По-чист въздух за Европа

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Цел и стандарти за качество на въздуха

С директивата се актуализира и консолидира Законодателство на ЕС относно качеството на атмосферния въздух¹, посредством сливане и замяна на Директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО (вж. резюмето). С нея се определят по-строги стандарти за качество на въздуха въз основа на най-новите научни доказателства и се въвеждат по-строги мерки за планиране, мониторинг и правоприлагане с цел опазване на човешкото здраве и околната среда:

• с нея се предписват задължителни стандарти за качество на въздуха за 13 замърсителя, включително ПЧ_2.5, ПЧ₁₀, азотен диоксид и озон, обхващащи пределно допустимите стойности², целевите стойности³, задължения за намаляване на средното излагане, цели за средна концентрация на излагане, критични нива, алармени и информационни прагове и дългосрочни цели;
• с нея се изискват редовни прегледи на тези стандарти, като се вземат предвид най-новите научни открития и Насоки на Световната здравна организация за качеството на въздуха;
• с нея се подкрепя амбицията на ЕС за нулево замърсяване на въздуха, допринасяща за целите за опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Отговорности на държавите членки

Държавите членки трябва да определят органи, отговарящи за управлението на качеството на въздуха и създаването на зони за качество на въздуха на тяхна територия:

• установени са зони и териториални единици със средно излагане за наблюдение и управление на качеството на въздуха;

• определени компетентни органи отговарят за осигуряване на непрекъснатото функциониране на мрежите за наблюдение на въздуха и за изготвяне на планове и пътни карти за качеството на въздуха в случай на несъответствие или риск от непостигане.

Оценка на качеството на атмосферния въздух

Държавите членки трябва да оценяват качеството на въздуха за определени замърсители, като следват определени критерии и прагове.

• Оценката на качеството на въздуха се основава на постоянни измервания, моделиране, индикативни измервания или обективна оценка в зависимост от нивата на замърсяване на въздуха в дадена зона.
• Зоните се класифицират въз основа на нивата им на замърсяване, за да се определи кои методи за оценка трябва да се използват. Тази класификация се преразглежда на всеки пет години или по-рано, ако настъпят значителни промени.
• Специални разпоредби предвиждат изисквания за наблюдение на комплекси, горещи точки на замърсяване на въздуха и замърсители, които пораждат нови опасения (напр. свръхфини частици, сажди, амоняк).
• Данните от наблюдението трябва да отговарят на определените цели за качество и да се основават на еталонни методи, признати на равнището на ЕС или на международно равнище.

По-силни механизми за планиране и спазване на изискванията

При превишаване на стандартите държавите членки трябва да приемат планове за качеството на въздуха и да прилагат целенасочени мерки за намаляване на нивата на замърсителите в рамките на определен срок.

• Трябва да се приемат планове за качеството на въздуха в срок от две години за откриване на превишаване и трябва да се постигне съответствие възможно най-скоро и не по-късно от четири години след годината на превишаване.
• Плановете и пътните карти трябва да включват количествени намаления на емисиите, информация за въздействието върху здравето и обществена консултация и да бъдат актуализирани, ако превишаванията продължават.
• Пътните карти за качеството на въздуха трябва да бъдат изготвени преди 2030 г., за да се постигнат по-строгите стандарти за качество на въздуха, които трябва да бъдат достигнати до тази година. Отлагане на този краен срок е възможно до 2040 г. в определени случаи (напр. неблагоприятни климатични условия или структурни ограничения), след специална процедура, включително уведомяване на Европейска комисия, доклади за изпълнението и актуализирани пътни карти, ако е необходимо.

Достъп до обществена информация и участие

С директивата се укрепва правото на обществеността да бъде информирана и да участва в управлението на качеството на въздуха:

• с нея се изисква от държавите членки да предоставят информация в почти реално време за основните замърсители чрез индекс за качеството на въздуха, включително информация относно въздействието върху здравето, особено за чувствителните и уязвимите групи от населението;
• Държавите членки трябва също така да предоставят информация за симптомите, свързани с пиковете на замърсяването на въздуха, и за начините за намаляване на излагането;
• националните системи трябва да включват обществена консултация относно проекти на планове, включително информация от засегнати групи, гражданското общество и здравните специалисти.

Координация по отношение на трансграничното замърсяване на въздуха

Държавите членки трябва да си сътрудничат в случаите, в които трансгранично замърсяване допринася за превишавания в друга държава членка. Засегнатите държави членки са длъжни да се уведомяват взаимно и да уведомяват Комисията при трансгранично замърсяване⁴, допринасящо за превишаването. След това те трябва да изготвят координирани планове за качество на въздуха или краткосрочни планове за действие, които включват съвместно идентифициране на източниците на замърсяване и мерки за смекчаване. С директивата също така се насърчава сътрудничеството със съседни държави извън ЕС, включително страни-кандидатки за ЕС.

Достъп до правосъдие, обезщетение и санкции

Директивата съдържа разпоредби относно начините, по които хората могат да оспорват несъответствието и да предявяват иск за обезщетение, както и за това как се прилагат санкциите при нарушаване на правилата за качество на въздуха:

• с нея се предоставя на членовете на обществеността и на неправителствени организации процесуална легитимация да оспорва ключови решения и пропуски, свързани с местоположението на станциите за наблюдение или с плановете за качество на въздуха, пътните карти и краткосрочните планове за действие;
• с нея се изискват справедливи, навременни и достъпни правни процедури, включително искове за преустановяване на нарушения, когато е необходимо;
• с нея се предоставя на физическите лица правото да предявят иск за обезщетение от националните органи за вреди за здравето, причинени от нарушения на задълженията, извършени умишлено или поради небрежност от страна на компетентните органи;
• с нея се налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушения.

Отмяна на предишни директиви

С директива (ЕС) 2024/2881 се отменят и заменят директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО, считано от 12 декември 2026 г.