1976L0211 — BG — 29.09.1978 — 001.001

---

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B	ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 20 януари 1976 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определянето на теглото и обема на някои продукти в готови опаковки (76/211/ЕИО) (ОВ L 046, 21.2.1976, p.1)

Изменен с

		Официален вестник
		No	page	date
►M1	ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА 78/891/ЕИО от 28 септември 1978 година	L 311	21	4.11.1978

---

▼B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 януари 1976 година

относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определянето на теглото и обема на някои продукти в готови опаковки

(76/211/ЕИО)

Член 1

Настоящата директива се отнася до готовите опаковки, съдържащи продукти, с изключение на посочените в Директива 75/106/ЕИО на Съвета от 19 декември 1974 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки за определянето на обема на някои предварително опаковани течности в готови опаковки ( 5 ), предназначени за продажба в постоянни единични номинални количества, които:

Член 2

1.  Готова опаковка по смисъла на настоящата директива е комбинацията от продукта и индивидуалната опаковка, в която той е предварително опакован.

2.  Даден продукт е готово опакован тогава, когато е поставен в опаковка от какъвто и да е характер, без купувачът да присъства на опаковането, а количеството продукт, което се съдържа в опаковката, е с предварително определена стойност и не може да бъде променяно без опаковката да бъде отворена или да претърпи осезаема промяна.

Член 3

1.  Знака на ЕИО, посочен в раздел 3.3 от приложение I, могат да носят онези готови опаковки, които са в съответствие с настоящата директива и с приложение I към нея.

2.  Те подлежат на метрологичен контрол съгласно условията, определени в приложение I, раздел 5 и в приложение II.

Член 4

1.  Върху всички готови опаковки, посочени в член 3, в съответствие с приложение I, трябва да бъдат посочени теглото или обемът на продукта, който те следва да съдържат, известни като „номинален обем“ или „номинално тегло“.

2.  Върху готовите опаковки, съдържащи течни продукти, следва да бъде отбелязан техният номинален обем, а върху готовите опаковки, които съдържат други продукти, следва да бъде отбелязано тяхното номинално тегло, освен в случаите, когато търговската практика или вътрешната нормативна уредба предвиждат друго и са еднакви във всички държави-членки, или в случаите на противоречиви правила в рамките на Общността.

3.  Ако търговската практика или вътрешната нормативна уредба, отнасящи се до определена категория продукти или вид готови опаковки, не са еднакви във всички държави-членки, върху тези готови опаковки следва най-малкото да бъде изписана метрологичната информация, съответстваща на търговската практика или вътрешната нормативна уредба на страната, за която те са предназначени.

4.  До изтичането на преходния период, през който в рамките на Общността се допуска използването на британските имперски мерни единици, посочени в приложение II на Директива 71/354/ЕИО на Съвета от 18 октомври 1971 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици ( 6 ), изменена с Акта за присъединяване, като данните за номиналното тегло и/или номиналния обем на съдържанието, изразени в единици по международната мерна система SI в съответствие с раздел 3.1 от приложение I към настоящата директива, ще бъдат - ако Обединеното кралство или Ирландия желаят това - придружени на техните национални територии от еквивалентната стойност, изразена в британски имперски мерни единици, изчислени на базата на следните коефициенти на превръщане:

Член 5

Държавите-членки не могат да отказват, забраняват или ограничават пускането на пазара на готови опаковки, отговарящи на изискванията и тестовете, установени в настоящата директива, по причини, отнасящи се до изискванията за обозначенията, които следва да бъдат изписани на такива готови опаковки съгласно настоящата директива, до определянето на техния обем или тегло или до методите, с които те са били измерени или проверени.

Член 6

Необходимите изменения с оглед привеждане на изискванията, залегнали в Приложения I и II към настоящата директива, в съответствие с постиженията на техническия прогрес трябва да бъдат приети съгласно процедурата, установена в членове 18 и 19 от Директива 71/316/ЕИО.

Член 7

1.  Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от 18 месеца от нейното нотифициране. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, Белгия, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство могат да отложат приложението на настоящата директива и на приложенията към нея най-късно до 31 декември 1979 г.

3.  През периода, когато Директивата не е действаща в дадена държава-членка, последната няма да въвежда по-строги мерки за контрол върху количеството на съдържанието на готовите опаковки, предмет на настоящата директива и идващи от други държави членки, отколкото мерките, действащи към момента на приемане на Директивата.

