This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) защитава основните права, от които се ползват хората в Европейския съюз (ЕС). Тя е модерен и всеобхватен инструмент на правото на ЕС, защитаващ и утвърждаващ правата и свободите на хората с оглед на развитието на обществото, на социалния прогрес, на научните и технологичните постижения.
Хартата потвърждава — при надлежно отчитане на правомощията и задачите на ЕС и на принципа на субсидиарност — правата, установени въз основа на конституционните традиции и международните задължения, общи за държавите членки на ЕС, които включват Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, социалните харти, приети от ЕС и от Съвета на Европа, както и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. Тя създава правна сигурност в ЕС, като прави основните права по-ясни и видими.
Хартата съдържа преамбюл и 54 члена, групирани в седем дяла.
Хартата се прилага към институциите, органите, службите и агенциите на ЕС във всички техни действия. С нея не се разширяват правомощията и задачите, които са им възложени по силата на договорите. Хартата се прилага и към държавите членки, когато те прилагат правото на ЕС.
Хартата се прилага във връзка с националните и международните системи за защита на основните права, включително Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Ежегодно от 2010 г. насам Европейската комисия публикува годишен доклад, в който се проследява напредъкът на прилагането на хартата. От 2021 г. насам, следвайки стратегията за засилване на прилагането на Хартата в ЕС (вж. резюме), докладът за Хартата се фокусира всяка година върху различна тематична област от стратегическо значение, регулирана от правото на ЕС.
За допълнителна информация вж.:
Харта на основните права на Европейския съюз (OВ C 202, , стр. 389—405).
последна актуализация