РЕШЕНИЕ НА СЪДА

15 декември 1995 година(*)

„Свободно движение на работници — Правила на конкуренция, приложими към предприятията — Професионални футболисти — Спортни правила относно трансфера на играчи, които задължават новия клуб да заплати обезщетение на предишния клуб — Ограничение на броя играчи, граждани на други държави-членки, които могат да бъдат ползвани в състезание“

[…]

По дело C‑415/93

с предмет запитване до Съда, отправено на основание член 177 от Договора за ЕИО от Cour d'appel de Liège (Белгия), което има за цел да се получи, в рамките на висящите пред тази юрисдикция спорове между

Union royale belge des sociétés de football association ASBL

и

Jean-Marc Bosman

между

Royal club liégeois SA

и

Jean-Marc Bosman

SA d'économie mixte sportive de l'union sportive du littoral de Dunkerque,

Union royale belge des sociétés de football association ASBL,

Union des associations européennes de football (UEFA),

и между

Union des associations européennes de football (UEFA),

и

Jean-Marc Bosman,

преюдициално заключение относно тълкуването на членове 48, 85 и 86 от Договора за ЕИО

СЪДЪТ,

състоящ се от: г‑н G. C. Rodríguez Iglesias, председател, г‑н C. N. Kakouris, г‑н D. A. O. Edward и г‑н G. Hirsch, председатели на състави, г‑н G. F. Mancini (докладчик), г‑н J. C. Moitinho de Almeida, г‑н P. J. G. Kapteyn, г‑н C. Gulmann, г‑н J. L. Murray, г‑н P. Jann и г‑н H. Ragnemalm, съдии,

генерален адвокат: г‑н C. O. Lenz,

секретари: г‑н R. Grass, секретар, и г‑жа D. Louterman-Hubeau, главен администратор,

като има предвид писмените становища, представени:

–        за Union royale belge des sociétés de football association ASBL, от адв. G. Vandersanden и адв. J.-P. Hordies, адвокати към адвокатската колегия на Брюксел, и от адв. R. Rasir и адв. F. Moïses, адвокати към адвокатската колегия на Лиеж,

–        за Union des associations européennes de football (UEFA), от г‑н I. S. Forrester, QC,

–        за г‑н Bosman, от адв. L. Misson, адв. J.-L. Dupont, адв. M.-A. Lucas и адв. M. Franchimont, адвокати към адвокатската колегия на Лиеж,

–        за френското правителство, от г‑жа H. Duchène, секретар по въпросите на външните работи в дирекция „Правна“ към Министерството на външните работи, и г‑жа C. de Salins, заместник-директор на същата дирекция,

–        за италианското правителство, от професор L. Ferrari Bravo, началник на служба „Дипломатически спорове“ в Министерството на външните работи, подпомаган от г‑н D. Del Gaizo, avvocato dello Stato,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н F. E. Gonzalez Diaz, служител на правната служба на Комисията, г‑н G. de Bergues, национален държавен служител, предоставен на разположение на правната служба, и адв. Th. Margellos, адвокат към адвокатската колегия на Атина,

–        предвид доклада от съдебното заседание,

–        като изслуша устните становища на Union royale belge des sociétés de football association ASBL, за който се явяват адв. F. Moïses, адв.J.-P. Hordies и адв. G. Vandersanden, на Union des associations européennes de football (UEFA), за който се явяват адв. I. S. Forrester и адв. E. Jakhian, адвокат към адвокатската колегия на Брюксел, на г‑н Bosman, за който се явяват адв. L. Misson и адв. J.-L. Dupont, на датското правителство, за което се явява г‑н P. Biering, kontorchef в Министерството на външните работи, в качеството на представител, на германското правителство, за което се явяват г‑н E. Röder, Ministerialrat във Федералното министерство на икономиката, на френското правителство, за което се явяват г‑жа C. de Salins и г‑н P. Martinet, секретар по въпросите на външните работи в дирекция „Правна“ към Министерството на външните работи, в качеството на представители, на италианското правителство, за което се явява г‑н D. Del Gaizo, и на Комисията, за която се явяват г‑н F. E. Gonzalez Diaz, г‑н G. de Bergues и г‑жа M. Wolfcarius, служител на правната служба на Комисията, представени в съдебното заседание от 20 юни 1995 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 20 септември 1995 г.,

постанови настоящото

Решение

[…]

1        С решение от 1 октомври 1993 г., постъпило в Съда на 6 октомври 1993 г., на основание член 177 от Договора за ЕИО Cour d’appel de Liège е отправил до Съда преюдициални въпроси относно тълкуването на членове 48, 85 и 86 от същия договор.

2        Тези въпроси са повдигнати в рамките на различни спорове между, на първо място, Union royale belge des sociétés de football association ASBL (наричан по-нататък „URBSFA“) и г‑н Bosman, на второ място, Royal club liégeois SA (наричан по-нататък „RCL“) и г‑н Bosman, SA d'économie mixte sportive de l'union sportive du littoral de Dunkerque (наричан по-нататък „клуб Dunkerque“), URBSFA и Union des associations européennes de football (UEFA) (наричан по-нататък „UEFA“), и на трето място, UEFA и г‑н Bosman.

 Правилата, уреждащи организацията на футбола

3        Спортът „сокър“, известен като „футбол“, професионален или аматьорски, се практикува като организиран спорт в клубове, които са обединени в национални асоциации или федерации във всяка от държавите членки. Единствено в Обединеното кралство има повече от една (всъщност четири) национални асоциации, съответно за Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. URBSFA е белгийската национална асоциация. От националните асоциации са зависими други второстепенни или филиални асоциации, отговарящи за организацията на футбола в определени сектори или региони. Асоциациите провеждат национални шампионати, организирани в няколко дивизии, в зависимост от спортния статус на участващите в тях клубове.

4        Националните асоциации са членове на Fédération internationale de football association (наричана по-нататък „FIFA“), асоциация, уредена от швейцарското право, която организира футбола на световно равнище. FIFA е разделена на конфедерации за всеки континент, чиито правилници подлежат на нейното одобрение. Компетентната конфедерация за Европа е UEFA, която също е асоциация, уредена от швейцарското право. В нея членуват националните асоциации на около 50 държави, включително по-специално тези на държавите членки, които съгласно Устава на UEFA са поели задължение да спазват както този устав, така и правилниците и решенията на UEFA.

5        Всеки футболен мач, организиран под егидата на национална асоциация, трябва да бъде игран между два клуба, които са членове на тази асоциация или на второстепенни или филиални асоциации, включени към нея. Отборът, ползван от всеки клуб, се състои от играчи, на които националната асоциация е дала право да играят за този клуб. Всеки професионален играч трябва да бъде регистриран като такъв от неговата национална асоциация и да фигурира като настоящ или бивш служител на конкретен клуб.

 Трансферни правила

6        Според Федералния правилник на URBSFA от 1983 г., приложим към момента на настъпване на обстоятелствата в главните производства, следва да се разграничават три вида отношения: връзка между играча и националната федерация, връзка между играча и клуб, и право на игра за даден клуб, което е необходимо условие, за да може играч да участва в официални състезания. Трансферът се определя като сделка, посредством която играч, свързан с дадена асоциация, сменя своята клубна принадлежност. В случай че трансферът е временен, играчът продължава да бъде свързан с клуба си, но има право да играе за друг клуб.

7        Съгласно същия правилник договорите на всички професионални играчи, чийто срок е от една до пет години, изтичат на 30 юни. Преди изтичането на срока на договора и най-късно до 26 април клубът трябва да предложи на играча нов договор, който в противен случай се счита за аматьор за целите на трансфера и поради това за него важат различни разпоредби от Правилника. Играчът има право да приеме или откаже това предложение.

8        Ако откаже, той се вписва в списък на играчите, които могат да бъдат обект на т.нар. „задължителен“ трансфер между 1 и 31 май, т.е. без съгласието на клуба, с който е свързан, но при условие че новият клуб изплати на този клуб т.нар. обезщетение „за обучение“, изчислено посредством умножаване на годишния брутен приход на играча по коефициент, вариращ от 14 до 2 в зависимост от възрастта на играча.

