Ce document est extrait du site web EUR-Lex
Един от основните елементи на вътрешния пазар на Европейския съюз (ЕС) е принципът на свободното движение на стоки — създаването и развитието на пространство без вътрешни граници, в което няма неоправдани ограничения за търговията между държавите — членки на ЕС. Свободното движение на стоки е една от четирите икономически свободи, заложени в учредителните договори на ЕС, а другите три са свободно движение на капитали, свободно движение на услуги и свободно движение на хора.
Свободното движение на стоки в ЕС е постигнато чрез:
За да се избегне дългият процес на договаряне на подробни хармонизирани правила, ЕС възприе т.нар. „нов подход“ към хармонизацията, предложен в Бялата книга на Европейската комисия от 1985 г. относно завършване на изграждането на вътрешния пазар, като водещият принцип е принципът на взаимно признаване на стоките, законно предлагани на пазара в една държава членка. Хармонизирането на законодателството се ограничава до съгласуване на съществените изисквания (за ефективност или функционални), докато техническите спецификации на продуктите, отговарящи на съществените изисквания, се определят в хармонизирани доброволни стандарти. Стоките, които отговарят на тези изисквания, могат да се предлагат на пазара в целия ЕС.
Правните основания на законодателството на ЕС относно свободното движение на стоки са посочени в дял II — Свободно движение на стоки — членове 28—37 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).