4.  През същия период държавите-членки, които са привели Директивата в изпълнение, се задължават да приемат наравно и при еднакви условия както готовите опаковки, съответстващи на изискванията на настоящата Директива, готовите опаковки, идващи от държави-членки, които се ползват от дерогацията, предвидено в параграф 2 на настоящия член, и съответстващи на раздел 1 от приложение I, дори ако върху тях не е положен знакът на ЕИО, посочен в раздел 3.3 от приложение I.

5.  Предвидените в приложение I, раздел 5 проверки следва да се извършват от компетентните власти на държавата-членка, за която са предназначени готовите опаковки, когато същите са произведени извън Общността и се внасят на нейна територия в държава-членка, която още не е привела в изпълнение Директивата в съответствие с настоящия член.

6.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

1.   ЦЕЛИ

Готовите опаковки, за които се отнася настоящата директива, следва да бъдат изпълнени по такъв начин, че крайният резултат да отговаря на следните условия:

1.1.	реалното съдържание да не бъде, средно взето, по-малко от номиналното количество;

1.2.	делът на готовите опаковки, при които е налице отрицателна грешка, по-висока от допустимата отрицателна грешка, посочена в 2.4, следва да бъде достатъчно нисък, така че партидите готови опаковки да отговарят на изискванията, залегнали в тестовете, посочени в приложение II;

1.3.	готова опаковка, при която е налице отрицателна грешка, надвишаваща повече от два пъти допустимата отрицателна грешка, дадена в таблицата в 2.4, не може да носи знака на ЕИО, предвиден в 3.3.

2.   ДЕФИНИЦИИ И ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

2.1.	Номиналното количество (номиналното тегло или номиналният обем) на съдържанието на една готова опаковка е теглото или обемът, посочени върху готовата опаковка, т.е. количеството на продукта, което се предполага, че се съдържа в готовата опаковка.

2.2.

Същинското съдържание на готовата опаковка е количеството (теглото или обема) на продукта, което тя действително съдържа. При всички операции за проверка на количествата продукти, изразени в единици за обем, стойността на същинското съдържание се измерва при или коригира за температура 20 °С, независимо от температурата, при която са извършени опаковането или проверката. Това правило обаче не се прилага при дълбоко замразени или замразени продукти, чието количество се изразява с единици за обем.

2.3.	Отрицателната грешка при готовата опаковка е количеството, с което същинското съдържание на готовата опаковка е в по-малко от номиналното количество.

▼M1

2.4.

Допустимата отрицателна грешка в съдържанието на дадена опаковка се определя съгласно таблицата по-долу: Номинално количество Qn в грамове или милилитри Допустима отрицателна грешка като % от количеството g или ml от 5 до 50 9 — от 50 до 100 — 4.5 от 100 до 200 4.5 — от 200 до 300 — 9 от 300 до 500 3 — от 500 до 1 000 — 15 от 1 000 до 10 000 1.5 — Когато се ползва таблицата, стойностите на допустимите отрицателни грешки, показани като проценти в таблицата, изчислени в единици тегло или обем, следва да се закръглят до най-близката една десета от грама или милилитра.

▼M1 —————

▼B

3.   НАДПИСИ И ОБОЗНАЧЕНИЯ

Всички готови опаковки, приготвени в съответствие с настоящата директива, носят следните обозначения, положени така че да бъдат неизтриваеми, лесно четливи и видими върху готовата опаковка при нормални условия на предлагане:

▼M1

3.1.

Номиналното количество (номинално тегло или номинален обем), изразено в килограми, грамове, литри, сантилитри или милилитри и обозначено с цифри с най-малка височина от 6 mm, ако номиналното количество надвишава 1 000 g или 100 cl; 4 mm, ако то е от 1 000 g или 100 cl включително надолу до, но без да включва 200 g или 20 cl; 3 mm височина, ако то е от 200 g или 20 cl надолу до 5 cl, но без да включва 50 g или 5 cl; 2 mm, ако количеството е не повече от 50 g или 5 cl, последвано от символа за използваната единица мярка, или, където е уместно, от името на единицата, в съответствие с Директива 71/354/ЕИО, последно изменена от Директива 76/770/ЕИО. Маркировката в империални мерки (на Обединеното кралство) се дава в букви и цифри с размери, не по-големи от тези на съответстващата маркировка в единици на системата SI;

▼B

3.2.	обозначение или надпис, позволяващи на компетентните органи да идентифицират опаковчика, лицето, което организира опаковането или установения вносител в Общността;

3.3.

малка буква „е“, с височина най-малко 3 мм, се поставя в същото полезрение, както и обозначението за номинално тегло или номинален обем и представлява гаранция от страна на опаковчика или на вносителя, че опаковката отговаря на изискванията на настоящата директива. Тази буква следва да бъде във формата, показана на рисунката в раздел 3 от приложение II към Директива 71/316/ЕИО. Член 12 от тази последна директива се прилага mutatis mutandis.