9        На 1 юни започва периодът на т.нар. „свободни“ трансфери, които се извършват при съгласие на двата клуба и на играча, по-специално относно размера на обезщетението за трансфер, което новият клуб трябва да изплати на предишния, като за неплащане са предвидени санкции, които могат да достигнат до изключване на новия клуб поради дългове.

10      В случай че не бъде извършен трансфер клубът, с който играчът е свързан, трябва да му предложи нов договор за един сезон при същите условия като на този, предложен преди 26 април. Ако играчът откаже, клубът разполага със срок до 1 август, в който може да не го допусне да играе, в противен случай играчът се преквалифицира като аматьор. Играч, който постоянно отказва да подписва договорите, предложени му от неговия клуб, може да получи трансфер като аматьор без съгласието на клуба си, след като не е играл два сезона.

11      Правилниците на UEFA и FIFA не са пряко приложими спрямо играчите, но са включени в правилниците на националните асоциации, които единствени имат правомощието да ги прилагат и да уреждат отношенията между клубовете и играчите.

12      Пред националната юрисдикция UEFA, URBSFA и RCL изтъкват, че разпоредбите, приложими към момента на трансферите между клубове от различни държави-членки или между клубове към различни национални асоциации в рамките на една и съща държава членка, се съдържат в документ, озаглавен „Принципи на сътрудничество между асоциациите —членки на UEFA, и техните клубове“, одобрен от Изпълнителния комитет на UEFA на 24 май 1990 г., в сила от 1 юли 1990 г.

13      Този документ предвижда, че при изтичането на срока на договора играчът е свободен да сключи нов договор с избран от него клуб. Този клуб трябва незабавно да уведоми предишния клуб, който от своя страна уведомява националната асоциация, като същата е длъжна да издаде международно удостоверение за трансфер. Независимо от това предишният клуб има право да получи от новия обезщетение за развитие или за обучение, чийто размер при липса на съгласие се определя от комисия, създадена в рамките на UEFA, с помощта на скала от коефициенти от 12 до 1 в зависимост от възрастта на играча, умножени по брутния му доход, получен през последната година, с максимален размер от 5 000 000 SFR.

14      В документа се уточнява, че икономическите отношения между двата клуба относно обезщетението за развитие или за обучение не оказват влияние върху дейността на играча, който е свободен да играе за новия си клуб. При все това, ако новият клуб не изплати незабавно посоченото обезщетение на предишния клуб, контролната и дисциплинарна комисия на UEFA разглежда въпроса и уведомява за решението си съответната национална асоциация, която също може да наложи санкции на неизправния клуб.

15      Според запитващата юрисдикция в случая, предмет на споровете в главното производство, URBSFA и RCL са приложили правилника не на UEFA, а на FIFA.

16      Към момента на настъпване на въпросните обстоятелства правилникът на FIFA по-специално предвижда, че професионален играч не може да напусне националната асоциация, с която е свързан, докато е обвързан от договора и от правилата на клуба си и на националната си асоциация, независимо от това колко са строги. Международен трансфер може да бъде осъществен само ако предишната национална асоциация издаде удостоверение за трансфер, с което същата свидетелства, че всички финансови задължения, включително евентуалната трансферна сума, са уредени.

17      След момента на настъпване на обстоятелствата по споровете в главното производство UEFA започва преговори с Комисията на Европейските общности. През април 1991 г. тя се задължава по-специално да включва в договора на всеки професионален играч клауза, която му разрешава при изтичане на срока на договора да сключи нов договор с клуб по негов избор и да започне незабавно да играе за него. Разпоредби в този смисъл са включени в „Принципи на сътрудничество между асоциациите —членки на UEFA, и техните клубове“, приети през декември 1991 г., в сила от 1 юли 1992 г.

18      През април 1991 г. FIFA също приема нов правилник за статута и трансфера на футболисти. Този документ, изменен през декември 1991 г. и декември 1993 г., предвижда, че играч може да сключи договор с нов клуб, когато договорът му с неговия клуб е изтекъл, бил е прекратен или предстои да изтече през следващите шест месеца.

19      Освен това са предвидени особени правила за играчите „неаматьори“, определени като играчи, които са получили във връзка с участие във футбола или с дейност, свързана с футбола, обезщетение, което превишава разходите, направени при упражняване на такава дейност, освен ако отново не са придобили статут на аматьори.

20      В случай на трансфер на играч „неаматьор“ или който ще стане неаматьор в рамките на три години от трансфера си, предишният клуб има право на обезщетение за развитие или за обучение, размерът на което се договаря между двата клуба. При несъгласие спорът следва да бъде отнесен пред FIFA или компетентната конфедерация.

21      Тези правила са допълнени от правилник на UEFA „за определяне на обезщетението за трансфер“, приет през юни 1993 г., в сила от 1 август 1993 г., който заменя „Принципи на сътрудничество между асоциациите — членки на UEFA, и техните клубове“ от 1991 г. Новият правилник запазва принципа, че икономическите отношения между двата клуба не оказват никакво влияние върху спортната дейност на играча, който е свободен да играе за клуба, с който е подписал новия договор. Освен това в него се предвижда, че при несъгласие между съответните клубове компетентната комисия на UEFA следва да определи размера на обезщетението за обучение или за развитие. За играчите неаматьори той се изчислява въз основа на брутния доход на играча за последните 12 месеца или на фиксирания годишен доход, гарантиран в новия договор, увеличен с 20 % за играчите, играли поне два пъти в първия представителен национален отбор на страната си, умножен по коефициент от 12 до 0 в зависимост от възрастта.

22      От представените от UEFA пред Съда документи е видно, че действащите норми в други държави-членки също съдържат разпоредби, които задължават новия клуб при трансфер на играч между два клуба от една и съща национална асоциация да заплати на предишния клуб при условията, определени от въпросните норми, обезщетение за трансфер, за обучение или за развитие.

23      В Испания и Франция обезщетение може да бъде поискано само ако играчът, който се трансферира, е на възраст под 25 години или неговият предишен клуб е този, с който той е подписал първия си професионален договор, според случая. Независимо че в Гърция не се дължи изрично обезщетение от новия клуб, договорът между клуба и играча може да постави напускането на последния в зависимост от заплащане на определена сума, която според данните на UEFA реално най-често се заплаща от новия клуб.

24      Приложимите за тази цел правила на практика могат да произтичат от националното законодателство, от правилниците на националните футболни асоциации или от колективни договори.

 Клаузи за гражданство

25      От 60-те години насам редица национални футболни асоциации са въвели правила, които ограничават възможността играчи с чуждо гражданство да бъдат назначавани или ползвани в състезания (наричани по-нататък „клаузи за гражданство“). За прилагането на тези клаузи гражданството е определено според това дали играчът има право да играе в националния или представителния отбор на дадена страна.

26      През 1978 г. UEFA поема ангажимент пред г‑н Davignon, член на Комисията на Европейските общности, от една страна, да премахне ограниченията по отношение на броя договори, които сключва всеки клуб с играчи от други държави-членки, и от друга, да фиксира на двама броя на тези играчи, които могат да участват във всеки мач, като последното ограничение няма да се прилага спрямо играчи, които са се установили от повече от пет години в съответната държава членка.

27      През 1991 г., вследствие на по-нататъшни обсъждания с г‑н Bangemann, заместник-председател на Комисията, UEFA приема т.нар. правило „3 + 2“, позволяващо на всяка национална асоциация да ограничи до трима броя на чуждестранните играчи, които един клуб може да ползва във всеки мач в първа дивизия в нейния национален шампионат, плюс двама играчи, играли без прекъсване за срок от пет години в страната на съответната национална асоциация, от които три години в младежки отбор. Същото ограничение се прилага и по отношение на мачовете, организирани от UEFA в състезанията между клубните отбори.

 Факти по споровете в главното производство

28      Г‑н Bosman, професионален футболист с белгийско гражданство, е нает от 1988 г. от RCL, белгийски клуб от първа дивизия, с договор, който изтича на 30 юни 1990 г. и му осигурява средна месечна заплата от 120 000 BFR, включително премии.

