Парична политика

Паричната политика засяга решенията, които се вземат от централните банки, за да се повлияе на разходите и наличността на парична маса в дадена икономика. По отношение на Европейската централна банка (ЕЦБ) основната цел на паричната политика е да се запази ценова стабилност в еврозоната, която се дефинира като инфлация на годишна основа от 2 % над тази в средносрочен план (измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени). Ангажиментът на Управителния съвет на ЕЦБ към целта за инфлация от 2% е симетричен, което означава, че отрицателните и положителните отклонения от целта се считат за еднакво нежелателни.

Основният инструмент на паричната политика на ЕЦБ е контролът на ключовите лихвени проценти. Промените на ключовите лихвени проценти засягат лихвените проценти, предлагани от търговски банки за отпускане на заеми или депозиране на пари, което засяга решенията на потребителите за извършване на разходи и инвестиционните решения на бизнеса.

Ако нормалните канали за прилагане на паричната политика са нарушени и/или лихвените проценти се доближат до ефективната си долна граница, централните банки (включително ЕЦБ) могат също така да приемат нестандартни мерки по отношение на паричната политика, като например програми за закупуване на активи и дългосрочни операции по рефинансиране, в преследване на целите на паричната си политика.