Генерална комисия по рибарство за Средиземно море

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Членство, приложение и представителство

• GFCM има 23 членове — 22 държави с брегови линии на Средиземно или Черно море. Освен това GFCM включва и шест страни, които не са страни по споразумението (Босна и Херцеговина, Грузия, Йордания, Молдова, Саудитска Арабия и Украйна), но с които е установено сътрудничество.
• ЕС е член от GFCM от 1998 г.
• Районът на приложение е разделен на пет подрегиона: Западно, Централно и Източно Средиземноморие, Адриатическо море и Черно море. Тези подрегиони съответно са подразделени на 30 географски подрайона.
• Всяка страна се представлява от един делегат, като решенията се вземат с мнозинство или, в някои случаи, с мнозинство от две трети.

Общи принципи

За да се постигне целта на споразумението, GFCM се ръководи от редица общи принципи. Те включват:

• приемане на препоръки и резолюции относно мерките за опазване и управление с цел гарантиране на дългосрочната устойчивост на риболовните дейности, като те са насочени към:
  • мерки за предотвратяване на прекомерния улов и свеждане до минимум на изхвърления улов; и
  • потенциални въздействия върху дребномащабния риболов и местните общности;
• прилагане на принципа на предпазните мерки;
• разглеждане на аквакултурата като средство за насърчаване на диверсификацията на доходите и храненето и гарантиране на отговорното използване на живите морски ресурси, запазването на генетичното разнообразие и свеждането до минимум на неблагоприятните въздействия върху околната среда и местните общности;
• насърчаване на подрегионален подход към управлението на рибарството и развитието на аквакултурата, който е насочен към особеностите на Средиземно море и Черно море;
• предприемане на подходящи мерки, за да се гарантира спазването на нейните препоръки за възпиране и ликвидиране на незаконните, недекларираните и нерегулираните риболовни дейности.

Функции

Въз основа на своята цел и общи принципи GFCM има редица функции, включително:

• редовно преразглеждане и оценка на състоянието на живите морски ресурси;
• формулиране и препоръчване на мерки за:
  • опазване и управление на живите морски ресурси,
  • свеждане до минимум на въздействието на риболовните дейности върху живите морски ресурси и техните екосистеми;
  • поддържане на рибните популации над нивата, позволяващи максимален устойчив улов¹;
  • създаване на ограничени риболовни зони за защита на уязвимите морски екосистеми;
• насърчаване на устойчивото развитие на аквакултурата;
• редовно преразглеждане на социално-икономическите аспекти на риболовната промишленост;
• подобряване на комуникацията и консултациите с неправителствени организации, занимаващи се с аквакултура и риболов;
• насърчаване, препоръчване, координиране и предприемане на научноизследователски и развойни дейности.