29      На 21 април 1990 г. RCL предлага на г‑н Bosman нов договор за един сезон, намалявайки неговата месечна заплата на 30 000 BFR, или минимума, предвиден от федералния правилник на URBSFA. Г‑н Bosman отказва да го подпише и е вписан в списъка за трансфери. Размерът на обезщетението за обучение е определен в съответствие с горепосочения правилник на 11 743 000 BFR.

30      След като нито един клуб не е проявил интерес за задължителен трансфер, г‑н Bosman се свързва с френския втородивизионен клуб Dunkerque, което довежда до наемането му с месечна заплата от около 100 000 BFR, плюс премия за подписване на договора от около 900 000 BFR.

31      На 27 юли 1990 г. е сключен договор и между RCL и клуб Dunkerque за временния трансфер на г‑н Bosman за една година срещу заплащане от страна на клуб Dunkerque на RCL на обезщетение в размер на 1 200 000 BFR, платимо след получаване от Fédération française de football („FFF“) на удостоверението за трансфер, издадено от URBSFA. Договорът също така предоставя на клуб Dunkerque неотменимо право на окончателен трансфер на играча за 4 800 000 BFR.

32      Двата договора, между клуб Dunkerque и RCL, от една страна, и между клуб Dunkerque и г‑н Bosman, от друга, обаче са предмет на отлагателно условие, според което удостоверението за трансфер трябва да бъде изпратено от URBSFA на FFF преди първия за сезона мач, предвиден за 2 август 1990 г.

33      RCL, който има съмнения по отношение на платежоспособността на клуб Dunkerque, не поисква от URBSFA да изпрати въпросното удостоверение на FFF. В резултат на това нито един от договорите не е влязъл в сила. На 31 юли 1990 г. RCL също не допуска г‑н Bosman до игра, като по този начин не му е дадена възможност да играе през целия сезон.

34      На 8 август 1990 г. г‑н Bosman сезира Tribunal de première instance de Liège с иск срещу RCL. Едновременно с иска по същество той подава молба за постановяване на временни мерки, на първо място, RCL и URBSFA да се осъдят да му плащат аванс от 100 000 BFR месечно, докато той намери нов работодател, на второ, на ответниците да се забрани да препятстват назначаването му на работа, по-специално като изискват заплащане на определена сума, и на трето, да се отправи преюдициален въпрос до Съда.

35      С Определение от 9 ноември 1990 г. съдията, разгледал молбата за постановяване на временни мерки, осъжда RCL и URBSFA да плащат аванс 30 000 BFR месечно на г‑н Bosman и ги задължава да не препятстват наемането на работа на г‑н Bosman. Освен това той отправя до Съда преюдициален въпрос (дело С-340/90) относно тълкуването на член 48 от Договора от гледна точка на правната уредба, която урежда трансферите на професионални играчи (наричана по-нататък „трансферните правила“).

36      Междувременно г‑н Bosman е нает от френския втородивизионен клуб „Saint-Quentin“ през октомври 1990 г. при отлагателното условие, че молбата му за постановяване на временни мерки ще бъде уважена. Неговият договор обаче е прекратен в края на първия сезон. През февруари 1992 г. г‑н Bosman подписва нов договор с френския клуб „Saint-Denis de la Réunion“, който също е прекратен. След като е търсил нови оферти в Белгия и Франция, г‑н Bosman най-накрая е нает от третодивизионния белгийски клуб „Olympic de Charleroi“.

37      Според запитващата юрисдикция са налице убедителни и съгласувани предположения в подкрепа на твърдението, че независимо от „свободния“ статут, който му е бил предоставен с определението за постановяване на временни мерки, г‑н Bosman е бил обект на бойкот от всички европейски клубове, които биха могли да го наемат на работа.

38      На 28 май 1991 г. Cour d’appel de Liège отменя определението за постановяване на временни мерки на Tribunal de première instance de Liège в частта му относно отправянето на преюдициален въпрос до Съда. Той обаче потвърждава осъждането на RCL да заплаща месечен аванс на г‑н Bosman и задължава RCL и URBSFA да предоставят г‑н Bosman на разположение на всеки клуб, който би искал да се ползва от услугите му, без да може да се претендира никакво обезщетение. С Определение от 19 юни 1991 г. дело С-340/90 е заличено от регистъра на Съда.

39      На 3 юни 1991 г. URBSFA, който за разлика от положението в производството за постановяване на временни мерки, не е бил призован в делото по същество пред Tribunal de première instance de Liège, встъпва в този спор. На 20 август 1991 г. г‑н Bosman призовава UEFA с цел да го привлече в делото, което води срещу RCL и URBSFA, и да предяви пряко срещу него иск, основан на отговорността му за създаване на правилници, в резултат на които е претърпял вреди. На 5 декември 1991 г. клуб Dunkerque е привлечен в делото от RCL с цел да може да му противопостави евентуалното осъдително решение. На 15 октомври и съответно на 27 декември 1991 г. френският професионален синдикат Union nationale des footballeurs professionnels (наричан по-нататък „UNFP“) и Vereniging van contractspelers (наричана по-нататък „VVCS“), асоциация, уредена от нидерландското право, встъпват в спора.

40      С нови искания, представени на 9 април 1992 г., г‑н Bosman изменя първоначалното си искане срещу RCL, предявява нов обезпечителен иск срещу URBSFA и допълва искането си срещу UEFA. В рамките на тези спорове той моли трансферните правила и клаузите за гражданство да бъдат обявени за неприложими спрямо него, както и да бъдат осъдени RCL, URBSFA и UEFA да му изплатят 11 368 350 BFR на основание тяхното неправомерно поведение при провала на трансфера му в клуб Dunkerque, за вредите, понесени от г‑н Bosman за периода от 1 август 1990 г. до края на неговата кариера и, от друга страна, 11 743 000 BFR за пропуснатите ползи от работни заплати от началото на неговата кариера, които са резултат от прилагането на трансферните правила. Освен това той иска да бъде отправен преюдициален въпрос до Съда.

41      С решение от 11 юни 1992 г. Tribunal de première instance de Liège постановява, че е компетентен да разгледа делата по същество. Той също така приема за допустими исканията на г‑н Bosman спрямо RCL, URBSFA и UEFA, целящи по-специално трансферните правила и клаузите за гражданство да бъдат обявени за неприложими спрямо него и тези три организации да бъдат санкционирани за поведението си. Той обаче отхвърля искането на RCL за привличане на клуб Dunkerque с цел противопоставимост на решението, тъй като не са представени доказателства за неизпълнение на задълженията от последния. Накрая, след като установява, че разглеждането на исканията на г‑н Bosman спрямо UEFA и URBSFA включва разглеждане на съвместимостта на трансферните правила с Договора, той отправя запитване до Съда относно тълкуването на членове 48, 85 и 86 от Договора (дело С‑269/92).

42      URBSFA, RCL и UEFA обжалват това решение. Тъй като жалбите имат суспензивно действие, производството пред Съда е спряно. С Определение от 8 декември 1993 г. дело С-269/92 е окончателно заличено от регистъра вследствие на новото решение на Cour d’appel de Liège, довело до настоящото производство.

43      Не са подадени жалби срещу UNFP и VVCS, които не встъпват във въззивното производство.

44      В решението за преюдициално запитване Cour d’appel de Liège потвърждава обжалваното решение в частта му относно обявяването на Tribunal de premiére instance de Liège за компетентен, а исковете — за допустими, както и относно констатацията, че разглеждането на исканията на г‑н Bosman спрямо UEFA и URBSFA включва разглеждане на правомерността на трансферните правила. Той също така приема, че е необходимо да се разгледа правомерността на клаузите за гражданство, тъй като искането на г‑н Bosman в това отношение се основава на член 18 от белгийския Code judiciaire, който допуска да се предявяват искове „с цел да се предотврати нарушаването на сериозно застрашено право“. Г‑н Bosman представил различни фактически доказателства, които позволяват да се счита, че уврежданията, от които той се опасява, а именно, че прилагането на тези клаузи би препятствало неговата кариера, действително ще се реализират.

45      Запитващата юрисдикция по-специално приема, че член 48 от Договора би могъл, подобно на член 30, да забрани не само дискриминацията, но и недискриминационните пречки пред свободното движение на работници, ако те не могат да се обосноват с императивни изисквания.

