24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/1

(1)

Финансиране от държавата, което отговаря на критериите по член 107, параграф 1 от Договора, представлява държавна помощ и Комисията трябва да бъде уведомена за него в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора. Независимо от това, съгласно член 109 от Договора Съветът може да определи някои категории помощи, които са изключени от това задължение за уведомяване. В съответствие с член 108, параграф 4 от Договора Комисията може да приема регламенти относно тези категории държавни помощи. По силата на Регламент (ЕО) № 994/98 и в съответствие с член 109 от Договора Съветът реши, че помощта de minimis може да представлява такава категория. Въз основа на това се приема, че помощта de minimis, която представлява помощ, отпускана на едно и също предприятие през даден период от време и която не надвишава определен размер, не отговаря на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и поради това не е предмет на процедурата за уведомяване.

(2)

Значението на понятието „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора е изяснено от Комисията в множество решения. Комисията също така е заявила своята политика по отношение на тавана de minimis, под който може да се приеме, че член 107, параграф 1 от Договора не се прилага — първоначално в своето Известие относно правилото de minimis при държавните помощи (3) и след това в Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията (4) и в Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията (5). Предвид на опита, натрупан при прилагането на Регламент (ЕО) № 1998/2006, е целесъобразно някои от условията по този регламент да бъдат преразгледани и регламентът да бъде заменен.

(3)

Целесъобразно е да се запази таванът от 200 000 EUR като размер на помощта de minimis, която едно и също предприятие може да получи от една държава членка за всеки период от три години. Този таван е все още необходим, за да може да се гарантира, че всички мерки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи или незаплашващи конкуренцията.

(4)

Предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира (6). Съдът на Европейския съюз е постановил, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие (7). С оглед на правната сигурност и за да се намали административната тежест, настоящият регламент следва да съдържа изчерпателен списък с ясни критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка трябва да се разглеждат като едно и също предприятие. От ясно посочените критерии за определяне на „свързани предприятия“ в определението за малки и средни предприятия (МСП) в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (8) и в приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията (9), Комисията избра тези, които са подходящи за целите на настоящия регламент. Критериите са вече известни на публичните органи и, предвид приложното поле на настоящия регламент, следва да се прилагат както за МСП, така и за големите предприятия. Тези критерии следва да гарантират, че група от свързани предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis, но че предприятия, които нямат друга връзка помежду си, с изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен орган или органи, не се третират като свързани помежду си. Следователно се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган или органи, които могат да разполагат със самостоятелно правомощие за вземане на решения.

(5)

За да се вземе под внимание малкият като цяло размер на предприятията с дейност в сектора на автомобилните товарни превози, е целесъобразно да се запази таванът от 100 000 EUR за предприятията, които осъществяват сухопътни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение. Предоставянето на интегрирана услуга, при която действителният превоз е само един елемент, като например услуги по преместване, пощенски или куриерски услуги или събиране или преработка на отпадъци, не следва да се счита за транспортна услуга. С оглед на свръхкапацитета в сектора на автомобилните товарни превози и на целите на транспортната политика по отношение на задръстванията по пътищата и на товарните превози, помощта за придобиване на товарни автомобили от предприятия, които осъществяват сухопътни товарни превози за чужда сметка и срещу възнаграждение, следва да бъде изключена от приложното поле на настоящия регламент. С оглед на развитието на автомобилния пътнически транспорт вече не е целесъобразно да се прилага по-нисък таван за този сектор.

(6)

Предвид специалните правила, които действат в сектора за първично производство на селскостопански продукти, рибарството и аквакултурите, и предвид съществуващия риск помощи, чийто размер е по-нисък от тавана, определен в настоящия регламент, все пак да изпълнят критериите по член 107, параграф 1 от Договора, настоящият регламент не следва да се прилага към посочените сектори.

(7)

Предвид на сходствата между преработката на и търговията със селскостопански продукти и с неселскостопански продукти, настоящият регламент следва да се прилага към преработката и търговията със селскостопански продукти, но при спазване на определени условия. В този смисъл, за преработка и търговия не следва да се считат нито дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по заготвяне на продукта за неговата първа продажба, например жътвата, прибирането и вършитбата на зърнени храни или опаковането на яйца и др., нито първата продажба на прекупвачи или преработватели.

(8)

Съдът на Европейския съюз установи в своята практика, че след като веднъж Съюзът е приел законодателство за създаване на обща организация на пазара в даден селскостопански сектор, държавите членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да я нарушат или да създадат изключение от нея (10). По тази причина настоящият регламент следва да не се прилага за помощи, чийто размер се определя въз основа на цените или количествата на изкупуваните или на предлаганите на пазара продукти. Регламентът не следва да се прилага и към подпомагане, обвързано със задължение за подялба на помощта с първичните производители.

