Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• ЕС и държавите от ЕС са страни по Виенската конвенция и нейния Монреалски протокол.
• Протоколът съдържа разпоредби, свързани със:
  • мерките за контрол (член 2);
  • изчисляването на контролните нива (член 3);
  • контролирането на търговията с трети държави (член 4);
  • особеното положение на развиващите се страни (член 5);
  • отчитането на данни (член 7);
  • несъответствието (член 8);
  • финансовия механизъм;
  • техническата помощ (член 10), както и други теми.
• Контролираните вещества са посочени в приложенията: A (хлорофлуоровъглеводороди — CFC, халони), Б (други напълно халогенирани CFC, тетрахлорид на въглерод, метил хлороформ), В (хидрохлорофлуоровъглеводороди — HCFC, хидробромофлуоровъглеводороди — HBFC и бромохлорометан), Д (метилбромид) и Е (HFC).
• Монреалският протокол предвижда поетапно премахване на потреблението и производството на озоноразрушаващи вещества и постепенно намаляване на HFC. За всяка група вещества има различни графици за развиващите се страни (наричани страни по член 5) и за развитите страни (наричани страни извън член 5).
• Графиците включват:
  • CFC до 1 януари 1996 г. за страните извън член 5 и до 1 януари 2010 г. за страните по член 5 (с възможни изключения);
  • халони до 1 януари 1994 г. за страните извън член 5 и до 1 януари 2010 г. за страните по член 5 (с възможни изключения);
  • HCFC до 1 януари 2020 г. за страните извън член 5 и до 1 януари 2030 г. за страните по член 5 (с възможни изключения, а малък процент могат да бъдат използвани за обслужване на съществуващо хладилно и климатично оборудване (т.е. допускане на 0,5 % от базовото ниво потребление до 1 януари 2030 г. за обслужване на хладилно и климатично оборудване, съществуващо към 1 януари 2020 г. за страните извън член 5, и допускане на 2,5 % от базовото потребление при средна стойност за 10 години между 2030 и 2040 г. до 1 януари 2040 г. за обслужване на хладилно и климатично оборудване, съществуващо към 1 януари 2030 г. за страните по член 5);
  • За HFC първата стъпка за намаляване на страните извън член 5 е през 2019 г., докато повечето страни по член 5 ще започнат постепенно премахване през 2024 г.
• Член 4 от Монреалския протокол включва правила за търговия с държави, които не са страни по протокола: те забраняват на или ограничават държавите, които са страни по протокола, да търгуват с контролирани вещества с държави, които не са страни по протокола. По този начин те имат за цел да увеличат максимално участието в протокола. Разпоредбите са приложени отначало към първоначалните групи озоноразрушаващи вещества и са разширени във времето, за да включват допълнителните групи вещества, включени в протокола и в последващите изменения.
• Страните по Монреалския протокол:
  • приемат процедури за определяне на мерки за несъответствие и за третиране на страните, за които се установи, че са в несъответствие;
  • на всеки 4 години от 1990 г. оценяват прилагането на мерките за контрол, включително възможността за добавяне или премахване на вещества от забранените списъци;
  • са задължени да докладват ежегодно за всяко от контролираните вещества. Данните трябва да бъдат предоставени на Секретариата по протокола;
  • работят съвместно за популяризиране на съответните най-добри технологии, стратегии за контрол и възможни алтернативи на веществата;
  • насърчават техническата помощ за подпомагане на държавите, които не са страни по протокола, да участват във и да прилагат протокола;
  • провеждат редовни заседания, които се обслужват от секретариата;
  • осигуряват средствата за действието на протокола, включително за функционирането на секретариата;
  • могат да уведомят за намерението си да се оттеглят от протокола при условията, посочени в член 19.