

Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Комисията поддържа, че Република Полша ограничава движението на превозни средства, съобразени с максимално допустимото натоварване на ос, установено на 10 тона на незадвижваща ос и 11,5 тона на задвижваща ос съгласно точки 3.1 и 3.4 от приложение I към Директива 96/53 на Съвета, по близо 97 % от обществените пътища на територията на Полша, което съставлява нарушение на член 3 от тази директива. Посоченото ограничение произтича от взаимодействието на следните два фактора:

1)

превозните средства с максимално допустимо натоварване от 11,5 тона на ос имат право да се движат единствено по пътищата, които са част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), и по някои други национални пътища (член 41, параграф 2 от Закона за обществените пътища (Ustawа o drogach publicznych); и

2)

изисква се специално разрешение за ползване на останалите пътища (член 64 и сл. от Закона за пътното движение (Ustawа — Prawo o ruchu drogowym).

Комисията също така твърди, че Република Полша тълкува неправилно член 7 от Директива 96/53. Според Република Полша тези разпоредби дават възможност на държавата членка да прилага изключение от общото правило по член 3 от Директивата и да ограничава движението на превозни средства с натоварване от 11,5 тона на задвижваща ос. Наистина е вярно, че в член 7, втора алинея са дадени конкретни примери за случаи, в които движението може да се ограничава със закон (градове, малки села или места, представляващи природна забележителност), но това се отнася само за ограничаване на движението по определени пътища или структури на гражданското строителство в определени пътни отсечки. Според Комисията не е допустимо държавата членка да се позовава на възможността за въвеждане на изключения, за да предвиди такива изключения за близо 97 % от своята пътна мрежа.

Освен това съгласно член 64, параграф 1 от Закона за пътното движение (2), за да могат въпросните превозни средства да се движат по пътищата, които не са част от мрежата TEN-T, тоест по близо 97 % от пътищата от обществената пътна мрежа, трябва до компетентните органи да се подаде заявление за специално разрешение и същото да бъде издадено, което създава следните затруднения:

сложни административни формалности, изискващи предприемане на действия пред различни административни органи,

географският обхват на разрешението е ограничен, което в общия случай принуждава транспортните предприятия да искат по няколко разрешения за всеки маршрут,

необходимият срок за издаване на разрешение и разходите за това.

Накрая, на основание член 64, параграф 2 от упоменатия Закон за пътното движение разрешенията от категория IV за ползване на националните пътища от превозни средства с максимално натоварване на ос/задвижваща ос от 11,5 тона не могат да се използват за превоз на делими товари.

Директива 96/53 не допуска такъв вид препятствия и затруднения за свободата на движение на превозните средства. На предприятието, което не се съобрази с тези условия, може да бъде издадена забрана за движение по пътищата. Подобна уредба е в противоречие с член 3 от Директива 96/53, който чрез предвидените в него условия е пречка за държавите членки „да не допускат или да забраняват“ използването на тяхна територия на извършващи международен транспорт превозни средства, чиито характеристики са в съответствие с граничните стойности, посочени в приложение I към Директивата.


(1)  ОВ L 235, 1996 г., стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 79).

(2)  Съобщение на председателя на Сейма на Република Полша от 30 август 2012 г. във връзка с обнародването на консолидирания текст на Закона за пътното движение (Dz. U., 2012 г., позиция 1137).