Отмяна

Жалба за отмяна е правна процедура, с която страните могат да поискат от Съда на Европейския съюз да се произнесе по законосъобразността на актовете на ЕС.

Съдът на ЕС осъществява контрол върху законосъобразността на:

• законодателни актове като регламенти, решения и директиви;
• актове на Съвета, Комисията и Европейската централна банка, различни от препоръки и становища;
• актове на Европейския парламент и на Европейския съвет, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни; и
• актове на органи, служби или агенции на ЕС, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни.

Жалби за отмяна могат да се внасят от три типа жалбоподатели.

• Привилегировани жалбоподатели. Държавите от ЕС, Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия могат да внасят жалба за отмяна изцяло в интерес на законосъобразността, без доказване на конкретен интерес.
• Полупривилегировани жалбоподатели. Европейската централна банка, Европейската сметна палата и Европейският комитет на регионите могат да внасят жалба за отмяна само с цел защита на своите собствени прерогативи.
• Непривилегировани жалбоподатели. Всички физически и юридически лица, включително регионалните и местните органи на управление, могат да внасят жалба за отмяна само ако докажат, че те са адресат на оспорвания акт или, ако те не са адресат на този акт, че той ги засяга пряко и лично. Те могат също така да внесат такава жалба срещу подзаконов акт, който ги засяга пряко и не включва мерки за изпълнение.

Основанията за отмяна на даден акт включват:

• липса на компетентност;
• нарушаване на съществено процедурно изискване;
• нарушаване на Договорите за ЕС или Хартата на основните права;
• нарушаване на всякаква правна норма, отнасяща се до прилагането на Договорите; и
• злоупотреба с власт.

Действие на отмяната. Когато Съдът на ЕС постанови даден акт за нищожен, отмяната започва по принцип да действа от момента на приемане на въпросния акт (ex tunc), но може също така да започне да действа от датата на решението на Съда на ЕС (ex nunc). Освен това Съдът на ЕС може да постанови, че се запазват последиците от отменения акт.

Авторът на отменения акт трябва да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда на ЕС.