Стратегия за вътрешна сигурност (СВС)

Договорът за функционирането на Европейския съюз (по-специално член 72), който влезе в сила в края на 2009 г., заедно с Хартата на основните права на ЕС постави основите за разработването на политика на сигурност на ЕС, основана на върховенството на закона, на спазването на основните права и на солидарността.

След приемането на Програмата от Стокхолм (програмата на ЕС за правосъдие и вътрешни работи за периода 2010—2014 г.), през 2010 г. ЕС прие своята Стратегия за вътрешна сигурност (СВС). Като се има предвид, че много от предизвикателствата пред сигурността (киберпрестъпност, тероризъм, незаконна имиграция и организирана престъпност) са трансгранични и междусекторни по своето естество, нито една държава — членка на ЕС, не е в състояние сама да реагира ефективно на тези заплахи. Освен това ЕС трябва да повиши своята устойчивост на кризи и бедствия. СВС представлява съвместният план на ЕС за използване на всички налични ресурси и експертни познания за съвместно преодоляване на тези предизвикателства.

Тя беше последвана през 2015 г. от Европейската програма за сигурност за периода 2015—2020 г., в която, вследствие на нападенията срещу „Шарли Ебдо“ в Париж през същата година, се поставя значителен акцент върху разрешаването на проблемите, свързани с тероризма и радикализацията, международната организирана престъпност и киберпрестъпността.

През 2020 г. ЕС определи своите основни приоритети за периода 2020—2025 г. в своята Стратегия за Съюза на сигурност. В стратегията са определени четири стратегически приоритета на равнището на ЕС:

• осигуряване на подготвена за бъдещето среда на сигурност за хората и осигуряване на безопасни и устойчиви критични инфраструктури;
• справяне с променящите се заплахи, като киберсигурност, незаконно онлайн съдържание и хибридни заплахи;
• защита на европейците от тероризъм и организирана престъпност, включително разработване на планове за действие срещу незаконното превеждане през граница на мигранти и трафика на наркотици и оръжия;
• разработване на силна европейска екосистема за сигурност чрез борба с престъпността и насърчаване на правосъдието чрез по-тясно сътрудничество и обмена на информация.