Искове за обезщетение за вреди

Искът за обезщетение за вреди е пряк иск, предявен пред Общия съд на Европейския съюз (ЕС) от физическо или юридическо лице (включително държава — членка на ЕС), чиято цел е да се получи обезщетение за вреди, причинени от институциите или органите на ЕС или от техни служители при изпълнението на техните задължения, които произтичат от тяхната административна или законодателна дейност.

В член 268 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е посочено, че Съдът на Европейския съюз има изключителната компетентност да разглежда спорове относно обезщетения за вреди, причинени от ЕС. С други думи, не е възможно да бъде образуван съдебен процес срещу ЕС пред националните съдилища на държавите членки или международните съдилища.

В член 340, втора и трета алинея от ДФЕС се посочва, че ЕС носи отговорност за непозволено увреждане (или вреди) от страна на публични служители, т.е. че срещу ЕС може да се завежда иск за обезщетение за вреди. В тях се посочва, че в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, ЕС е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения.

По принцип искът за обезщетение за вреди има за цел да се присъди обезщетение за претърпените вреди, но той може също така да има за цел единствено да се установи отговорността на ЕС посредством междинно съдебно решение (временно съдебно решение, постановено на междинен етап, когато вредата все още не може да бъде определена количествено). Този иск представлява независимо средство за защита, по-специално спрямо иска за отмяна или на иска за установяване на неправомерно бездействие. Следователно недопустимостта на иска за отмяна сама по себе си не води до недопустимост на иск за обезщетение за вреди.

Искът за обезщетение за вреди трябва да бъде предявен в срок от 5 години от настъпване на вредоносното събитие. Давностният срок може да бъде прекъснат в една от двете ситуации:

• ако исковата молба за откриване на производство е подадена до Съда на Европейския съюз или до Съда на публичната служба;
• ако потърпевшата страна подаде предварителна искова молба до компетентната институция.

В последния случай исковата молба трябва да бъде подадена в срок от 2 месеца или, ако съответната институция не отговори, при условията, предвидени за предявяване на иск за установяване на неправомерно бездействие. Подаването на иск пред национален съд не представлява основание за прекъсване на давностния срок.

Решението на Съда на ЕС по допустимостта на иска зависи, от една страна, от факта дали вредата може да се припише на дадена институция, и от друга страна, от факта дали тя е причинена от институция или от някой от нейните служители при изпълнение на техните служебни задължения.

По отношение на материалноправните условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕС ищецът трябва да докаже, че са налице всички три от следните кумулативни елементи:

• неправомерно поведение на институциите или на техните служители от гледна точка на правото на ЕС (поведение, включващо утвърдителни действия, бездействие или въздържане);
• наличие на вреда, която е с действителен и сигурен характер;
• наличие на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда.

ВЖ. СЪЩО:

• Иск за установяване на неправомерно бездействие
• Отмяна
• Обжалване
• Съд на Европейския съюз
• Институции на Европейския съюз
• Право на ЕС
• Общ съд
• Държави членки
• Компетентност на Съда на Европейския съюз (Европейски парламент)