18.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 16/40


Жалба, подадена на 11 септември 2015 г. — Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия

(Дело T-582/15)

(2016/C 016/50)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Silver Plastics GmbH & Co. KG (Тройсдорф, Германия) и Johannes Reifenhäuser Holding GmbH & Co. KG (Тройсдорф) (представители: M. Wirtz, S. Möller и W. Carstensen, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да отмени решение AT.39563 на Европейската комисия от 24 юни 2015 г. в частта, която се отнася до жалбоподателите;

при условията на евентуалност, да се намали солидарно наложената на жалбоподателите глоба до размер, който — предвид обстоятелството, че жалбоподателите не образуват стопанска единица — не надвишава 10 % от оборота на първия жалбоподател през последната приключила финансова година преди издаването на решението за налагане на глобата;

при условията на евентуалност, да се намали солидарно наложената на жалбоподателите глоба до размер, който — предвид последвалото отделяне на машинната фабрика — не надвишава 10 % от оборота на първия жалбоподател, съответно от оборота на втория жалбоподател;

при условията на евентуалност, да се намали солидарно наложената на жалбоподателите глоба за северозападна Европа чрез определяне на основния размер на глобата единствено въз основа на оборотите, свързани с опаковките от полистирол;

при условията на евентуалност, да се намали солидарно наложената на жалбоподателите глоба за северозападна Европа чрез определяне на отделни размери на глобата за производството на опаковки от полистирол и на опаковки от полипропилен предвид различните периоди на нарушение;

при условията на евентуалност, да се намали солидарно наложената на жалбоподателите глоба чрез намаляване на частта от оборота, която служи за определяне на основния размер на глобата, до един фактор, който съразмерно отразява това, че поведението на първия жалбоподател в северозападна Европа и Франция, евентуално само в северозападна Европа, следва да се квалифицира като чист обмен на информация, а не като тежки преговори за цените, както и чрез отказ от твърда надбавка за северозападна Европа и/или Франция;

при условията на евентуалност, да се намали солидарно наложената на жалбоподателите глоба чрез определяне на глобата за северозападна Европа единствено въз основа на оборотите в Германия;

при условията на евентуалност, да се намали солидарно наложената на жалбоподателите глоба за северозападна Европа чрез отказ от твърда надбавка, евентуално чрез намаляване на твърдата надбавка, предвид обстоятелството, че за разлика от нарушенията в другите географски области нарушенията в северозападна Европа се характеризират с това, че са увредили конкуренцията в значително по-малка степен;

при условията на евентуалност, да се намали солидарно наложената на жалбоподателите глоба за северозападна Европа и Франция до приемлив размер;

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите искат частично да бъде отменено Решение C (2015) 4336 окончателен на Комисията от 24 юни 2015 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT.39563 — Опаковки за хранителни продукти за търговията на дребно).

В подкрепа на жалбата си те изтъкват седем основания.

1.

Първо основание: нарушение на член 7, параграф 1 и на член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1) във връзка с член 101, параграф 1 ДФЕС

Жалбоподателите твърдят, че Комисията неточно е приела, че поведението на първия жалбоподател в географския район на северозападна Европа, изразяващо се в тежки преговори за цените, изпълнява състава на едно-единствено, продължено нарушение в областта на производството и разпространението на опаковки от полистирол и полипропилен за хранително-вкусовата промишленост.

2.

Второ основание: нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС и на член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 във връзка с принципа на служебно разследване на фактите

В това отношение жалбоподателите посочват, че Комисията не е изпълнила в достатъчна степен задължението си относно доказателствената тежест и задължението си за мотивиране.

3.

Трето основание: нарушение на гарантираните основни процесуални права по член 6, параграфи 1, 2 и 3, буква г) от ЕКПЧ и на член 47, параграф 2, член 48 и член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз

Жалбоподателите посочват нарушение на правото им на равни процесуални възможности и на справедлив процес, доколкото призоваването и разпитът на посочените от жалбоподателите свидетелите на обвинението и кръстосаният разпит на един свидетел на обвинението многократно са били отказвани.

4.

Четвърто основание: нарушение на точки 24, 25 и 26 от Известието относно освобождаването от глоби (2)

Освен това се посочва, че глобата на жалбоподателите не е била намалена на основание на представените доказателства по твърдяното нарушение в северозападна Европа, въпреки че условията за това са били изпълнени.

5.

Пето основание: нарушение на член 23, параграф 2, изречения 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 във връзка с член 101, параграф 1 ДФЕС

Комисията неправилно приела, че жалбоподателите представляват стапанска единица, а следователно и предприятие по смисъла на посочената по-горе разпоредба.

6.

Шесто основание: нарушение на член 23, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1/2003

Жалбоподателите твърдят, че доколкото към момента на приемане на решението за налагане на глоба Комисията неправилно не е взела предвид последвалото приключване на участието на втория жалбоподател в машинната фабрика на Reifenhäuser GmbH & Co. KG и включвайки оборотите на тези отделни предприятия при определяне на глобата, тя е надхвърлила законово предписаната горна граница за глоби от 10 % от оборота на съответното предприятие.

7.

Седмо основание: нарушение на член 23, параграф 2, първо изречение, буква а) и на параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 във връзка с точки 19, 20 и 25 от Насоките за определяне на глобите (3) и на принципа на равно третиране

В това отношение се изтъква, че за всички обхванати от решението за налагане на глоба картели и за всички съответни предприятия е посочена унифицирана част от оборота в размер на 16 % с цел установяване на основния размер и унифицирана твърда надбавка от 16 %, макар както структурата на отделните картели, така и индивидуалното участие на предприятията да се различават в значителна степен, което ощетявало жалбоподателите.


(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (OB L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

(2)  Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (OВ C 45, 2002 г., стр. 3).

(3)  Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).