(9)

Настоящият регламент не следва да се прилага към помощите при износ, нито към помощите, чието предоставяне зависи от преференциалното използване на национални продукти спрямо вносни такива. В частност, той не следва да се прилага към помощта за финансиране на създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа в други държави членки или в трети държави. Помощите с цел покриване на разходите по участие в търговски панаири, разходите за проучвания или консултантски услуги, необходими за пускането на нов или на вече съществуващ продукт на нов пазар в друга държава членка или в трета държава, по принцип не представляват помощи за износ.

(10)

Референтният тригодишен период, приложим за целите на настоящия регламент, следва да се оценява текущо, така че при всяко ново предоставяне на помощ de minimis да се отчита общият размер на помощта de minimis, отпусната през съответната бюджетна година, както и през двете предшестващи бюджетни години.

(11)

Когато дейността на дадено предприятие е в сектори, изключени от приложното поле на настоящия регламент, както и в други сектори или предприятието развива други дейности, настоящият регламент следва да се прилага за тези други сектори или дейности, при условие че съответната държава членка гарантира чрез подходящи средства като например отделяне на дейностите или разграничаване на разходите, че дейностите в изключените сектори не се ползват от помощ de minimis. Същият принцип следва да се прилага, когато дейността на предприятието е в сектори, за които се прилагат по-ниски тавани за помощта de minimis. Ако не може да се гарантира, че дейностите в секторите, за които се прилагат по-ниски тавани за помощта de minimis, се ползват от помощ de minimis само в рамките на тези по-ниски тавани, тогава за всички дейности на предприятието следва да се прилага най-ниският таван.

(12)

В настоящия регламент следва да се определят правила, които да гарантират, че не е възможно да се заобиколят максималните интензитети на помощта, посочени в специфични регламенти или решения на Комисията. Необходимо е също така да се предвидят ясни и лесно приложими правила относно кумулирането.

(13)

Настоящият регламент не изключва възможността дадена мярка да не бъде разглеждана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора на основание, различно от посоченото в настоящия регламент, например защото мярката съответства на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика или защото мярката не включва трансфер на държавни ресурси. По-специално финансирането от ЕС, което се управлява централизирано от Комисията и което не е пряко или косвено под контрола на някоя държава членка, не представлява държавна помощ и не трябва да се взема предвид при определяне на това дали е спазен съответният таван.

(14)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и ефективното наблюдение настоящият регламент следва да се прилага само към помощите de minimis, за които е възможно да се изчисли точно и предварително брутният еквивалент на безвъзмездна помощ, без да се налага извършване на оценка на риска („прозрачна помощ“). Подобно точно изчисление може да се извършва например за безвъзмездни средства, лихвени субсидии, лимитирани данъчни облекчения или други инструменти, които предвиждат лимит, гарантиращ, че няма да бъде надхвърлен съответният таван. Предвиждането на лимит означава, че докато точният размер на помощта все още не е известен, се налага държавата членка да приеме, че размерът е равен на лимита, за да се гарантира, че няколко мерки за помощ, взети заедно, не надвишават тавана, определен в настоящия регламент, и за да се прилагат правилата относно кумулирането на помощи.

(15)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и правилното прилагане на тавана de minimis всички държави членки следва да прилагат един и същ изчислителен метод. С цел улесняване на изчислението сумите на помощите, които не са под формата на парични безвъзмездни средства, следва да бъдат изразени в своя брутен еквивалент на безвъзмездна помощ. За да се изчисли брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за видовете прозрачна помощ, различна от безвъзмездните средства и помощта, изплащана на траншове, е необходимо да се използват пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставянето на тази помощ. С оглед на еднаквото, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи, за пазарни лихвени проценти за целите на настоящия регламент следва да се приемат референтните лихвени проценти, определени в Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (11).

(16)

Помощта под формата на заеми, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на заеми, следва да се счита за прозрачна помощ de minimis, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставяне на помощта. За да се опрости обработката на малки краткосрочни заеми, в настоящия регламент следва да се предвиди ясно и лесно приложимо правило, отчитащо размера на заема и неговата продължителност. Въз основа на опита на Комисията може да се приеме, че заемите с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от техния размер, и които възлизат на 1 000 000 EUR за срок от пет години или на 500 000 EUR за срок от десет години, имат брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, който не надхвърля тавана de minimis. Предвид трудностите, свързани с определянето на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, предоставяна на предприятия, за които може да се окаже невъзможно да изплатят заема, това правило не следва да се прилага за такива предприятия.

