Общи правила на ЕС за внос

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Регламентът се прилага за внос на стоки с произход извън ЕС, с изключение на:

• текстилни продукти, които са обект на конкретни правила за внос съгласно Регламент (EС) 2015/936;
• продукти с произход от определени държави извън ЕС, посочени в Регламент (EС) 2015/755.

Държавите от ЕС трябва да информират Европейската комисия, ако изглежда че тенденции при вноса налагат въвеждането на мерки за наблюдение или защитни мерки.

Процедура на ЕС за разследване

Разследването има за цел да определи дали вносът на даден продукт причинява (или застрашава да причини) сериозна вреда³ на засегнатите производители от ЕС. Обичайно дадено разследване трябва да бъде завършено в рамките на 9 месеца, но в определени случаи, може да бъде удължено до 11 месеца.

То разглежда тенденцията при вноса, условията, при които той се извършва, и дали има сериозни вреди или заплаха от сериозни вреди за производители от ЕС в резултат на такъв внос.

То взема под внимание следните фактори:

• обема на вноса;
• цената на вноса;
• съответното влияние върху европейските производители на подобни или пряко конкурентни продукти, изразяващо се в тенденции в производството, използването на капацитета (т.е. размерът, до който се използва производствения капацитет), запасите, продажбите, пазарния дял, цените, печалбите, рентабилността на инвестираните капитали, паричните потоци, заетостта.

Когато разследването покаже, че вносът се е увеличил толкова много, че предизвиква (или застрашава да предизвика) сериозна вреда на производителите в ЕС, Комисията може да наложи защитни мерки.

Защитни мерки

Разследването на ЕС може да доведе до количествени ограничения върху вноса на продукти от всяка държава извън ЕС. Квотите за внос не следва да бъдат по-ниски от средното ниво на внос през последните 3 представителни години, за които има налична статистика.

• Временни мерки (за най-много 200 дни) могат да се налагат при критични обстоятелства и когато е било определено предварително, че са налице ясни доказателства за предизвикване или заплашване да се предизвика сериозна вреда.
• Окончателни мерки не трябва да превишават 4 години (включително продължителността на всякакви временни мерки) — освен ако не са удължени до най-много 8 години.

Защитните мерки се прилагат спрямо целия внос на съответния продукт от всички държави.

Мерки за наблюдение

Разследването може да доведе до предварително или последващо наблюдение на ЕС на даден продукт. Наблюдението представлява система за автоматично лицензиране на внос за определен период от време. То не ограничава вноса в последствие или предварително. Продуктите под предварително наблюдение могат да се пускат в свободно обращение, макар и само след представяне на документ за внос, заверен от компетентния орган, определен от държава от ЕС и валиден в целия ЕС.

Процедура за информиране и консултиране

Преди и по време на процедура за разследване на ЕС Комисията провежда консултации с Консултативния комитет по защитни мерки (представители на всяка държава от ЕС). Комисията трябва да уведоми държавите от ЕС за всяко решение, което взема относно защитни мерки. Като начало защитни мерки могат да се налагат, ако държавите от ЕС ги подкрепят с квалифицирано мнозинство. Регламентът предвижда също така други специфични обстоятелства за гласуване

Развиващи се държави

Защитни мерки не могат да се налагат на продукт с произход от развиваща се държава, която е член на Световната търговска организация, при условие че делът на вноса на засегнатия продукт за ЕС на тази държава не превишава 3 % и делът на вноса за всички развиващи се държави не възлиза на повече от 9 %.