13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

51

L 105/54

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3) изисква от държавите-членки да защитават правата и свободите на физическите лица по отношение обработката на лични данни, и по-специално тяхното право на лична неприкосновеност, за да се осигури свободното движение на лични данни в Общността.

(2)

Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността в електронния съобщителен сектор (директива за неприкосновеността и електронните съобщения) (4) превръща принципите, дефинирани в Директива 95/46/EО в специфични правила за сектора на електронните съобщения.

(3)

Членове 5, 6 и 9 от Директива 2002/58/ЕО постановяват правилата, които се прилагат от доставчиците на мрежи и услуги при обработката на данни за трафика и за местоположението, създадени при използването на електронни съобщителни услуги. Подобни данни трябва да бъдат изтрити или направени анонимни, когато вече не са необходими за предаване на дадено съобщение, с изключение на данните, необходими за изготвяне на абонатни сметки и плащания, свързани с взаимно свързване. При наличие на съгласие определени данни може да бъдат обработвани за маркетингови цели и за предоставянето на услуги с добавена стойност.

(4)

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО определя условията, при които държавите-членки могат да ограничават обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграфи 1, 2, 3 и 4, и член 9 от посочената директива. Всички ограничения от подобен характер трябва да бъдат необходими, подходящи и съразмерни в едно демократично общество за специфичните цели, свързани с обществения ред, тоест с цел да се опази националната сигурност (тоест сигурността на държавата), отбраната, обществената сигурност или за да се предотвратят, разследват, разкриват и преследват криминални престъпления или неоторизирано ползване на електронни съобщителни системи.

(5)

Няколко държави-членки са приели законодателство, което предвижда запазването на данни от доставчиците на услуги с цел предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления. Тези национални разпоредби се различават значително.

(6)

Правните и техническите разлики между националните разпоредби относно запазването на данни с цел предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления представляват пречка за вътрешния пазар на електронни съобщения, тъй като доставчиците на услуги трябва да отговарят на различни изисквания за типовете данни за трафик и данни за местоположението, които да бъдат запазвани, както и за условията и продължителността на запазване.

(7)

Заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 19 декември 2002 г. подчертават, че поради значително нарастване на възможностите, предлагани от електронните съобщения, данните, свързани с използването на електронните съобщения, са особено важни и следователно са ценно средство за предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления, в частност на организираната престъпност.

(8)

Декларацията за борба с тероризма, приета от Европейския съвет на 25 март 2004 г., инструктира Съвета да разгледа мерки за въвеждането на правила, по които доставчиците на услуги да запазват данни за съобщителен трафик.

(9)

Съгласно член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ECHR) всеки има право на зачитане на личния живот и личната кореспонденция. Обществените органи могат да се намесват в упражняването на това право само в съответствие със закона и когато това е необходимо в едно демократично общество, inter alia, в интерес на националната сигурност или обществена безопасност, с цел предотвратяването на безредици или престъпления или за защита правата и свободите на другите. Поради това че запазването на данни се е доказало като необходимо и ефективно средство за разследване при прилагането на законите в няколко държави-членки, и в частност по отношение на сериозни въпроси като организираната престъпност и тероризма, е необходимо да се осигури, че запазваните данни се предоставят на разположение на органите, прилагащи закона, за определен период при условията, предвидени в настоящата директива. Следователно приемането на инструмент за запазването на данни, който да съответства на изискванията на член 8 от ECHR, е една необходима мярка.

(10)

В своята декларация от 13 юли 2005 г., осъждаща терористичните атаки в Лондон, Съветът потвърди необходимостта от възможно най-скорошно приемане на общи мерки за запазването на далекосъобщителни данни.

(11)

Като се има предвид значението на данните за трафик и данните за местоположението за разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления, видно от изследванията и практическия опит на няколко държави-членки, необходимо е на европейско равнище да се осигури, че данните, които се създават или обработват от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи в процеса на предоставянето на съобщителни услуги, се запазват за определен период при условията, предвидени в настоящата директива.