46      По отношение на член 85 от Договора тя счита, че правилниците на FIFA, на UEFA и на URBSFA могат да представляват решения на сдружения на предприятия, с които клубовете ограничават конкуренцията за играчи помежду си. На първо място, обезщетенията за трансфер играели възпираща роля и били насочени към намаляване на заплащането на професионалните спортисти. В допълнение клаузите за гражданство забранявали получаването на услуги, предлагани от чуждестранни играчи над определена квота. На последно място, търговията между държавите членки била засегната, по-специално чрез ограничаването на мобилността на играчите.

47      По-нататък Cour d’appel приема, че съществуването на господстващо положение на URBSFA или колективно господстващо положение на футболните клубове по смисъла на член 86 от Договора и ограниченията по отношение на конкуренцията, изложени във връзка с член 85, могат да съставляват злоупотреба, забранена от въпросния член 86.

48      Cour d’appel отхвърля исканията на UEFA за отправяне до Съда на запитване дали отговорът на поставения въпрос за трансферите би бил различен, ако правната уредба позволява на играча да играе свободно за новия си клуб, дори ако последният не е платил обезщетението за трансфера на предишния клуб. Cour d’appel по-специално отбелязва, че поради заплахата от строги санкции за клубовете, които не плащат обезщетението за трансфер, възможността играчът да играе за новия си клуб остава в зависимост от икономическите отношения между клубовете.

49      Предвид гореизложеното Cour d’appel de Liège решава да спре производството и да поиска от Съда да се произнесе по следните преюдициални въпроси:

„Следва ли членове 48, 85 и 86 от Договора от Рим от 25 март 1957 г. да бъдат тълкувани в смисъл, че забраняват възможността:

–        футболен клуб да изиска и да получи плащане на определена сума във връзка с наемането на работа на един от неговите играчи, чийто договор е изтекъл, от нов клуб — работодател,

–        националните и международните спортни асоциации или федерации да включват в съответната си правна уредба разпоредби, които ограничават достъпа на чуждестранни играчи от Европейската общност до организираните от тях състезания?“

50      На 3 юни 1994 г. URBSFA обжалва пред белгийския Cour de cassation решението на Cour d'appel с искане това решение да има действие и спрямо RCL, UEFA и клуб Dunkerque. С писмо от 6 октомври 1994 г. Procureur général към белгийския Cour de cassation уведомява Съда, че в случая жалбата няма суспензивно действие.

51      С решение от 30 март 1995 г. Cour de cassation отхвърля касационната жалба и приема, че с това искането да се признае действието на решението и спрямо други лица става безпредметно. Cour de cassation е изпратил препис от това решение на Съда.

 По молбата за събиране на доказателства

52      С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 16 ноември 1995 г., UEFA подава молба, с която иска Съдът да разпореди събирането на доказателства съгласно член 60 от Процедурния правилник с оглед получаване на по-пълна информация за ролята на обезщетенията за трансфер при финансирането на малките или средно големите футболни клубове, за механизмите, регулиращи разпределението на доходите в рамките на съществуващите футболни структури, както и за наличието или липсата на алтернативни механизми, в случай че системата на обезщетенията за трансфер престане да съществува.

53      След повторно изслушване на генералния адвокат Съдът приема, че тази молба следва да бъде отхвърлена. Тя е подадена към момент, когато съгласно член 59, параграф 2 от Процедурния правилник устната фаза на производството е била приключена. От практиката на Съда следва (вж. Решение от 16 юни 1971 г. по дело Prelle/Комисия, 77/70, Recueil, стр. 561, точка 7), че такава молба може да бъде уважена само ако се отнася до факти, които могат да имат решаващо значение и които заинтересованото лице не е могло да представи преди приключване на устната фаза на производството.

54      В случая е достатъчно да се отбележи, че UEFA е могъл да подаде молбата си преди приключване на устната фаза на производството. Нещо повече въпросът дали целта за поддържане на финансовото и спортното равновесие, и по-специално за осигуряване на финансирането на малки клубове, може да бъде постигната с други средства, като преразпределянето на част от футболните приходи, е поставен именно от г‑н Bosman в писмените му становища.

 Относно компетентността на Съда да даде отговор на преюдициалните въпроси

55      Компетентността на Съда да отговори на всички или на част от въпросите, поставени от запитващата юрисдикция, е оспорена на различни основания от URBSFA, от UEFA, от някои правителства, представили становища, а по време на писмената фаза на производството — от Комисията.

56      Първо, според UEFA и URBSFA исканията в главното производство са процесуални средства, чиято цел е Съдът да се произнесе по преюдициални въпроси, които не отговарят на никаква обективна необходимост, свързана с разрешаването на споровете. Правилникът на UEFA не следвало да се прилага при проваления трансфер на г‑н Bosman в клуб Dunkerque, а ако бил приложен, трансферът нямало да бъде поставен в зависимост от заплащането на обезщетение за трансфер и следователно би могъл да се осъществи. Ето защо поисканото от националната юрисдикция тълкуване на общностното право нямало никаква връзка с действителността или с предмета на споровете в главното производство и в съответствие с постоянната съдебна практика Съдът нямал компетентност да даде отговор на отправените въпроси.

57      Второ, URBSFA, UEFA, датското, френското и италианското правителство, както и Комисията, в писмените си становища, поддържат, че въпросите относно клаузите за гражданство нямат връзка със споровете, които се отнасят само до прилагането на трансферните правила. Пречките за развитието на кариерата му, които според г‑н Bosman са следствие от тези клаузи, били чисто хипотетични и не обосновавали произнасяне от Съда по тълкуването на Договора в това отношение.

58      Трето, в съдебното заседание URBSFA и UEFA отбелязват, че според решението на белгийския Cour de Cassation от 30 март 1995 г. Cour d’appel de Liège не е приел за допустими исканията на г‑н Bosman клаузите за гражданство в правилника на URBSFA да бъдат обявени за неприложими спрямо него. При това положение споровете по главното производство не се отнасяли до прилагането на клаузите за гражданство и Съдът не следвало да се произнася по поставените в тази връзка въпроси. Френското правителство поддържа същия извод, но при условие че бъде проверен обхватът на решението на Cour de cassation.

59      В това отношение следва да се припомни, че в рамките на установеното с член 177 от Договора сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално Решение от 5 октомври 1995 г. по дело Aprile, С-125/94, Recueil, стр I-2919, точки 16 и 17).

60      Независимо от това Съдът е приел, че с оглед проверката на своята компетентност той следва да разгледа условията, при които е сезиран от националната юрисдикция. Всъщност духът на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на производството по постановяване на преюдициално заключение, предполага, че от своя страна националният съд трябва да отчита възложените на Съда правомощия, които се състоят в подпомагане на правораздаването в държавите членки, а не във формулиране на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси (вж. по-специално Решение от 16 юли 1992 г. по дело Meilicke, С‑83/91, Recueil, стр. I‑4871, точка 25).

61      Именно предвид тази задача Съдът е приел, че не може да се произнесе по поставен от национална юрисдикция преюдициален въпрос, когато е съвсем очевидно, че поисканото от националната юрисдикция тълкуване или преценка на валидността на дадено общностно правило няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство (вж. по-специално Решение от 25 октомври 1995 г. по дело Furlanis costruzioni generali, С-143/94, Recueil, стр. I‑3653, точка 12), или още когато проблемът е от хипотетично естество и ако Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение по дело Meilicke, посочено по-горе, точка 32).

62      В настоящия случай първо следва да се отбележи, че споровете по главното производство, разгледани като цяло, не са от хипотетично естество, а националният съд е изложил конкретно пред Съда свързаната с тях фактическа и правна обстановка, както и причините, поради които според него е необходимо да се постанови решение по поставените въпроси, за да може той да се произнесе.

63      Освен това дори ако, както твърдят URBSFA и UEFA, правилникът на UEFA не е приложен при проваления трансфер на г‑н Bosman в клуб Dunkerque, той все пак е посочен в обезпечителните искове, предявени от г‑н Bosman срещу URBSFA и UEFA (вж. точка 40 по-горе), и тълкуване от Съда на съвместимостта с общностното право на системата за трансфери, създадена с правилника на UEFA, би могло да е от полза за запитващата юрисдикция.

