Общи правила за фондовете на ЕС (2021—2027 г.)

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Пет цели на политиката

ЕФРР, ЕСФ+, Кохезионният фонд и ЕФМДРА подкрепят следните цели на политиката:

• по-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа чрез насърчаване на:
  • иновативна и интелигентна икономическа трансформация,
  • регионална свързаност на информационните и комуникационните технологии;
• по-зелена, нисковъглеродна икономика в преход към нулеви нетни въглеродни емисии чрез насърчаване на:
  • чист и справедлив енергиен преход,
  • зелени инвестиции (свързани с опазване на природните ресурси),
  • сини инвестиции (свързани с океаните, моретата и крайбрежията),
  • кръговата икономика;
  • смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него,
  • превенция и управление на риска;
  • устойчива градска мобилност;
• по-добре свързана Европа чрез насърчаване на мобилността;
• по-социална и приобщаваща Европа чрез реализиране на Европейския стълб на социалните права; и
• Европа по-близо до гражданите, което ще се постигне чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на всички видове територии и местни инициативи.

Целеви стойности в областта на климата

Фондовете следва да допринесат за интегрирането на мерките в областта на климата и за постигане на общата целева стойност — 30 % от бюджетните разходи на ЕС да бъдат в подкрепа на целите в областта на климата. По-специално държавите — членки на ЕС, трябва да предоставят информация за това как подкрепят целите в областта на околната среда и климата, като приносът им към общата целева стойност трябва да бъде изразен като процент от общия размер на отпуснатите им средства от ЕФРР и Кохезионния фонд. При липса на достатъчен напредък по достигането на тези целеви стойности, държавата членка и Европейската комисия договарят коригиращи мерки по време на годишната среща за преглед.

Основни принципи

Държавите членки и Комисията усвояват разпределените бюджетни средства въз основа на долупосочените принципи.

• Споделено управление Мерките се планират съвместно между Комисията и държавите членки. Държавите членки отговарят за изпълнението на мерките и за възстановяването на разходите на бенефициерите, докато Комисията наблюдава изпълнението, възстановява разходите на държавите членки и в крайна сметка носи отговорност за бюджета.
• Партньорство и многостепенно управление. Държавите членки трябва да организират и реализират всеобхватно партньорство, включващо най-малко следните партньори:
  • регионални, местни, градски и други публични органи;
  • икономически и социални партньори;
  • съответни субекти, представляващи гражданското общество, като например партньорите от областта на околната среда, неправителствените организации и субектите, отговарящи за насърчаване на социалното приобщаване, основните права, правата на хората с увреждания, равенството между половете и недискриминацията;
  • научноизследователски организации и университети.
• Хоризонтални принципи. Те гарантират, че:
  • се зачитат основните права и се спазва Хартата на основните права на Европейския съюз;
  • се вземат под внимание равенството между мъжете и жените, интегрирането на принципа на равенство между половете и отчитането на социалните аспекти на пола, и достъпността за лицата с увреждания;
  • се предприемат съответните стъпки, за да се предотврати всякаква дискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или вероизповедание, увреждане, възраст или сексуална ориентация, по време на подготовката, изпълнението, мониторинга, докладването и оценката на програмите.

Споразумение за партньорство

Всяка държава членка изготвя споразумение за партньорство, в което се посочва как възнамерява да използва ефективно и ефикасно ЕФРР, ЕСФ+, Кохезионния фонд, ФСП и ЕФМДРА за периода 2021—2027 г.

Програмиране

В сътрудничество с партньорите държавите членки изготвят програми за финансиране за периода 2021—2027 г., които се представят на Комисията не по-късно от 3 месеца след представянето на споразумението за партньорство. Регламентът определя правила относно следните аспекти на програмирането:

• съдържание;
• одобряване;
• изменение;
• съвместна подкрепа от ЕФРР, ЕСФ+, Кохезионния фонд и ФСП;
• прехвърляне на ресурси, включително специални правила за прехвърлянето на ресурси от ЕФРР и ЕСФ+ към ФСП.