(12)

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО продължава да се прилага за данни, включително и такива, свързани с неуспешни опити за повиквания, запазването на които не се изисква изрично в настоящата директива, и които следователно са извън нейния обхват, също и за запазването на данни за цели, включително и съдебни, които са различни от тези, предмет на настоящата директива.

(13)

Настоящата директива се отнася само за данни, създадени или обработени вследствие на съобщение или съобщителна услуга, и не се отнася за данни, които представляват съдържанието на съобщената информация. Данните трябва да се запазват по начин, който да предотвратява тяхното запазване повече от един път. Под данни, създадени или обработени при предоставянето на съответните съобщителни услуги, разбираме данни, които са достъпни. В частност, по отношение запазването на данни, свързани с електронната поща по Интернет и интернет телефонията, задължението за запазване на данни може да се прилага само по отношение на данни от собствените услуги на доставчиците или на доставчиците на мрежи.

(14)

Технологиите, свързани с електронните съобщения, се променят бързо и законните изисквания на компетентните органи могат да се развиват. С цел да получи съвети и да насърчи обмена на опит по най-добрите практики в тази сфера, Комисията възнамерява да създаде група, съставена от правоприлагащи органи на държавите-членки, асоциации на електронната съобщителна индустрия, представители от Европейския парламент и органи, занимаващи се със защита на данните, включително и от Европейския надзорен орган за защита на данните.

(15)

Директива 95/46/ЕО и Директива 2002/58/ЕО са напълно приложими спрямо данните, запазвани в съответствие с настоящата директива. Член 30, параграф 1, буква в) от Директива 95/46/ЕО изисква консултация с работната група за защита на хората по отношение обработката на лични данни, създадена по член 29 от посочената директива.

(16)

Задълженията на доставчиците на услуги относно мерките за осигуряване качеството на данните, които произтичат от разпоредбите на член 6 от Директива 95/46/ЕО, и техните задължения относно мерките за осигуряване на конфиденциалност и сигурност при обработката на данни, които произтичат от членове 16 и 17 от посочената директива, се прилагат изцяло за данните, запазвани по смисъла на настоящата директива.

(17)

Особено важно е държавите-членки да приемат законодателни мерки, които да осигуряват, че данните, запазвани съгласно настоящата директива, се предоставят на компетентните национални органи само в съответствие с националното законодателство при пълно зачитане на основните права на засегнатите лица.

(18)

В този контекст член 24 от Директива 95/46/ЕО налага на държавите-членки задължението да предвидят санкции за нарушаване на разпоредбите, приети в съответствие с посочената директива. Член 15, параграф 2 от Директива 2002/58/ЕО налага същото задължение по отношение на националните разпоредби, приети в съответствие с Директива 2002/58/ЕО. Рамковото решение на Съвета 2005/222/ПВР от 24 февруари 2005 г. относно атаките срещу информационните системи (5) предвижда умишленият нелегален достъп до информационни системи, включително до данните, запазени в тях, да се наказва като криминално престъпление.

(19)

Правото на всяко лице, на което са причинени щети в резултат на незаконна операция по обработване или на всякакво действие, несъвместимо с националните разпоредби, приети в съответствие с Директива 95/46/ЕО, да получи обезщетение, произтичащо от член 23 от посочената директива, се прилага също и по отношение на незаконната обработка на всякакви лични данни по настоящата директива.

(20)

Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа от 2001 г. и Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни на Съвета на Европа от 1981 г. също така се отнасят за данните, запазвани по смисъла на настоящата директива.

(21)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно да хармонизира задълженията на доставчиците да запазват определени данни и да гарантират, че тези данни са достъпни за целите на разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както това е определено в националното законодателство на всяка държава-членка, не могат да бъдат задоволително постигнати от държавите-членки и могат следователно поради обхвата и последствията от настоящата директива, да се постигнат по-успешно на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в посочения член, настоящата директива не се простира по-далеч от необходимото за реализирането на тези цели.