64      Що се отнася по-специално до въпросите относно клаузите за гражданство, очевидно направените в това отношение искания в рамките на главното производство са приети за допустими на основание национална процесуална разпоредба, позволяваща предявяването на иск, дори само с цел установяване, за да се предотврати нарушаването на право, което е сериозно застрашено. Видно от решението на запитващата юрисдикция, според нея прилагането на клаузите за гражданство би могло реално да препятства кариерата на г‑н Bosman, намалявайки шансовете му да бъде нает или да бъде ползван в състезание от клуб от друга държава членка. Тя прави извод, че направените от г‑н Bosman искания за обявяване на посочените клаузи за гражданство за неприложими спрямо него отговарят на условията, предвидени от въпросната разпоредба.

65      В рамките на настоящото производство Съдът не следва да поставя под въпрос тази преценка. Макар исковете по главното производство да имат установителен характер, а с оглед целта да предотвратят нарушение на застрашено право задължително да трябва да се основават на хипотези, които по естество са несигурни, тези искове безспорно могат да се предявят по националното право, тълкувано от запитващата юрисдикция. При тези обстоятелства поставените от въпросната юрисдикция въпроси отговарят на обективна необходимост за разрешаване на спорове, с които тя е надлежно сезирана.

66      Накрая, от решението на Cour de cassation от 30 март 1995 г. не следва, че клаузите за гражданство са неотносими към споровете по главното производство. Този съд е постановил единствено, че жалбата на URBSFA срещу решението на запитващата юрисдикция се основава на неправилно тълкуване на това решение. В касационната си жалба URBSFA твърди, че този съд е приел за допустимо искане на г‑н Bosman за обявяване на неприложимостта спрямо него на клаузите за гражданство, съдържащи се в неговите правилници. От решението на Cour de cassation обаче следва, че според Cour d'appel искането на г‑н Bosman цели да предотврати пречки за неговата кариера, които могат да възникнат не от прилагането на клаузите за гражданство, съдържащи се в правилника на URBSFA и отнасящи се до играчи с различно от белгийско гражданство, а от сходни клаузи в правилниците на UEFA и на други национални асоциации — негови членки, които могат да са свързани с него като играч с белгийско гражданство.

67      От гореизложеното следва, че Съдът е компетентен да даде отговор на въпросите, поставени от Cour d’appel de Liège.

 По тълкуването на член 48 от Договора от гледна точка на трансферните правила

68      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 48 от Договора допуска прилагането на правила, определени от спортни асоциации, съгласно които професионален футболист, гражданин на държава членка, може при изтичането на договора си с даден клуб да бъде нает от клуб от друга държава членка само ако последният клуб е платил на първия обезщетение за трансфер, за обучение или за развитие.

 По прилагането на член 48 спрямо правилата, определени от спортни асоциации

69      Като начало е необходимо да бъдат обсъдени някои доводи, изтъкнати относно прилагането на член 48 спрямо правилата, определени от спортни асоциации.

70      URBSFA поддържа, че само големите европейски клубове могат да бъдат разглеждани като предприятия, докато клубове като RCL извършвали само незначителна икономическа дейност. Освен това въпросът за трансферните правила, поставен от националния съд, се отнасял не до трудовите правоотношения между играчите и клубовете, а до икономическите отношения между клубовете и до последиците за свободата на принадлежност към спортна федерация. Следователно член 48 от Договора не бил приложим в случай като този в главното производство.

71      UEFA по-специално твърди, че институциите на Общността винаги са зачитали автономността на спортния сектор, че е изключително трудно да се разграничават икономическите от спортните аспекти на футбола, както и че едно решение на Съда относно положението на професионалните спортисти може да постави под въпрос организацията на футбола като цяло. Ето защо, дори ако член 48 от Договора следвало да се прилага спрямо професионалните играчи, била необходима определена гъвкавост поради специфичния характер на спорта.

72      От своя страна германското правителство най-напред подчертава, че в повечето случаи спорт като футбола няма характер на икономическа дейност. То също така твърди, че спортът като цяло има сходства с културата и припомня, че съгласно член 128, параграф 1 от Договора за ЕО Общността трябва да зачита националното и регионалното многообразие на културите на държавите членки. На последно място, позовавайки се на свободата на сдружаване и автономността на спортните федерации съгласно националното право то заключава, че по силата на принципа за субсидиарност, разглеждан като общ принцип, намесата на публичноправни органи, и по-специално на Общността в тази област, трябва да бъде ограничена до това, което е строго необходимо.

73      В отговор на тези доводи следва да се припомни, че предвид целите на Общността спортът е предмет на общностното право дотолкова, доколкото представлява икономическа дейност по смисъла на член 2 от Договора (вж. Решение от 12 декември 1974 г. по дело Walrave, 36/74, Recueil, стр. 1405, точка 4). Такава е дейността на професионалните или полупрофесионалните футболисти, когато работят по трудово правоотношение или предоставят услуги срещу заплащане (вж. Решение от 14 юли 1976 г. по дело Donà, 13/76, Recueil, стр. 1333, точка 12).

74      Трябва също така да се отбележи, че при всички случаи с оглед прилагането на общностните разпоредби относно свободното движение на работници не е необходимо работодателят да има качеството на предприятие; единственото, което се изисква, е съществуването или желанието да се създаде трудово правоотношение.

75      Прилагането на член 48 от Договора не се изключва и от факта, че трансферните правила регулират по-скоро икономическите отношения между клубовете, отколкото трудовите правоотношения между клубовете и играчите. На практика обстоятелството, че клубовете работодатели трябва да заплащат обезщетения за назначаването на играч от друг клуб засяга както възможностите на играчите да намерят работа, така и условията, при които се предлага такава работа.

76      По отношение на трудността да се отграничат икономическите и спортните аспекти на футбола, в Решение по дело Donà, посочено по-горе, точки 14 и 15, Съдът е приел, че общностните разпоредби в областта на свободното движение на хора и услуги допускат правни норми или практики, обосновани с неикономически съображения, отнасящи се до специфичния характер и контекст на определени мачове. Той обаче е подчертал, че това ограничаване на приложното поле на въпросните разпоредби трябва да се ограничи до целта си. Ето защо на него не може да се прави позоваване, за да се изключи всякаква спортна дейност от приложното поле на Договора.

77      Що се отнася до евентуалните последици от настоящото решение за организацията на футбола като цяло, от постоянната съдебна практика следва, че макар да е необходима внимателна преценка на практическите последици на всяко съдебно решение, това все пак не може да доведе до нарушаване на обективността на правото и до засягане на неговото прилагане поради последиците, които може да породи съдебното решение. Такива последици могат да бъдат взети предвид най-много при определяне според случая на това дали по изключение да не бъде ограничено действието на решението във времето (вж. по-специално Решение от 16 юли 1992 г. по дело Legros и др., С‑163/90, Recueil, стр. I‑4625, точка 30).

78      Доводът, изведен от твърдените сходства между спорта и културата, също не може да бъде приет, тъй като поставеният от националния съд въпрос се отнася не до условията на упражняване на общностни правомощия с ограничен обхват, като тези, основани на член 128, параграф 1, а до обхвата на свободното движение на работници, гарантирано от член 48, което е основна свобода в системата на Общностите (вж. по-специално Решение от 31 март 1993 г. по дело Kraus, С‑19/92, Recueil, стр. I‑1663, точка 16).

79      По отношение на доводите, изведени от свободата на сдружаване, следва да бъде признато, че този принцип, залегнал в член 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и произтичащ от конституционните традиции, общи за държавите членки, е част от основните права, които според постоянната практика на Съда, потвърдена и в преамбюла на Единния европейски акт и член Е, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, са защитени от правния ред на Общността.

80      Все пак не може да се приеме, че правилата, определени от спортни асоциации и посочени от националната юрисдикция, са необходими, за да се гарантира упражняването на тази свобода от въпросните асоциации, от клубовете или от играчите, или че представляват неизбежна последица от това.

81      На последно място, принципът на субсидиарност, както е тълкуван от германското правителство, а именно, че намесата на публичноправни органи, и по-специално на тези на Общността във въпросната област трябва да бъде ограничена до това, което е строго необходимо, не може да доведе до положение, при което автономията на частните асоциации да приемат спортни правила ограничава упражняването на права, предоставени от Договора на частноправните субекти.