Териториално развитие

Подходът за интегрирано териториално развитие е засилен и може да бъде подкрепен чрез всеки един от следните начини:

• интегрирани териториални инвестиции, позволяващи на държавите членки да съчетават финансиране от няколко фонда, програми или приоритети на една и съща програма, за да се гарантира интегрирана стратегия за конкретна територия;
• водено от общностите местно развитие — инструмент, използван на подрегионално равнище, допълващ подкрепата на местно равнище за мобилизиране и ангажиране на местните общности и организации, с акцент върху:
  • изграждането на капацитет,
  • изпълнение на операции и
  • управление, мониторинг и оценка на стратегиите, включително комуникация между заинтересованите страни;
• други териториални инструменти, разработени от държавата членка.

Техническа помощ

По инициатива на Комисията фондовете могат да предоставят подкрепа за действия за подготовка, мониторинг, контрол, одит, оценка, комуникация, видимост, както и действия за административна и техническа помощ за изпълнението на регламента, включително, където е уместно, също и в държави извън ЕС.

По инициатива на държава членка фондовете могат да подпомагат мерки за ефективно администриране и използване на средствата, включително изграждане на капацитета на партньорите, подготовка, обучение, управление, мониторинг, оценка, видимост и комуникация.

Изпълнение

Държавите членки създават система, която да им позволява да наблюдават, докладват и оценяват изпълнението, която се състои от:

• показатели за крайните продукти и показатели за резултатите, свързани с конкретни цели;
• междинни цели, които трябва да бъдат постигнати до края на 2024 г. за показателите за крайните продукти; и
• целеви стойности, които трябва да бъдат постигнати до края на 2029 г. за показателите за крайните продукти и показателите за резултатите.

Мониторинг

• Всяка държава членка създава мониторингов комитет в срок от 3 месеца от одобряването на дадена програма. Комитетите заседават поне веднъж годишно, за да направят преглед на напредъка към постигането на целите на програмата. Държавата членка определя състава на комитета и трябва да осигури балансирано представителство на съответните органи и представители на партньорите.
• Всеки член на мониторинговия комитет има право на глас. С процедурния правилник се уреждат правото на глас и подробностите относно процедурата в мониторинговия комитет.
• Представители на Комисията участват в комитета с мониторингова и съвещателна функция.
• Организират се годишни срещи за преглед между Комисията и всяка държава членка, за да се разгледа изпълнението на всяка програма.

Оценка

Държавите членки или техните управляващи органи оценяват програмите, като използват функционално независими експерти, с цел подобряване на качеството и изпълнението на програмите.

Комисията ще извърши своя собствена междинна оценка на всеки фонд до края на 2024 г. и ретроспективна оценка до 31 декември 2031 г. Оценките се извършват съгласно следните критерии:

• ефективност;
• ефикасност;
• относимост;
• съгласуваност;
• полза за ЕС.

При оценките могат също така да се вземат предвид приобщаващият характер, недискриминацията и видимостта.

Освен това до 30 юни 2029 г. държавите членки трябва да извършат оценка на всяка програма, за да оценят нейното въздействие.

Видимост

Всяка държава членка трябва да гарантира както видимостта на подкрепата при всички дейности, които се отнасят до операции, получаващи подкрепа от фондовете, така и комуникацията с гражданите на ЕС относно ролята и постиженията на фондовете чрез единен уебпортал, предоставящ достъп до всички програми с участието на съответната държава членка.

По-специално бенефициерите и организациите, изпълняващи финансови инструменти, трябва да обявят подкрепата от фондовете в съответствие с правилата, определени в регламента; ако те не направят това, управляващият орган има право да приложи мерки и да отмени до 3 % от подкрепата от фондовете за съответната операция.

Финансова помощ

Финансовото участие на ЕС може да бъде под всяка от следните форми:

• финансиране, което не е свързано с разходите, въз основа или на изпълнение на условията, или на постигане на резултати;
• възстановяване на безвъзмездни средства, предоставени от държавите членки на бенефициерите;
• възстановяване на средства от програмата от управляващите органи за финансовите инструменти;
• допустими единични разходи;
• еднократни суми, ясно определени предварително;
• финансиране с единна ставка, ясно определено предварително;
• комбинация от горните.

