Опазване на природата

Биологичното разнообразие — богатото разнообразие на живота на Земята — е застрашено основно поради неустойчивата човешка дейност. В ЕС има широко разнообразие от животински и растителни видове, както и от естествени местообитания. Според Европейската агенция за околна среда повечето защитени видове в Европа са с незадоволителен или лош природозащитен статус. Опазването на природата е важно поради няколко причини:

• то е от съществено значение за оцеляването на видовете и техните местообитания;
• то е важно за благосъстоянието на хората, тъй като:
  • нашите общества и икономики разчитат на екосистемни услуги, като чиста вода и въздух, опрашване, регулиране на климата и източници на храна и лекарства,
  • добре функциониращите екосистеми предотвратяват появата и разпространението на зоонози (инфекциозни заболявания, които могат да се разпространяват от животни на хората);
• то е жизненоважно за защитата на нашето общо природно наследство.

ЕС изигра и продължава да играе важна роля на международната сцена по отношение на защитата и опазването на природата. Той е страна по няколко конвенции, в това число:

• Конвенцията по опазване на влажните зони, приета в Рамсар (1971 г.);
• Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, известна като CITES, приета във Вашингтон (1973 г.);
• Конвенцията за опазване на мигриращи видове диви животни, приета в Бон (1979 г.);
• Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, приета в Берн (1982 г.);
• Конвенцията за биологичното разнообразие, приета в Рио де Жанейро (1992 г.).

ЕС е обвързан и с Конвенцията от Орхус (1998 г.), която се отнася до достъпа на обществеността до информация за околната среда, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие.

ЕС е ангажиран с опазването и възстановяването на биологичното разнообразие. Първото законодателство на ЕС за опазване на природата беше първоначалната Директива за птиците, приета през 1979 г., която беше кодифицирана и заменена през 2009 г. с Директива 2009/147/ЕО. Директивата осигурява цялостна защита на всички видове диви птици, естествено живеещи в ЕС. През 1992 г. беше приета Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО), за да се помогне за запазване на биологичното разнообразие, като бяха защитени над 1 000 животински и растителни вида и над 200 типа местообитания, и беше въведена мрежата от защитени територии „Натура 2000“ в цяла Европа. Специалните защитени зони и специалните защитени територии, включени в мрежата „Натура 2000“, понастоящем (2021 г.) възлизат на около 18 % от сухоземната площ на ЕС и 9 % от моретата на ЕС.

Законодателството на ЕС в областта на природата обхваща и:

• инвазивните чужди видове (животни и растения, въведени случайно или умишлено в естествена среда, в която обикновено не се срещат, което има сериозни отрицателни последици за новата им среда);
• търговията с видове от дивата флора и фауна (правила за прилагане на Конвенцията CITES, които надхвърлят изискванията на Конвенцията, търговията с тюленови продукти и хуманни стандарти за улов с капан);
• ролята на зоологическите градини за опазване на биологичното разнообразие.

От средата на 21 век насам ЕС прие поредица от планове за действие и стратегии в областта на биологичното разнообразие. Последната от тези стратегии — Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. — е насочена към опазване на природата и обръщане на тенденцията на влошаване на състоянието на екосистемите. Стратегията има за цел да се гарантира, че до 2030 г. биологичното разнообразие в Европа ще поеме по пътя на възстановяването, и тя съдържа над 100 конкретни действия и ангажименти. Тя представлява предложението на ЕС за неговия принос към международните преговори по глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. Стратегията е основна част от Европейския зелен пакт и ще допринесе и за подпомагане на екологичното възстановяване след пандемията от COVID-19.