82      След като възраженията относно прилагането на член 48 от Договора спрямо спортни дейности като тези на професионалните футболисти са отхвърлени, следва да се припомни, както Съдът е постановил в точка 17 от Решение по дело Walrave, посочено по-горе, че този член урежда не само действията на публичноправните органи, а обхваща и норми от всякакъв друг вид, насочени към колективно регулиране на труда по трудово правоотношение.

83      Съдът е постановил, че отмяната между държавите членки на пречките за свободно движение на хора е възможно да бъде застрашена, ако премахването на въведените от държавите ограничения може да бъде неутрализирано от пречки, произтичащи от упражняването от сдружения или органи, които не са субекти на публичното право, на тяхната юридическа самостоятелност (вж. Решение по дело Walrave, посочено по-горе, точка 18).

84      Освен това той е приел, че условията на труд в различните държави-членки в някои случаи се регулират от законови или подзаконови разпоредби, а в други — от споразумения и други актове, сключени или приети от частноправни субекти. Ето защо, ако предметът на член 48 от Договора се ограничи до актовете на публичната власт, това би могло да доведе до неравенство при прилагането му (вж. Решение по дело Walrave, посочено по-горе, точка 19). Подобна опасност е още по-видна в случай като този в главното производство, в който, както бе подчертано в точка 24 от настоящото решение, трансферните правила са били определени от различни образувания или по различен начин във всяка държава членка.

85      UEFA възразява, че това тълкуване прави член 48 от Договора по-ограничителен за частноправните субекти, отколкото за държавите членки, като само последните можели да се позовават на ограничения, основаващи се на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве.

86      Този довод почива на неточно предположение. На практика няма никаква пречка частноправните субекти да изтъкват съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Публичният или частен характер на въпросната правна уредба изобщо няма отражение нито спрямо обхвата, нито спрямо съдържанието на тези съображения.

87      Поради това следва да се заключи, че член 48 от Договора се прилага по отношение на правила, които са определени от спортни асоциации като URBSFA, FIFA или UEFA и установяват условията, при които професионалните спортисти работят по трудово правоотношение.

 По въпроса дали положението, посочено от националната юрисдикция, има изцяло вътрешен характер

88      Според UEFA висящите спорове пред националната юрисдикция се отнасят до изцяло вътрешно за белгийската държава положение, което не попада в обхвата на член 48 от Договора. Те били свързани с белгийски играч, чийто трансфер се провалил поради поведението на белгийски клуб и белгийска асоциация.

89      Вярно е, че според постоянната съдебна практика (вж. по-специално Решение от 28 март 1979 г. по дело Saunders, 175/78, Recueil, стр. 1129, точка 11, Решение от 28 юни 1984 г. по дело Moser, 180/83, Recueil, стр. 2539, точка 15, Решение от 28 януари 1992 г. по дело Steen, C‑332/90, Recueil, стр. I‑341, точка 9 и Решение по дело Kraus, посочено по-горе, точка 15) разпоредбите на Договора в областта на свободното движение на работници, и по-конкретно член 48, не могат да се прилагат спрямо положения, които са изцяло вътрешни за дадена държава членка, тоест когато липсва обстоятелство, което ги свързва с положение, предвидено от общностното право.

90      От установените от запитващата юрисдикция факти обаче е видно, че г‑н Bosman е сключил трудов договор с клуб от друга държава членка, за да работи по трудово правоотношение на територията на тази държава. С това, както правилно отбелязва заинтересованото лице, то е приело действително направено предложение за наемане на работа по смисъла на член 48, параграф 3, буква а).

91      След като въпросното положение в главното производство не може да се определи като положение с изцяло вътрешен характер, доводът на UEFA следва да се отхвърли.

 По наличието на пречка пред свободното движение на работници

92      Ето защо е необходимо да се провери дали трансферните правила съставляват пречка пред свободното движение на работници, забранено от член 48 от Договора.

93      Както Съдът е постановявал нееднократно, свободното движение на работници е един от основните принципи на Общността и разпоредбите на Договора, които гарантират тази свобода, имат непосредствено действие след края на преходния период.

94      Съдът също така е приел, че всички разпоредби на Договора, свързани със свободното движение на хора, имат за цел да улеснят гражданите на Общността при упражняването на професионална дейност от какъвто и да е характер на територията на Общността и не допускат мерки, които биха могли да поставят в неблагоприятно положение тези граждани, когато искат да упражняват икономическа дейност на територията на друга държава членка (вж. Решение от 7 юли 1988 г. по дело Stanton, 143/87, Recueil, стр. 3877, точка 13 и Решение от 7 юли 1992 г. по дело Singh, С‑370/90, Recueil, стр. I‑4265, точка 16).

95      В този контекст гражданите на държавите членки разполагат в частност с право, което черпят пряко от Договора, да напускат своята страна по произход, за да отидат на територията на друга държава членка и да пребивават там с цел упражняване на икономическа дейност (вж. по-специално Решение от 5 февруари 1991 г. по дело Roux, C‑363/89, Recueil, стр. I‑273, точка 9 и Решение по дело Singh, посочено по-горе, точка 17).

96      Разпоредби, които възпрепятстват или възпират гражданин на държава членка да напусне своята страна по произход, за да упражни правото си на свободно придвижване, следователно представляват пречки пред тази свобода, дори да се прилагат независимо от гражданството на съответните работници (вж. също Решение от 2 март 1991 г. по дело Мasgio, С‑10/90, Recueil, стр. I‑1119, точки 18 и 19).

97      В допълнение, в Решение от 27 септември 1988 г. по дело Daily Mail and General Trust (81/87, Recueil, стр. 5483, точка 16) Съдът е посочил, че макар разпоредбите на Договора относно свободата на установяване да имат за цел по-конкретно да осигурят национален режим в приемащата държава членка, те също така не допускат възможност за държавата по произход да препятства установяването на свои граждани или на учредени по нейното законодателство дружества в друга държава членка, които освен това отговарят на определението по член 58. Правата, гарантирани от член 52 и следващите от Договора, биха били лишени от съдържание, ако държавата по произход може да забрани на предприятията да напускат нейната територия, за да се установят в друга държава членка. Същите съображения се прилагат и за член 48 от Договора по отношение на нормите, които препятстват свободното движение на граждани на една държава членка, желаещи да работят по трудово правоотношение в друга държава членка.

98      Вярно е, че въпросните трансферни правила по споровете в главното производство се прилагат и спрямо трансферите на играчи между клубове към различни национални асоциации в рамките на една и съща държава членка, както и че сходни правила уреждат трансферите между клубове към една и съща национална асоциация.

99      Независимо от това, както отбелязват г‑н Bosman, датското правителство и генералният адвокат в точки 209 и 210 от своето заключение, тези правила биха могли да ограничат свободното движение на играчи, които желаят да извършват дейност в друга държава членка, като ги възпрепятстват или възпират да напуснат клубовете, от които са част, дори след изтичане на трудовите им договори с тези клубове.

100    Като предвиждат, че професионален футболист може да извършва дейност в нов клуб, установен в друга държава членка, само ако този клуб е заплатил на предишния обезщетението за трансфер, чийто размер е договорен между двата клуба или определен в съответствие с правилниците на спортните асоциации, горепосочените правила на практика съставляват пречка пред свободното движение на работници.

101    Както правилно отбелязва националната юрисдикция, тази констатация не се променя от обстоятелството, че приетите от UEFA трансферни правила през 1990 г. предвиждат икономическите отношения между двата клуба да не оказват влияние върху дейността на играча, който е свободен да играе за новия си клуб. Всъщност новият клуб остава задължен да плати въпросното обезщетение под страх от санкции, които могат да достигнат до изключването му поради дългове, което е също толкова ефективна пречка за него да наеме на работа играч от клуб от друга държава членка, без да е заплатил споменатото обезщетение.

102    Този извод не се опровергава и от практиката на Съда, изтъкната от URBSFA и UEFA, която изключва възможността член 30 от Договора да се прилага спрямо мерки, които ограничават или забраняват някои условия за продажба, доколкото те се прилагат към всички заинтересовани оператори, които упражняват своята дейност на националната територия, и доколкото засягат по един и същи начин от правна и фактическа гледна точка търгуването на националните продукти и на продуктите от други държави-членки (вж. Решение от 24 ноември 1993 г. по дело Keck и Mithouard, С‑267/91 и С‑268/91, Recueil, стр. I‑6097, точка 16).