4.   ОТГОВОРНОСТ НА ОПАКОВЧИКА ИЛИ ВНОСИТЕЛЯ

Опаковчикът или вносителят отговаря за съответствието на готовите опаковки на изискванията на настоящата директива.

Количеството продукт, който се съдържа в една готова опаковка (опакованото количество), известно като „същинско съдържание, се измерва и проверява за тегло и обем на отговорност на опаковчика и/или вносителя. Измерването или проверката се извършват с помощта на законоустановен измервателен инструмент, подходящ за извършване на необходимите операции.“

Проверката може да се извърши чрез вземане на проба.

Когато същинското съдържание не се измерва, проверката, извършена от опаковчика следва да се организира така че количеството на съдържанието да бъде ефективно осигурено.

Това условие е изпълнено, ако опаковчикът провежда производствени проверки в съответствие с процедурите, признати от компетентните органи в държавата-членка и ако е в състояние на представи на тези органи документите, съдържащи резултатите от такива проверки, за да удостовери, че проверките, с всички корекции и уточнения, които са се оказали необходими, са били извършени точно и надлежно.

В случай на внос от страни извън ЕИО, вносителят може вместо измерването и проверката да представи доказателства, че притежава всички необходими гаранции, че е в състояние да носи отговорност.

При продуктите, чието количество е изразено с единици за обем, един от няколко методи за съответствие на изискванията за измерване и проверка следва да използва при изготвянето на опаковката, измервателен контейнер от типа, определен съответната директива, напълнен съгласно условията, предписани в тази и в настоящата директива.

▼M1

5.   ПРОВЕРКИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ КОМПЕТЕНТНИ ОТДЕЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОПАКОВЧИКА ИЛИ НА ВНОСИТЕЛЯ, ИЛИ НА НЕГОВ ПРЕДСТАВИТЕЛ, УСТАНОВЕН В ОБЩНОСТТА

Проверки, доказващи, че готовите опаковки отговарят на разпоредбите на тази директива, следва да се извършват от компетентните отдели на държавите-членки чрез вземане на проби на място при опаковчика, или, ако това не може да стане, на място при вносителя или неговия представител, установен в Общността.

Тази статистическа проверка за вземане на проби следва да се извършва съгласно приетите методи за проверка при приемане на качеството. Нейната ефективност следва да бъде сравнима с тази на референтния метод, уточнен в приложение II.

Така, по отношение на критерия за минимално приемливо съдържание, план за пробите, използван от някоя държава-членка, следва да се приема за равностоен на този, препоръчван в приложение II, ако абсцисата на ординатната точка 0,10 на оперативната характерна крива на първия план (вероятност на приемане на партидата = 0,10) се отклонява с по-малко от 15 % от абсцисата на съответната точка на оперативната характерна крива на плана за вземане на проби, препоръчван в приложение II.

Относно критерия за средно изчислен чрез стандартното отклонение метод, план за пробите, използван от държава-членка, следва да се счита за сравним с препоръчвания в приложение II, ако, вземайки предвид оперативните характерни криви на двата плана, притежаващи за абсциса ос

, абсцисата на ординатната точка 0,10 на първия план (вероятност на приемане на партидата = 0,10) се отклонява с по-малко от 0,05 от абсцисата на съответстващата точка на кривата на плана за вземане на проби, препоръчван в приложение II.

▼B

6.   ДРУГИ ПРОВЕРКИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

Настоящата директива не изключва проверките, които компетентните органи на държавите-членки биха могли да извършат във всяка фаза на маркетинговия процес, в частност за установяване дали готовите опаковки отговарят на изискванията на Директивата.

Член 15, параграф 2 от Директива 71/316/ЕИО се прилага mutatis mutandis.

---

▼M1

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Това приложение полага процедурите на референтния метод за статистическа проверка на партиди опаковки, за да отговори на изискванията на член 3 и раздел 5, приложение I към директивата.

1.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОТОВИТЕ ОПАКОВКИ

Действителното съдържание на опаковките може да се измерва директно с помощта на инструменти за претегляне или за измерване на вместимост, или, в случай на течности, индиректно, чрез претегляне на продукта в готовата опаковка и измерване на плътността му.

Независимо от използвания метод, допуснатата грешка при измерването на реалното съдържание на една опаковка не може да превишава една пета от допустимата отрицателна грешка за номиналното съдържание на готовата опаковка.

Процедурата за измерване на реалното съдържание на опаковката може да бъде предмет на вътрешни наредби във всяка една държава-членка.

