Икономически и паричен съюз (ИПС)

ИПС включва координация на икономическата и фискалната политика, общата парична политика и общата валута — еврото. Докато всичките 27 държави от Европейския съюз (ЕС) участват в икономическия съюз, някои страни направиха допълнителна стъпка в интеграцията и приеха еврото. Заедно тези държави съставляват еврозоната.

Икономическата интеграция носи ползите от по-големия мащаб, вътрешната ефективност и стабилността за икономиката на ЕС като цяло и за икономиките на отделните държави от ЕС. От своя страна това предлага възможности за икономическа стабилност, по-висок растеж и по-голяма заетост — резултати от преките ползи за гражданите на ЕС.

На практика ИПС означава:

• координация на икономическата политика между държавите от ЕС;
• координация на фискалните политики, по-специално на ограниченията на държавния дълг и дефицита;
• независима парична политика, провеждана от Европейската централна банка (ЕЦБ) в еврозоната;
• единни правила и надзор върху финансовите институции в еврозоната;
• единната валута и еврозоната.

След финансовата и икономическа криза от 2008 г. ЕС значително укрепи своите системи за икономическо управление, за да открива по-добре, да предотвратява и коригира възможните икономически проблеми, например прекомерен държавен дефицит, нива на публичния дълг или макроикономически дисбаланси, и да гарантира, че Европа е подготвена по-добре за бъдещи икономически сътресения.