Енергийна ефективност (от 2025 г.)

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Енергийна ефективност на ЕС

• Тази директива преработва законодателството на ЕС в областта на енергийната ефективност, което:
  • имаше за цел да повиши енергийната ефективност с 20 % до 2020 г. и с 32,5 % до 2030 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.) и включваше изискване към всички държави — членки на ЕС да определят национални цели за енергийна ефективност, за да постигнат тази цел;
  • насърчи енергийната ефективност в целия ЕС чрез общи мерки, обхващащи всеки етап от енергийната верига.
• Като цяло мерките на ЕС за енергийна ефективност, включително тези, които надхвърлят обхвата на Директивата за енергийната ефективност, са насочени към области на политиката с най-голям потенциал за икономии на енергия и в които се изисква общ подход в държавите членки. Това включва законодателство относно:
  • промишлените емисии, публичния сектор, строителството и обновяването на сгради, транспорта и енергоснабдяването, както и екопроектирането и въвеждането на единна система за енергийно етикетиране.

Повишаване на целите

• Като част от Европейския зелен пакт и в съответствие с целите на Парижкото споразумение, Европейската комисия предложи план за климатични цели за повишаване на целта за емисиите на парникови газове в ЕС до 2030 г. до поне 55 % под нивата от 1990 г.
• Настоящата директива повишава целите за енергийна ефективност като част от тази по-широка цел.
• Целите на директивата бяха повишени като част от плана repowerEU, който има за цел да намали зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива от Русия.

Цели, задължения и механизми до 2030 г.

• С директивата се повишава целта на ЕС за енергийна ефективност, като от държавите членки се изисква колективно да осигурят допълнително намаление на потреблението на енергия с 11,7 % до 2030 г. в сравнение с прогнозите за 2020 г. Това е еквивалентно на цели за енергийна ефективност от -40,5 % и -38 % съответно за първичното и крайното потребление на енергия в сравнение с използвания преди това референтен сценарий от 2007 г.
  • Общото потребление на енергия в ЕС до 2030 г. не трябва да надвишава 992,5 милиона тона нефтен еквивалент за първична енергия и 763 милиона тона нефтен еквивалент за крайна енергия.
• За да подпомогнат постигането на целта, държавите членки ще определят индикативни национални вноски, като използват комбинация от обективни критерии, които отразяват националните обстоятелства.
• Усъвършенстван „механизъм за запълване на пропуските“ се задейства, ако държавите членки изостават с изпълнението на националните си вноски.
• От държавите членки се изисква да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление за целия период на задължението от 2021 г. до 2030 г., което се равнява на нови годишни икономии от поне:
  • 0,8 % от крайното потребление на енергия през 2021—2023 г;
  • 1,3 % през 2024—2025 г;
  • 1,5% през 2026—2027 г.; и
  • 1,9% през 2028—2030.
• Поставена е цел за годишно намаляване на потреблението на енергия с 1,9 % за целия публичен сектор, а задължението за годишно обновяване на сградите с 3 % се разпростира върху всички нива на публичната администрация.

Енергийна бедност

В директивата се разглежда и въздействието на енергийната бедност, като се въвеждат по-строги изисквания към държавите членки за повишаване на осведомеността и предоставяне на информация за енергийната ефективност.