Засилено сътрудничество

Засилено сътрудничество (член 20 от Договора за Европейския съюз и дял III от Договора за функционирането на ЕС) е процедура, при която минимум 9 държави — членки на ЕС, имат право да установят засилена интеграция или сътрудничество в определена област в рамките на ЕС, когато е ясно, че ЕС като цяло не може да постигне целите на такова сътрудничество в разумен срок.

Това им дава възможност да напредват с различни темпове и да се насочват към цели, различни от тези на държавите членки, които са избрали да не участват в областите на засиленото сътрудничество. Процедурата има за цел преодоляване на безизходицата, когато определено предложение е блокирано от една или повече държави членки, които не желаят да участват. При тази процедура обаче не е позволено разширяването на правомощия извън онези, разрешени съгласно Договорите за ЕС.

Разрешението за започване на засилено сътрудничество се издава от Съвета като крайна мярка, по предложение на Европейската комисия и след получаване на съгласието на Европейския парламент.

От февруари 2013 г. тази процедура се използва в областта на брачното право, патентите и всеобщата такса върху финансовите трансакции, както и с цел защита на финансовите интереси на ЕС чрез създаване на Европейската прокуратура (EPPO).