Етикетиране на храните

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

• Регламентът се прилага спрямо стопанските субекти на всички етапи от хранителната верига и за всички храни, предназначени за крайния потребител. Това включва храни, доставяни от и предназначени за снабдяване на заведения за обществено хранене.

Отговорността за осигуряване на информация

• Отговорността за осигуряване на необходимата информация и гарантирането, че тя е точна, се носи от производителя, който предлага на пазара храната под свое име. Ако той се намира извън Европейския съюз (ЕС), отговорността се носи от вносителя.

Задължителна информация

• Някои данни са задължителни. Това включва:
  • наименование на храната,
  • списък на съставките,
  • нетно количество,
  • срок на годност,
  • указания за употреба, ако е необходимо,
  • име и адрес на стопанския субект,
  • обявяване на хранителната стойност.
• Общото правило е, че посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително, когато непосочването им може да подведе потребителя относно истинската страна на произход или място на произход на храната. Това важи особено, ако информацията, придружаваща храната или етикета като цяло, иначе би означавала, че храната има различна страна на произход или място на произход.
• Етикетиране на произхода трябва да се осигури за прясно, охладено и замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици. Съществуват отделни задължителни правила за произход на равнище ЕС за храни, като например мед (Директива 2001/110/EО), плодове и зеленчуци и зехтин (Регламент (ЕС) № 1308/2013), риба (Регламент (EС) № 1379/2013) и говеждо месо и продукти от говеждо месо (Регламент (EО) № 1760/2000).
• Задължителната информация трябва да се предоставя на потребителите без допълнително заплащане при продажба от разстояние преди сключване на договора за покупко-продажба.
• За някои напитки, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол, трябва да се посочи действителния обемен процент алкохол.
• Допълнителни задължителни данни се дават за някои видове храни, като например тези, които съдържат подсладители, амониева сол или имат високо съдържание на кофеин.
• Нетното количество на храната и течностите трябва да се изразява в литри, сантилитри, милилитри, килограми или грамове.
• Някои храни са освободени от задължителното обявяване на хранителната стойност, като например билки и подправки, ароматизанти и билкови чайове.
• Други храни — по-специално пресни плодове и зеленчуци, газирана вода, оцет и млечни продукти, като сирене, масло, сметана и ферментирало мляко — не е нужно да имат списък на съставките.
• Информацията за храните не трябва да заблуждава потребителите, по-специално да твърди, че храната притежава специални характеристики или ефекти, които тя не притежава. Информацията за храните трябва да е точна, ясна и лесноразбираема за потребителя.

Европейската комисия прие Регламент за изпълнение (EС) 2018/775, който се основава на член 26, параграф 3 от Регламент (EС) № 1169/2011, за определяне на подробни правила за посочване на страната на произход или мястото на произход на основната съставка на дадена храна. В сила от 1 април 2020 г., този регламент изисква страната на произход или мястото на произход на основната съставка да бъде посочено на етикета, ако не е същото като дадената страна на произход или даденото място на произход на храната. Той също така определя правила относно минималния размер на шрифта и позиционирането на този етикет.

През 2018 г. Комисията издаде известие относно въпроси и отговори относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011, за да подпомогне операторите в хранително-вкусовата промишленост и националните органи при прилагането на регламента.

През 2020 г. Комисията издаде известие, предоставящо насоки за стопанските субекти в хранително-вкусовата промишленост и националните органи относно прилагането на правилата относно етикетирането, когато е посочена страната на произход или мястото на произход на храната и тя не е същата като тази на нейната основна съставка, страната на произход или мястото на произход.