Държавите членки използват средствата, за да предоставят подкрепа на бенефициерите под формата на безвъзмездни средства, финансови инструменти или награди (или комбинация от тях).

Допустимост

Допустимостта на разходите се определя съгласно националните правила, освен когато в този регламент или в регламентите за отделните фондове има специфични правила.

Следните разходи не са допустими за финансиране от фондовете:

• лихви по дългове, с малки изключения;
• покупка на земя на стойност над 10 % от общите допустими разходи или 15 % за изоставени земи и за такива, използвани преди това за промишлени цели, които включват сгради (не се прилага, ако проектът включва опазване на околната среда);
• данъка върху добавената стойност (ДДС), с изключение на:
  • операции на стойност под 5 000 000 EUR (в т.ч. ДДС),
  • операции на стойност над 5 000 000 EUR (в т.ч. ДДС), когато ДДС не подлежи на възстановяване съгласно националното законодателство, или за
  • някои малки фондове за проекти и инвестиции в рамките на целта „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg).

С регламентите за отделните фондове могат да се определят допълнителни разходи, които не са допустими за финансиране от конкретния фонд.

Управление и контрол

Държавите членки трябва да разполагат с ефективно функциониращи системи за управление и контрол на своите програми и отговарят, наред с другите неща, за:

• гарантирането, че програмите функционират в съответствие с принципа на добро финансово управление и с подробни ключови изисквания;
• законносъобразността на разходите в отчетите, представени на Комисията;
• предотвратяването, разкриването, коригирането и докладването на нередности, включително измами;
• качеството, точността и надеждността на системата за мониторинг и на данните относно показателите;
• осъществяването на целия обмен на информация между бенефициерите и програмните органи посредством електронни системи за обмен на данни;
• публикуването на информация;
• наличието на системи и процедури, за да се гарантира, че се съхраняват всички документи, изисквани за одитната следа.

Наред с другите неща, Комисията трябва:

• да се увери, че държавите членки разполагат с ефективни, ефикасни и съответстващи на изискванията системи за управление и контрол;
• да извършва одити до 3 години след приемането на отчетите, освен в случаите, когато има съмнения за измама.

Управляващите органи отговарят, наред с другите неща, за:

• подбора на операции;
• осъществяването на управлението на програмата;
• подпомагането на работата на мониторинговия комитет;
• надзора на междинните звена;
• надеждното записване на данни за всяка операция за мониторинг, оценка, финансово управление, проверка и одит.

С регламента се определят подробни правила за одитите, извършвани от националните одитни органи, включително:

• одитите на операциите;
• механизмите за единен одит;
• използването на националните системи за управление чрез подобрени пропорционални механизми.

Финансово управление

С регламента се определят подробни правила, включително за:

• бюджетните задължения;
• възстановяването на суми;
• плащанията към държавите членки;
• видовете плащания и приложимите общи правила;
• финансовото участие на ЕС на основата на единични разходи, еднократни суми и единни ставки, и финансирането, което не е свързано с разходите;
• прекъсвания и спирания;
• съдържанието, представянето и проверката на отчетите;
• изчисляването на салдото;
• финансовите корекции;
• принципите, правилата, процедурите и изключенията за отмяна на ангажимент (оттегляне).

Финансова рамка

ЕФРР, ЕСФ+ и Кохезионният фонд подкрепят целта Инвестиции за растеж и работни места, разпределена във всички региони от ниво 2 по общата класификация на териториалните единици за статистически цели, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1059/2003 (вж. резюмето).

По-специално ресурсите от ЕФРР и ЕСФ+ се разпределят за следните три категории региони:

• по-слабо развити региони, чийто брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е по-малък от 75 % от средния за ЕС-27 (всички 27 държави членки);
• региони в преход, чийто БВП на глава от населението е в порядъка между 75 % и 100 % от средния за ЕС-27;
• по-силно развити региони, чийто БВП на глава от населението е над 100 % от средния за ЕС-27.