103    Достатъчно е да се отбележи, че макар въпросните правила в главното производство да се прилагат и по отношение на трансферите между клубове към различни национални асоциации в рамките на една и съща държава членка, и да са сходни с тези, които уреждат трансферите между клубове към една и съща национална асоциация, те все пак непосредствено засягат достъпа на играчите до пазара на труда в другите държави-членки и така са в състояние да препятстват свободното движение на работници. Ето защо те не могат да се приравнят на правилата относно условията за продажба на стоки, които в Решение по дело Keck и Mithouard са счетени за непопадащи в приложното поле на член 30 от Договора (вж. също по отношение на свободното предоставяне на услуги Решение от 10 май 1995 г. по дело Alpine Investments, С‑384/93, Recueil, стр. I‑1141, точки 36—38).

104    Следователно трансферните правила са пречка пред свободното движение на работници, която по принцип е забранена с член 48 от Договора. Положението би било различно единствено ако тези правила преследват легитимна цел, съвместима с Договора, и са обосновани с императивни съображения от обществен интерес. Но в такъв случай е необходимо освен това приложението на посочените правила да бъде в състояние да гарантира осъществяването на въпросната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. по-специално Решение по дело Kraus, посочено по-горе, точка 32 и Решение от 30 ноември 1995 г. по дело Gebhard, С‑55/94, Recueil, стр. I‑4165, точка 37).

 По наличието на обосноваващи обстоятелства

105    Първо, URBSFA, UEFA, френското и италианското правителство поддържат, че трансферните правила са обосновани от потребността да се поддържа финансовото и спортното равновесие между клубовете и да се подкрепя търсенето на таланти и обучението на млади играчи.

106    Предвид голямото социално значение на спортната дейност, и по-специално на футбола в Общността, трябва да се признаят за легитимни целите за поддържане на равновесие между клубовете чрез запазване на определено равенство на възможностите и неяснота по отношение на резултатите, както и за насърчаване на назначаването и обучаването на млади играчи.

107    По отношение на първата от тези цели г‑н Bosman правилно отбелязва, че прилагането на трансферните правила не е подходящо средство за поддържане на финансовото и спортното равновесие в света на футбола. Тези правила не са пречка най-богатите клубове да си осигуряват услугите на най-добрите играчи, нито променят обстоятелството, че наличността на финансови средства е решаващ фактор при конкуренцията в спорта, което променя в значителна степен равновесието между клубовете.

108    По отношение на втората цел следва да бъде прието, че перспективата за получаване на обезщетения за трансфер, за развитие или за обучение действително може да насърчи футболните клубове да търсят таланти и да осигуряват обучението на млади играчи.

109    Независимо от това, поради невъзможността да се предвиди със сигурност спортното бъдеще на младите играчи и поради това, че само ограничен брой от тези играчи продължават да упражняват професионална дейност, тези обезщетения по характер са евентуални и несигурни и при всички случаи не зависят от реалните разходи, направени от клубовете за обучение както на бъдещите професионални играчи, така и на такива, които никога няма да станат професионални играчи. Ето защо перспективата да се получат подобни обезщетения нито може да представлява решаващ фактор за насърчаване на назначаването и обучението на млади играчи, нито е подходящо средство за финансиране на тези дейности, по-специално при малки клубове.

110    Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 226 и следващите от своето заключение, същите цели могат да бъдат постигнати най-малкото също толкова ефективно с други средства, които не препятстват свободното движение на работници.

111    Поддържа се също така, че трансферните правила са необходими за запазване на организацията на футбола в световен мащаб.

112    В това отношение трябва да се отбележи, че настоящото производство се отнася до прилагането на тези правила в рамките на Общността, а не до отношенията между националните асоциации на държавите членки и тези на трети страни. Освен това прилагането на различни правила спрямо трансферите между клубове към национални асоциации в Общността и спрямо трансферите между тези клубове и такива, които са част от национални асоциации на трети страни, не може да създаде особени трудности. Както следва от точки 22 и 23 по-горе, правилата, които уреждат до момента трансферите в рамките на националните асоциации на някои държави-членки, са различни от тези, приложими на международно равнище.

113    На последно място, доводът, че въпросните правила са необходими, за да компенсират клубовете за разходите, които е трябвало да направят за заплащане на обезщетения при назначаване на своите играчи, не би могъл да бъде приет, тъй като целта му е да се обоснове поддържането на пречки пред свободното движение на работници само със съображение, че такива пречки преди са могли да съществуват.

114    Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 48 от Договора не допуска прилагането на правила, определени от спортни асоциации, съгласно които професионален футболист, гражданин на държава членка, може при изтичането на договора си с даден клуб да бъде нает от клуб от друга държава членка само ако последният клуб е платил на първия обезщетение за трансфер, за обучение или за развитие.

 По тълкуването на член 48 от Договора от гледна точка на клаузите за гражданство

115    С втория си въпрос националният съд иска по същество да се установи дали член 48 от Договора допуска прилагането на правила, определени от спортни асоциации, съгласно които в мачовете за организираните от тях състезания футболните клубове могат да ползват само ограничен брой професионални играчи, които са граждани на други държави-членки.

 По наличието на пречка пред свободното движение на работници

116    Както Съдът установи в точка 87 по-горе, член 48 от Договора се прилага по отношение на правила, които са определени от спортни асоциации и установяват условията, при които професионалните спортисти работят по трудово правоотношение. Поради това трябва да бъде обсъдено дали клаузите за гражданство съставляват пречка пред свободното движение на работници, забранена с член 48.

117    Член 48, параграф 2 изрично предвижда, че свободното движение на работници налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.

118    Тази разпоредба е била въведена в действие по-конкретно с член 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11), според който законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, които ограничават по брой или процент наемането на чужди граждани в което и да е предприятие, отрасъл на дейност или регион, или на национално равнище, не се прилагат по отношение на гражданите на други държави-членки.

119    Същият принцип не допуска клаузите, съдържащи се в правилниците на спортни асоциации, да ограничават правото на граждани от други държави-членки да вземат участие като професионални играчи във футболни мачове (вж. Решение по дело Donà, посочено по-горе, точка 19).

120    Обстоятелството, че тези клаузи се отнасят не до наемането на такива играчи, по отношение на което няма ограничение, а до възможността за техните клубове да ги ползват в официални мачове, е ирелевантно. Доколкото участието в тези мачове е основната цел на дейността на един професионален играч, е очевидно, че правило, което ограничава подобно участие, ограничава и възможностите за наемане на съответния играч.

 По наличието на обосноваващи обстоятелства

121    След като по този начин се установи наличието на пречка, следва да се провери дали същата може да се обоснове от гледна точка на член 48 от Договора.

122    Според URBSFA, UEFA, германското, френското и италианското правителство клаузите за гражданство са обосновани с неикономически съображения, отнасящи се единствено до спорта като такъв.

123    Първо, тези клаузи служели за съхраняване на традиционната връзка между всеки клуб и неговата страна, фактор от голямо значение, който давал възможност на публиката да се идентифицира с любимия си отбор и да се гарантира, че клубовете, които участват в международни състезания, действително представляват своята страна.

124    Второ, тези клаузи били необходими с оглед създаването на достатъчен резерв от национални играчи, за да могат националните отбори да ползват играчи от висока класа за всички постове в отбора.

125    Трето, те спомагали за поддържането на спортното равновесие между клубовете, като не допускали най-богатите клубове да си осигурят услугите на най-добрите играчи.

126    На последно място, UEFA подчертава, че правилото „3 + 2“ е изготвено съвместно с Комисията и трябва да бъде преразглеждано редовно с оглед на развитието на политиката на Общността.