(22)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. В частност, настоящата директива заедно с Директива 2002/58/ЕО цели да осигури напълно спазването на основните права на гражданите за зачитане на личния живот и личната кореспонденция и за защита на техните лични данни, както това е заложено в членове 7 и 8 от Хартата.

(23)

Като се има предвид, че задълженията на доставчиците на електронни съобщителни услуги трябва да са съразмерни, настоящата директива изисква от тях да запазват само такива данни, които са създадени или обработени в процеса на предоставяне на техните съобщителни услуги. В случай че такива данни не са създадени или обработени от тези доставчици, не съществува задължение за тяхното запазване. Настоящата директива не е предназначена да хармонизира технологиите за съхранение на данни, изборът на които е въпрос за решаване на национално равнище.

(24)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законодателство (6) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността техни собствени таблици, които да илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят публично достояние.

(25)

Настоящата директива не нарушава правомощията на държавите-членки да приемат законодателни мерки относно правото на достъп до и ползване на данни от националните органи, определени от тях. Въпросите за достъпа до данни, запазени в съответствие с настоящата директива, от националните органи за такива дейности, както са посочени в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46/ЕО, попадат извън обхвата на правото на Общността. Независимо от това те могат да бъдат предмет на националното право или да са обект на действия в съответствие с дял VI от Договора за Европейския съюз. Такива закони или действия трябва да зачитат напълно основните права, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите-членки и гарантирани от ЕCHR. Според член 8 от ЕCHR, така както е тълкуван от Европейския съд за правата на човека, намесата на обществените органи в правата на лична неприкосновеност трябва да отговаря на изискванията за необходимост и съразмерност и следователно трябва да служи на определени, ясни и легитимни цели и да се осъществява по начин адекватен, съответстващ и не прекален по отношение на целта на намесата,

a)

„данни“ означава данни за трафик и данни за местоположението и свързаните с тях данни, необходими за идентифициране на абонат или ползвател;

б)

„ползвател“ означава всяко правно образувание или физическо лице, използващо обществено достъпна електронна съобщителна услуга за частни или търговски цели, без непременно да е абонирано за тази услуга;

в)

„телефонна услуга“ означава повиквания (включително гласови, гласова поща, конферентни повиквания и повиквания за данни), допълнителни услуги (включително препращане и прехвърляне на повикване) и услуги чрез изпращане на съобщения и мултимедийни услуги (включително услуга „кратки съобщения“ (SMS), усъвършенствани медийни услуги и мултимедийни услуги);

г)

„идентификатор на ползвателя“ означава уникален идентификатор, присвоен на лицата при абониране или регистриране за услугата за интернет достъп или за интернет съобщителна услуга;

д)

„идентификатор на клетка“ означава идентичността на клетка, от която е генерирано повикване от мобилна телефония или клетката, където то е терминирано;

е)

„неуспешен опит за повикване“ означава съобщение, при което телефонно повикване е успешно свързано, но на него не е било отговорено или е имало намеса в резултат на управлението на мрежата.

a)

данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на съобщението:

б)

данни, необходими за идентифициране на местоназначението на съобщението:

в)

данни, необходими за идентифициране на датата, времето и продължителността на съобщението:

г)

данни, необходими за идентифициране на вида съобщение:

д)

данни, необходими за идентифициране на съобщителното оборудване на ползвателите или на това, което се счита, че е тяхно оборудване:

е)

данни, необходими за идентифициране на мобилното съобщително оборудване:

a)

запазените данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;

б)

данните се подлагат на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;

в)

данните се подлагат на подходящи технически и организационни мерки, за да се осигури, че до тях може да има достъп само специално упълномощен персонал, и

г)

данните с изключение на онези, до които е имало достъп и са били съхранени, се унищожават в края на периода за запазване.

—

случаите, при които информацията е била предоставена на компетентните органи в съответствие с приложимото национално право,

—

времето, изтекло от датата на запазване на данните до датата, на която компетентни органи са поискали предаването на данните,

—

случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.