Шенген

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ШЕНГЕНСКОТО ПРОСТРАНСТВО?

Премахване на контрола по вътрешните граници, като същевременно се гарантира високо равнище на сигурност за неговите граждани. Това включва затягане и прилагане на единни критерии относно контрола на влизане през общата външна граница, развиване на сътрудничество между граничната охрана, националната полиция и съдебните органи и използване на усъвършенствани системи за обмен на информация.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Развитие на сътрудничеството в рамките на Шенген

Сътрудничеството в рамките на Шенген води началото си от инициатива на пет държави в ядрото на политиката на ЕС, която урежда пътуването в пространството без вътрешни граници и контрола по външните граници в следните фази.

• 1985 г. Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия подписват споразумение в люксембургското село Шенген относно постепенното премахване на контрола по техните вътрешни граници.
• 1990 г. Същите пет държави подписват Шенгенската конвенция, с която подробно се описват мерките и защитните мерки за прилагане на споразумението.
• 1995 г. Създаване на Шенгенското пространство без вътрешни граници с премахването на контрола на вътрешните граници между седем държави – членки на ЕС.
• 1999 г. Шенгенският протокол към Договора от Амстердам включва сътрудничество в рамките на Шенген в правната рамка на ЕС.
• 2022 г. Създаване на Шенгенския съвет и цикъла на Шенгенския съвет – крайъгълен камък на системата за управление на Шенген.
• 2025 г. Одобряване на Шенгенската декларация за отбелязване на 40-ата годишнина от подписването на Шенгенското споразумение и за подновяване на ангажимента за пространство без вътрешни граници.

Членство

• Като се започва с петте държави основателки, Шенген понастоящем включва всички държави членки, с изключение на Ирландия, заедно с четири асоциирани държави: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Проверки на вътрешните граници на практика

• Всяко законно пребиваващо в Шенгенското пространство лице, независимо от неговата националност, може да преминава вътрешните граници без да бъде проверявано.
• Националните органи могат да извършват полицейски внезапни проверки на границата или в граничните райони, когато те се основават на обща информация и опит и не представляват систематичен паспортен контрол.
• Лицата трябва да разполагат с определени документи за пътуване, в зависимост от това дали са граждани на ЕС, членове на семейството извън ЕС или граждани на трети държави.
• Всяка държава, която е част от Шенгенското пространство, може, извънредно, да въведе отново контрол по границите, като временна мярка от последна инстанция, ако съществува сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност. Тя трябва да информира останалите държави от Шенген, Европейския парламент, Европейската комисия и обществеността. След COVID Кодексът на шенгенските граници вече включва и специфични правила за въвеждане на мерки в случай на здравна криза, което отрежда роля на Съвета на Европейския съюз.

По-голяма сигурност

Шенген включва единен набор от правила, който обхваща:

• начина, по който следва да се извършват проверките на лица, преминаващи външна граница на ЕС, съгласно Кодекса на шенгенските граници;
• хармонизирането на условията за влизане с обща визова политика и правила за визите за краткосрочен престой;
• задълбочаване на сътрудничеството между държавите и европейските агенции за борба с трансграничната престъпност;
• засилено съдебно сътрудничество чрез по-бърза система за екстрадиция и прехвърляне на съдебни решения по наказателни дела между юрисдикциите.

Шенгенска информационна система (ШИС)

Тази информационна система от голям мащаб:

• подпомага контрола по външните граници и сътрудничеството в областта на правоприлагането между държавите от Шенген;
• създадена е през 1995 г. и впоследствие е разширена, последно през 2023 г., с нови сигнали, надграждания на и фотографии на сигнали, в светлината на нарастващите предизвикателства, свързани с миграцията и сигурността;
• съдържа информация относно
  • заподозрени за престъпления;
  • физически лица, които може да нямат право да влизат или пребивават в ЕС;
  • безследно изчезнали лица;
  • откраднато, присвоено или изгубено имущество;
• използва се от националните органи, които отговарят за:
  • граничния контрол;
  • полицейските и митническите проверки;
  • прокуратурата в наказателните производства и съдебните разследвания преди отправянето на обвинение;
  • визите и разрешенията за пребиваване;
• може да бъде достъпна чрез Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол).

Визова информационна система (ВИС)

Визовата информационна система позволява на държавите от Шенген да споделят визови данни, особено относно заявленията за визи за краткосрочен престой. Също както Шенгенската информационна система, тя се управлява от Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA).

Условия за членство

Новите държави – членки трябва да приведат техните национални системи в съответствие с всички шенгенски правила като част от процеса на разширяване на ЕС. Това включва изграждане на институционален и оперативен капацитет за прилагане на шенгенските правила до най-високите стандарти посредством стабилна национална рамка за управление на Шенгенското пространство.

Когато дадена държава се присъединява към ЕС, тя става държава от Шенген, което означава, че всички шенгенски правила стават обвързващи при присъединяването. Някои разпоредби обаче се прилагат едва на по-късен етап, като например пълният активен достъп до всички информационни системи, правото да издават шенгенски визи и правото да се премахне контрола по вътрешните граници. За да могат те да се прилагат, новата държава от Шенген трябва да бъде подложена на изчерпателна оценка, координирана от Комисията и извършена в тясно сътрудничество с държавите - членки в рамките на механизма за оценка по Шенген (вж. резюмето).

След като с оценката бъде потвърдено, че държавата отговаря на всички необходими условия и да прилага ефективно достиженията на правото от Шенген, Съветът приема решение, разрешаващо премахването на контрола по вътрешните граници. Тази окончателна стъпка бележи пълната интеграция в Шенгенското пространство без контрол на вътрешните граници.