Приемане на еврото

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Регламент (ЕО) № 974/98:

• включва в приложението си датите на приемане на еврото и на преминаване към парична наличност, както и периода на изваждане от обращение¹, ако е приложимо, за всяка участваща държава членка;
• потвърждава, че единната валута:
  • е еврото,
  • е разделена на 100 цента,
  • замества националните валути на участващите държави членки по договорения обменен курс,
  • е валутната единица на Европейската централна банка и на участващите национални централни банки;
• посочва, че позоваването на национална валута в правен инструмент² е толкова валидна, колкото ако е деноминирана в евро;
• отбелязва, че националните банкноти и монети ще останат законно платежно средство, каквото са били в деня преди приемането на еврото от съответната държава членка;
• дава на:
  • Европейската централна банка и на национални централни банки на участващите държави членки изключителни правомощия да пускат в обращение евробанкноти;
  • държавите членки отговорността за емитирането на евромонети, които отговарят на номиналните стойности и техническите спецификации, договорени от Съвета на Европейския съюз;
• определя условията за всеки период на изваждане от обращение за национални валути — опция, която никоя държава членка от еврозоната все още не е използвала;
• описва един „преходен период“ като период с продължителност най-много 3 години, започващ на датата на приемане на еврото и приключващ на датата на преминаване към парична наличност;
• постановява, че националните банкноти и монети остават законно платежно средство най-късно до 6 месеца след съответните дати на преминаване към еврото — през този период банките и кредитните институции трябва да обменят безвъзмездно националната валута на клиентите си в евро, а след това законно платежно средство в държавите членки от еврозоната са само евробанкнотите и монетите;
• изисква от държавите членки да прилагат санкции за фалшиви евробанкноти и монети.

Регламент (ЕО) № 1103/97:

• замества европейската парична единица — кошница от национални валути, използвана преди това за счетоводни цели в ЕС — с еврото при обменен курс 1:1 във всички правни документи, считано от 1 януари 1999 г.;
• гарантира, че въвеждането на еврото няма да се отрази на непрекъснатостта на договорите и на всички правни споразумения и задължения, съдържащи позоваване на национална валута;
• посочва, че обменните курсове национална валута — евро след да бъдат изразени в шест цифри — те не могат да се закръгляват;
• изисква всяко преминаване от една национална валута в друга да се извършва чрез еврото.

Член 140 от ДФЕС и Протокол № 13, приложен към ДФЕС, определят икономическите и финансовите условия, известни като „критерии за конвергенция“, които държавите членки трябва да изпълнят, за да приемат еврото. Те са следните:

• Ценова стабилност. Процентът на инфлация за 1 година не трябва да е по-голям от 1,5 процентни пункта над средния на трите държави членки с най-добри резултати.
• Държавни финанси. Те трябва да са стабилни и устойчиви, което се вижда от липсата на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит.
• Стабилност на обменния курс. Трябва да се избягват прекомерни колебания на валутата, за което свидетелства участието в механизма на обменните курсове без сериозни напрежения и без девалвация в продължение най-малко на 2 години.
• Конвергенция на лихвения процент. Дългосрочните лихвени проценти не трябва да надвишават (с повече от 2 процентни пункта) средния лихвен процент на трите държави членки с най-добри показатели за ценова стабилност.