Научноизследователска и развойна дейност

Правните основания за текущата политика на Европейския съюз (ЕС) в областта на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и космическото пространство са членове 179—189 от дял ХIХ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Основните цели на политиката съгласно член 179 от ДФЕС са:

• създаване на европейско научноизследователско пространство, в което изследователите, научните познания и технологиите се движат свободно; и
• укрепване на научните, технологичните и иновативните високи постижения на ЕС, за да се гарантира конкурентоспособност на световно равнище и да се помогне на ЕС да изпълни своите стратегически приоритети.

Политиката претърпя значително развитие през годините, особено от 1984 г. насам, когато беше стартирана първата многогодишна европейска рамкова програма (РП) за научни изследвания. Първите рамкови програми имаха скромна цел — подпомагане на трансграничното сътрудничество в областта на предконкурентната научноизследователска и развойна дейност (научноизследователска и развойна дейност, осъществявана съвместно от конкурентни организации с цел разработването на нови икономически жизнеспособни технологии, които биха били от полза за всяка една от тях). Деветата и последна рамкова програма — „Хоризонт Европа“, която ще се изпълнява през периода 2021—2027 г., вече е най-голямата в света програма за научни изследвания и иновации.

В съответствие с член 182, параграф 3 от ДФЕС рамковата програма се осъществява чрез специфични програми (СП), с които се определят подробни правила за изпълнението на рамковата програма в рамките на всяка дейност, нейната продължителност и бюджет за изпълнението ѝ.

Освен че имат за цел насърчаване на конкурентоспособността на ЕС, програмите на ЕС за научни изследвания стимулират сътрудничеството и приобщаването чрез:

• осигуряване на участието на различни видове организации, вариращи от изследователски институти, секторни организации, малки и средни предприятия и академичната общност до граждани от различни държави при спазване на принципа на географско разпределение (държави от ЕС и държави извън ЕС); и
• изграждане на капацитет за НИРД в по-слабо развитите региони като част от структурната политика и политиката на сближаване на ЕС за премахване на различията между регионите.