Експозиция на азбест: защита на работниците

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Азбестът е естествено разпространен минерал, чиито влакна могат да се делят на тънки здрави нишки. Той е широко използван в много индустрии, тъй като влакната са отлични изолатори (устойчиви на топлина, огън и химикали, както и не провеждат електричество).

Въпреки това той е изключително опасно вещество (класифицирано в канцерогенна категория 1A от Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, опаковането и етикетирането на химикали и техните смеси). Ако продукти, съдържащи азбест, са нарушени, може да се вдишват малки влакна, което с времето води до заболявания като азбестоза¹, мезотелиома² и други форми на рак.

Забранени дейности

Забранени са онези дейности, при които работниците са експонирани на азбестови влакна по време на:

• добива на азбест,
• производството и преработката на азбестови продукти или
• производството и преработката на продукти, съдържащи нарочно добавен азбест.

Единственото изключение от тази забрана е обработката и обезвреждането на продукти, получени в резултат на разрушаване или отстраняване на азбест.

В целия ЕС има също така и обща забрана за всяко едно прилагане на азбест чрез шприцоване и работни процедури, при които се използват изолационни материали с ниска плътност или звукоизолационни материали, които съдържат азбест.

Отстраняване и разрушаване

Обработката и обезвреждането на продуктите, получени в резултат на отстраняването на азбест, е разрешено, както и в резултат на разрушаването, където азбестът се отстранява в предварително планирана операция преди извършването на всяко едно общо разрушаване. Експозицията трябва да бъде сведена до минимум чрез:

• ограничаване на броя на работниците, които участват в процесите,
• работни процеси, предназначени за избягване на създаването на азбестов прах,
• чисти и добре поддържани помещения и оборудване,
• бързо отстраняване на отпадъците в запечатани и етикетирани съдове.

Оценка на риска

Когато е вероятно да съществува риск от експозиция на прах от азбест, рискът трябва да бъде оценен така, че да бъдат определени естеството и степента на експозиция въз основа на проби, представителни за личната експозиция на работника. Работодателите трябва да уведомят съответния отговорен орган на държавата от ЕС преди започване на работата включително за:

• местонахождението на работната площадка и броя на участващите работници,
• вида и количествата азбест,
• планираните дейности и процеси, както и за продължителността на работата,
• мерките, предприети за ограничаване на експозицията.

Гранична стойност на концентрацията

Никой работник не трябва да бъде експониран на концентрация на азбест във въздуха, превишаваща 0,1 влакна на cm³. Ако тази стойност е превишена, работата трябва да се преустанови, докато не бъдат предприети подходящи мерки за защита на съответните работници, включително:

• предлагане на средства за защита на дихателните органи и други лични предпазни средства,
• предупредителни табели, указващи, че е възможно превишаване на граничната стойност,
• предотвратяване на разпространяването на прах от азбест извън работната площадка,
• преди започване на дейностите с работниците се провеждат консултации.

Обучение

Работодателите трябва да осигурят подходящо обучение за всички работници, които са или е вероятно да бъдат експонирани на прах от азбест или от съдържащи азбест материали, на редовни интервали и без разходи за работниците. Обучението трябва да съдържа информация за:

• свойствата на азбеста и неговото въздействие върху здравето,
• практиките за безопасна работа и
• аварийните процедури и процедурите в областта на медицинското наблюдение.

Оценка и наблюдение на здравето

Преди да започне експозицията трябва да бъде изготвена оценка на здравето на всеки един работник и трябва да се изготвя нова оценка най-малко веднъж на 3 години. Лекарите могат да дадат своето мнение относно евентуалните индивидуални защитни мерки, които могат да включват изтегляне на въпросния работник от работа, свързана с експозиция на азбест.

Отговорности на държавите от ЕС

Държавите от ЕС трябва да съобщават на Европейската комисия за националното законодателство, което приемат в тази област, и на всеки пет години да представят доклад относно практическото изпълнение на настоящата директива. Те са длъжни да водят регистър на случаите на азбестоза и мезотелиома.

Тази директива отменя предходната директива (Директива 83/477/ЕИО), която беше съществено изменяна няколко пъти.