Кохезионният фонд подкрепя тези държави членки, чийто брутен национален доход (БНД) на глава от населението, измерен по стандартите на покупателна способност и изчислен въз основа на данни за ЕС за периода 2015—2017 г., е по-малък от 90 % от средния брутен национален доход на глава от населението на ЕС-27 за същия референтен период.

Регламентът съдържа подробности относно:

• ресурсите за икономическото, социалното и териториалното сближаване;
• ресурсите за цел „Инвестиции за работни места и растеж“ и за Interreg;
• възможността за прехвърляне на ресурсите; и
• определянето на ставките на съфинансиране.

Преразглеждане

Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз трябва да преразгледат регламента до 31 декември 2027 г.

Допълнителна гъвкавост за справяне с последиците от непровокираното и необосновано нахлуване на Русия в Украйна

Регламент за изменение (ЕС) 2022/2039 има за цел да облекчи тежестта върху бюджетите на държавите членки и да улесни изпълнението на операции за справяне с предизвикателствата, произтичащи от агресивната война на Русия срещу Украйна.

• С него се увеличи процентът на предварителното финансиране за програмите по линия на ЕФРР, ЕСФ+ и Кохезионния фонд по цел „Инвестиции за работни места и растеж“ с 0,5 % през 2022 г. и с 0,5 % през 2023 г. от общата подкрепа от фондовете, определена в решението за одобряване на програмата във всички държави членки.
• Той позволява да се предоставя съфинансиране от ЕС в размер до 100 % до 30 юни 2024 г. за отделни приоритети, определени в рамките на програми, които подкрепят операции за насърчаване на социално-икономическата интеграция на граждани на държави извън ЕС. Най-малко 30 % от подкрепата в рамките на приоритета трябва да бъде предоставена на бенефициери, които са местни органи и организации на гражданското общество, действащи в местните общности. Общата сума, програмирана в рамките на тези приоритети в дадена държава членка, не може да надвишава 5 % от първоначалното национално разпределение на тази държава членка от ЕФРР и ЕСФ+, взети заедно. Процентът на съфинансиране до 100 % ще бъде преразгледан до 30 юни 2024 г.
• Операциите с общи разходи, надвишаващи 1 милион евро, които са избрани за подкрепа съгласно Регламент (ЕС) 1303/2013 и са започнали преди 29 юни 2022 г., са допустими за подкрепа през програмния период 2021—2027 г., а управляващият орган може директно да предоставя подкрепа, при условие че са изпълнени някои важни условия.

Подкрепа за достъпна енергия (SAFE)

Регламент за изменение (EС) 2023/435 е част от по-мащабна промяна на политиката за преодоляване на енергийната зависимост на ЕС от Русия.

С него също така се дава възможност на държавите членки да използват до 7,5 % от средствата за политиката на сближаване за периода 2021—2027 г., за да допринесат за постигането на целите на repowerEU. Такива мерки следва да останат в съответствие със специфичните за фонда правила, включително принципа за „ненанасяне на значителни вреди“.

Платформа Стратегически технологии за Европа (STEP)

Регламент за изменение (ЕС) 2024/795, с който се създаде инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа“, има за цел да се укрепят суверенитетът и сигурността на ЕС, да се ускорят екологичният и цифровият му преход, да повиши конкурентоспособността му и да се намалят стратегическите му зависимости в три стратегически промишлени области: цифрови и дълбоки технологични иновации, чисти и ресурсно ефективни технологии и биотехнологии. Той дава възможност да се използват ресурси от съществуващите програми на ЕС, без да е необходимо да се създават нови фондове, и определя специфични правила за проекти в тези области. Проектите, на които е присъден печат за суверенитет (знак за качество на ЕС, присъждан на висококачествени проекти, допринасящи за целите на платформата, което ще им даде видимост и ще спомогне за привличането на алтернативни или допълнителни публични и частни инвестиции), могат да се възползват от по-добър достъп до финансиране от ЕС, по-специално чрез улесняване на кумулативното или комбинираното финансиране от няколко инструмента.