Преминаване от зависимост от помощи към самостоятелност

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Предизвикателството, което крие принудителното разселване, налага непрекъснати действия от страна на ЕС. Това съобщение на Европейската комисия предлага подход за развитие спрямо принудителното разселване на основата на по-добри доказателства за нещата, които имат ефект, и тези, които нямат. То се опитва да ограничи продължителността на разселването и постепенно да прекрати зависимостта от хуманитарна помощ за лицата, които вече са разселени.

Промяна на акцента

Политиката надгражда стратегията на ЕС за връзка между подпомагането, възстановяването и развитието (ВПВР), за да разработи стратегия, интегрираща хуманитарна помощ, сътрудничество за развитие и политическо участие. Нейните елементи включват:

• Ранно участие на всички участници. Действащите политически фигури и лицата, занимаващи се с развитието, следва да се ангажират с кризите по разселване още в самото начало с цел подобряване на условията на живот и намиране на решения за преустановяване на разселването.
• Следва да се изготвят стратегии, основани на факти за това какво причинява разселването и неговите последствия, които да доведат до дългосрочна защита и самостоятелност, повишаване на личното достойнство и намаляване на въздействието върху приемащите държави.
• Превръщане на стратегиите в програми, координирани с финансовите цикли на ЕС. Освен това целите, договорени между ЕС и приемащите държави, следва да вземат под внимание неочакваните притоци на разселени хора без да се застрашава местното развитие или да се повишава нестабилността на местните общности.
• Регионално сътрудничество. Следва да се повиши сътрудничеството между държавите, изправени пред общи предизвикателства. Академичната и трудовата мобилност, както и по-силните връзки между законодателните органи и бизнеса, профсъюзите и социалните партньори, следва да се насърчават.
• Работа с държавите партньори. Следва да се насърчава правната регистрация на разселеното население и то да се интегрира прогресивно в социалния и икономическия живот на общността като се увеличава сътрудничеството с местните органи.
• Участие на частния сектор. Частният сектор следва да бъде включен в планирането от самото начало на кризата. Сътрудничеството между частния и публичния сектор следва да се улесни, включително да се насърчи самостоятелната заетост на разселени лица и да се помогне за повторното стартиране на предприятията.
• Висококачественото образование е важно за защитата на децата и е основен приоритет. Следва да има непрекъснатост между образованието при извънредни ситуации и публичното образование, а приемащите държави следва да се насърчават да използват потенциала на разселения образователен персонал.
• Достъп до пазарите на труда. Ключово значение има подпомагането на приемащите правителства за предоставяне на достъп на разселените лица до пазара на труда и до подходяща работа, както и за защита от трудова експлоатация.
• Достъп до услуги. Особено важно е да се помага на приемащите правителства да осигуряват услуги като жилищно настаняване, здравеопазване, сигурност, правораздаване и социална защита за разселени лица.