Свобода на движението и на пребиваването в ЕС

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Гражданите на ЕС с валидна лична карта или паспорт могат:

• да влизат в друга държава — членка на ЕС, без да се изисква виза за излизане или за влизане. От членове на семейството, които не са граждани на държава членка, не се изисква виза за излизане или за влизане, ако притежават валидна карта за пребиваване;
• да живеят в друга държава членка до 3 месеца без никакви условия или формалности;
• да живеят в друга държава членка за повече от 3 месеца при определени условия в зависимост от техния статут в приемащата държава:
  • онези, които работят на трудов договор или са самостоятелно заети, не трябва да отговарят на никакви други условия,
  • учащите и другите лица, които не работят срещу заплащане, например пенсионерите, трябва да разполагат с достатъчно ресурси за тях и семействата им, за да не бъдат в тежест на системата за социално подпомагане на приемащата държава, и с пълно застрахователно покритие за болест;
• трябва да се регистрират при съответните власти, ако живеят в държавата по-дълго от 3 месеца. Ако членовете на техните семейства не са граждани на ЕС, се нуждаят от карта за пребиваване, валидна до 5 години;
• имат право на постоянно жителство, ако са живели законно в друга държава членка за непрекъснат период от 5 години. Това се отнася и за придружаващите ги членове на семействата им;
• имат право да бъдат третирани еднакво с местните граждани на приемащата държава. Властите на приемащата държава обаче не са задължени да отпускат помощи на граждани на ЕС, които не работят срещу заплащане по време на първите 3 месеца от техния престой.

Освен това:

• членове на семейството на гражданина на ЕС могат, при определени условия, да имат право да продължат да живеят в съответната държава, дори ако самият гражданинът на ЕС умре или я напусне;
• граждани на ЕС или членовете на техните семейства могат да бъдат експулсирани, ако се държат по начин, който сериозно застрашава фундаменталните обществени интереси;
• единствените заболявания, които дават основание за ограничаване на свободата на движение на дадено лице, са онези, които Световната здравна организация счита за притежаващи епидемичен потенциал.