127    В това отношение следва да бъде припомнено, че в точки 14 и 15 от Решение по дело Donà, посочено по-горе, Съдът е постановил, че разпоредбите на Договора в областта на свободното движение на хора допускат правни норми или практики, които изключват чуждестранните играчи от някои мачове по неикономически съображения, отнасящи се до специфичния характер и контекст на тези мачове, и касаещи поради това единствено спорта като такъв, като например мачове между национални отбори на различни страни. Той обаче е подчертал, че това ограничаване на приложното поле на въпросните разпоредби трябва да се ограничи до целта си.

128    В настоящия случай клаузите за гражданство се отнасят не до специални мачове между отбори, които представят страните си, а се прилагат по отношение на всички официални мачове между клубовете, и следователно по отношение на основната част от дейността на професионалните играчи.

129    При това положение не може да бъде прието, че клаузите за гражданство са в съответствие с член 48 от Договора, тъй като в противен случай тази разпоредба би била лишена от полезно действие и основното право на свободен достъп до заетост, което тя предоставя поотделно на всеки работник в Общността, би отпаднало (по последния въпрос вж. Решение от 15 октомври 1987 г. по дело Heylens, 222/86, Recueil, стр. 4097, точка 14).

130    Нито един от доводите, изтъкнати от спортните асоциации и от правителствата, представили становища, не може да промени подобен извод.

131    Първо, връзката на футболен клуб с държавата членка, в която той е установен, не може да се разглежда като присъща на спортната дейност или поне не повече отколкото връзката на този клуб с неговия квартал, град или регион, или в случая на Обединеното кралство — с територията, обхваната от всяка от четирите асоциации. Въпреки че в националните шампионати едни срещу други играят клубове от различни региони, градове или квартали, няма правило, което да ограничава правото на клубовете в тези мачове да ползват играчи от други региони, градове или квартали.

132    Освен това в международните състезания участието е запазено за клубове, които са постигнали определени спортни резултати в съответните си страни, без гражданството на техните играчи да има особено значение.

133    Второ, следва да се отбележи, че докато националните отбори трябва да бъдат съставени от играчи, граждани на съответната страна, не е необходимо тези играчи да имат право да играят за клубове на тази страна. Впрочем съгласно правилата на спортните асоциации, клубовете, които наемат чуждестранни играчи, трябва да ги допускат да играят в определени мачове за националния отбор на тяхната страна.

134    Също така, независимо че свободното движение на работници, отваряйки пазара на труда в една държава членка за гражданите на другите държави-членки, води до намаляване на шансовете на гражданите на тази държава да намерят работа в същата, в замяна на това то им предоставя нови перспективи за работа в другите държави-членки. Такива съображения очевидно се прилагат и по отношение на професионалните футболисти.

135    Трето, относно поддържането на спортното равновесие следва да се изтъкне, че тази цел не може да се постигне с клаузите за гражданство, които биха препятствали най-богатите клубове да наемат на работа най-добрите чуждестранни играчи, след като няма никакво правило, ограничаващо възможността посочените клубове да назначават най-добрите национални играчи, застрашавайки по този начин равновесието в същата степен.

136    На последно място, по отношение на довода, изведен от участието на Комисията в изготвянето на правилото „3 + 2“, следва да се напомни, че Комисията не може да дава гаранции за съвместимостта на определено поведение с Договора извън случаите, когато такива правомощия са ѝ изрично предоставени (вж. също Решение от 27 май 1981 г. по дело Essevi и Salengo, 142/80 и 143/80, Recueil, стр. 1413, точка 16). Тя в никакъв случай няма правомощие да разрешава поведение, което противоречи на Договора.

137    От гореизложеното следва, че член 48 от Договора не допуска прилагането на правила, определени от спортни асоциации, съгласно които в мачовете за организираните от тях състезания футболните клубове могат да ползват само ограничен брой професионални играчи, които са граждани на други държави-членки.

 По тълкуването на членове 85 и 86 от Договора

138    След като двата вида правила, посочени в преюдициалните въпроси, противоречат на член 48, липсва основание за произнасяне по тълкуването на членове 85 и 86 от Договора.

 По действието на настоящото решение във времето

139    В писмените и устните си становища UEFA и URBSFA обръщат внимание на Съда относно сериозните последици, които могат да възникнат от настоящото решение за организацията на футбола като цяло, ако трансферните правила и клаузите за гражданство бъдат приети за несъвместими с Договора.

140    От своя страна г‑н Bosman посочва възможността Съдът да ограничи действието на настоящото решение във времето, доколкото се отнася до трансферните правила, като същевременно отбелязва, че такова разрешение не е необходимо.

141    В съответствие с постоянната съдебна практика тълкуването, което Съдът дава на норма от общностното право, при упражняване на компетентността си по член 177 от Договора, уточнява и изяснява — когато е необходимо — значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на нейното влизане в сила. Следователно, така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага от съда дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване, ако освен това са налице условията, които позволяват пред компетентните юрисдикции да се отнесе спор по прилагането на посочената норма (вж. по-специално Решение по дело от 2 февруари 1988 г., Blaizot, 24/86, Recueil, стр. 379, точка 27).

142    Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позовава на разтълкувана от него разпоредба, за да постави под въпрос добросъвестно установени правоотношения, единствено по изключение, въз основа на общия принцип на правната сигурност, присъщ на общностния правен ред. Такова ограничение може да бъде допуснато само от Съда в решението по исканото тълкуване (вж. по-специално Решение по дело Blaizot, посочено по-горе, точка 28 и Legros и др., посочено по-горе, точка 30).

143    В настоящото дело особеностите на правилата, определени от спортните асоциации, за трансфер на играчи между клубове от различни държави-членки, заедно с факта, че същите или сходни правила се прилагат както по отношение на трансферите между клубове към една и съща национална асоциация, така и между клубове, които са част от различни национални асоциации в рамките на една и съща държава членка, могат да създадат несигурност относно съвместимостта на тези правила с правото на Общността.

144    При това положение императивни съображения за правна сигурност не допускат поставянето под въпрос на правни положения, чието действие вече е изчерпано. Необходимо е все пак да се направи изключение за лицата, които своевременно са предприели действия по защита на своите права. На последно място, следва да се уточни, че ограничаването на действието на въпросното тълкуване може да се приеме само относно обезщетенията за трансфер, за обучение или за развитие, които към датата на настоящото решение са вече изплатени или все още се дължат съгласно задължение, възникнало преди тази дата.

145    Ето защо следва да се приеме, че непосредственото действие на член 48 от Договора не може да се изтъква в подкрепа на искания, свързани с обезщетение за трансфер, за обучение или за развитие, което към датата на настоящото решение вече е изплатено или все още се дължи съгласно задължение, възникнало преди тази дата, като се прави изключение за правните субекти, които преди тази дата са предявили иск или са направили равностойно искане съгласно приложимото национално право.

146    Що се отнася до клаузите за гражданство обаче, ограничение на действието на настоящото решение във времето не може да бъде допуснато. Предвид Решение по дело Walrave и Решение по дело Donà, посочени по-горе, правният субект всъщност не е можел да счита с основание, че произтичащата от тези клаузи дискриминация е съвместима с член 48 от Договора.

 По съдебните разноски

147    Разходите, направени от датското, германското, френското, италианското правителство и от Комисията на Европейските общности за представяне на становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ,

в отговор на въпросите, поставени му с решение от 1 октомври 1993 г. на Cour d’appel de Liège, реши:

1)      Член 48 от Договора за ЕИО не допуска прилагането на правила, определени от спортни асоциации, съгласно които професионален футболист, гражданин на държава членка, може при изтичането на договора си с даден клуб да бъде нает от клуб от друга държава членка само ако последният клуб е платил на първия обезщетение за трансфер, за обучение или за развитие.

2)      Член 48 от Договора за ЕИО не допуска прилагането на правила, определени от спортни асоциации, съгласно които в мачовете за организираните от тях състезания футболните клубове могат да ползват само ограничен брой професионални играчи, които са граждани на други държави-членки.

3)      Непосредственото действие на член 48 от Договора за ЕИО не може да се изтъква в подкрепа на искания, свързани с обезщетение за трансфер, за обучение или за развитие, което към датата на настоящото решение вече е изплатено или все още се дължи съгласно задължение, възникнало преди тази дата, като се прави изключение за правните субекти, които преди тази дата са предявили иск или са направили равностойно искане съгласно приложимото национално право.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 декември 1995 година.

* Език на производството: френски.