2.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ПАРТИДИ ОПАКОВКИ

Проверката на опаковките се извършва чрез вземане на проби и протича на две части:

Дадена партида опаковки се счита за приемлива, ако резултатите от тези две проверки удовлетворяват критериите за приемане.

За всяка от тези проверки съществуват два плана за пробите:

По икономически и практически причини, последният тест следва да се ограничи до абсолютно необходимия минимум; той е по-малко ефективен от неразрушителното тестване.

По тези причини, разрушителното тестване следва да се прилага само когато неразрушителното такова е неприложимо. По принцип, не бива да се прилага към партиди с по-малко от 100 единици.

2.1.   Партиди готови опаковки

2.1.1.

Партидата следва да включва всички опаковки с едно и също номинално количество от един и същи вид и от същата производствена линия, опаковани на едно и също място, които подлежат на инспекция. Големината на партидата се ограничава до определените по-долу количества.

2.1.2.

Когато опаковките се проверяват в края на пакетиращата линия, броят във всяка партида трябва да е равен на максималния оборот за един час, без никакви ограничения относно големината на партидата. В други случаи, големината на партидата се ограничава до 10 000.

2.1.3.

За партиди с по-малко от 100 опаковки, неразрушителният тест, където се провежда, трябва да е 100 %.

2.1.4.

Преди да се проведат тестовете от 2.2 и 2.3, трябва безразборно да се вземат достатъчен брой опаковки от партидата, така че да може да се извърши проверката, изискваща по-голямата проба. За другата проверка, необходимата проба трябва да се вземе случайно от първата проба и да се маркира. Тази маркираща операция трябва да бъде завършена преди да започнат измервателните операции.

2.2.   Проверка на действителното съдържание на опаковката

Минималното приемливо съдържание на опаковката се изчислява чрез изваждане на допустимата отрицателна грешка за съответното съдържание от номиналното количество на опаковката.

Единични бройки от партидата с действително съдържание по-малко от минималното приемливо съдържание, следва да се считат за дефектни.

2.2.1.   Неразрушително изпитване

Неразрушителното изпитване се извършва съгласно плана за двукратно вземане на проби:

Първият брой проверени опаковки трябва да е равен на броя на единиците в първата проба, както е посочено в плана:

Дефектните единици, намерени в първата и втората проби се събират и:

2.2.2.   Разрушително изпитване

Разрушителното изпитване се извършва съгласно плана за единично вземане на проби, даден по-долу, и следва да се прилага само за партиди от 100 и повече броя.

Броят на проверените опаковки е равен на 20.

▼B

2.3.   Проверка на средното същинско съдържание на отделните опаковки в партидата

2.3.1.

Дадена партида готови опаковки се счита за приемлива за целите на тази проверка, ако средната стойност: на същинското съдържание xi на готовите опаковки в една проба е по-високо от стойността: В тази формула: Qn = номиналното количество на готовата опаковка n = броя на готовите опаковки в пробата за тази проверка s = изчисленото стандартно отклонение от същинското съдържание на партидата t (1–α) = ниво на достоверност 0,995 при разпределение на Стюдънт със степен на свобода ν = n – 1.

2.3.2

средната величина на измерената стойност на същинското съдържание на i-ия артикул в пробата се получава чрез следното изчисление: Ако xi е измерената стойност на реалното съдържание на i-тия компонент в пробата, съдържаща n компонента, тогава: 2.3.2.1 Средната от измерените стойности за пробата се получава чрез следното изчисление: 2.3.2.2. а изчислената стойност на стандартното отклонение s се получава чрез следното изчисление: — сборът от квадратите на измерените величини: — квадратът на сбора на измерените величини: — тогава: — коригираният сбор е: — изчисленото средно отклонение е: — изчислената стойност на стандартното отклонение е:

2.3.3.

Критерии за приемане или отхвърляне на партида готови опаковки за проверка на средната стойност: 2.3.3.1. Критерии при недеструктивно изпитване Брой в партидата Брой в пробата Критерии Приемане Отхвърляне от 100 до 500 (включително) 30 > 500 50 2.3.3.2. Критерии при деструктивно изпитване Брой в партидата Брой в пробата Критерии Приемане Отхвърляне Произволен брой (≥ 100) 20

---

( 1 ) ОВ С 48, 25.4.1974 г., стр. 21.

( 2 ) ОВ С 109, 19.9.1974 г., стр. 16.

( 3 ) ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.

( 4 ) ОВ L 73, 27.3.1972 г., стр. 14.

( 5 ) ОВ L 42, 15.2.1975 г., стр. 1.

( 6 ) ОВ L 243, 29.10.1971 г., стр. 29.