(17)

Помощта под формата на вливания на капитал следва да не се счита за прозрачна помощ de minimis, освен в случаите, когато общият размер на вливания от публични средства не надвишава тавана de minimis. Помощта, състояща се от мерки за финансиране на риска под формата на вливания на капитал или квазикапитал, посочена в Насоките относно финансиране на риска (12), не следва да се разглежда като прозрачна помощ de minimis, освен ако съответната мярка осигурява капитал, непревишаващ тавана de minimis.

(18)

Помощта под формата на гаранции, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на гаранции, следва да се счита за прозрачна, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на минималните премии, посочени в известието на Комисията за съответния вид предприятие (13). С цел да се опрости обработката на краткосрочни гаранции, които обезпечават до 80 % от сравнително малък заем, в настоящия регламент следва да се предвиди ясно и лесно приложимо правило, отчитащо размера на заема, за който се издава гаранцията, и нейната продължителност. Това правило не следва да се прилага към гаранциите за сделки, които не представляват заеми, например гаранциите за капиталови сделки. Когато гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който се предоставя, гарантираната сума е 1 500 000 EUR, а продължителността на гаранцията е пет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ на гаранцията може да се смята за равен на тавана de minimis. Същото се отнася за случаите, при които гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който се издава, гарантираната сума е 750 000 EUR и продължителността на гаранцията е десет години. Освен това държавите членки могат да използват методика за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, приложим към гаранциите, съобщен на Комисията в съответствие с друг регламент на Комисията в областта на държавните помощи, който е приложим в съответния момент, и е съгласуван с Известието относно гаранциите или с последващо известие, при положение че приетата методика изрично обхваща вида на гаранцията и вида на съответната сделка в контекста на прилагането на настоящия регламент. Предвид трудностите, свързани с определянето на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, предоставяна на предприятия, за които може да се окаже невъзможно да изплатят заема, това правило не следва да се прилага за такива предприятия.

(19)

Когато схемите за помощ de minimis се прилагат чрез финансови посредници, следва да се гарантира, че същите не получават държавна помощ. Например, това е възможно, като се изисква от финансовите посредници, които ползват държавна гаранция, да заплащат премия при пазарни условия или да преотстъпят изцяло на крайните бенефициери всяко получено предимство, или като се спазва таванът de minimis и други условия на настоящия регламент, включително на ниво посредници.

(20)

След като получи уведомление от държава членка, Комисията може да провери дали дадена мярка, която не представлява безвъзмездна помощ, заем, гаранция, вливане на капитал или мярка за финансиране на риска под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, има брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, ненадвишаващ тавана de minimis, поради което би могла да попадне в приложното поле на настоящия регламент.

(21)

Задължение на Комисията е да осигури спазването на правилата за държавните помощи и в съответствие с принципа за сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, държавите членки следва да улесняват изпълнението на тази задача, като създадат необходимите механизми, гарантиращи, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие съгласно правилата за помощ de minimis, не надхвърля общия разрешен таван. За тази цел при предоставяне на помощ de minimis държавите членки следва да уведомяват съответното предприятие за размера на отпуснатата помощ de minimis и за нейния характер на помощ de minimis, като се позовават изрично на настоящия регламент. Следва да се изисква от държавите членки да осъществяват наблюдение по отношение на отпуснатата помощ, така че да гарантират, че съответните тавани не са превишени и че правилата за кумулиране са спазени. За да изпълни това задължение, преди да предостави такава помощ, съответната държава членка следва да получи от предприятието декларация относно наличието на друга помощ de minimis, обхваната от настоящия регламент или от други регламенти за помощ de minimis, получена през съответната бюджетна година и през двете предходни бюджетни години. Като алтернатива за държавите членки следва да бъде възможно да създават централен регистър с пълна информация относно отпусканата помощ de minimis и да проверяват дали отпусната нова помощ не превишава съответния таван.

(22)

Преди да отпусне каквато и да е нова помощ de minimis, всяка държава членка следва да се увери, че с нея няма да бъдат надхвърлени таванът на помощите de minimis в тази държава членка и че са спазени другите условия на настоящия регламент.

(23)

Предвид опита на Комисията и по-специално честотата, с която обикновено се налага да се преразглежда политиката за държавните помощи, срокът за прилагане на настоящия регламент следва да бъде ограничен. Ако срокът на действие на регламента изтече и той не бъде удължен, държавите членки следва да разполагат с адаптационен период от шест месеца за помощите de minimis, обхванати от настоящия регламент,

а)

помощите, предоставяни на предприятия, които извършват дейност в сектора на рибарството и аквакултурите, обхванати от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (14);

б)

помощите, предоставяни на предприятия, които извършват дейност в областта на първичното производство на селскостопански продукти;

в)

помощите, предоставяни на предприятия, които извършват дейности в сектора на преработката и търговията със селскостопански продукти, в следните случаи:

г)

помощите за дейности, свързани с износ за трети държави или държави членки, по-конкретно помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа или с други текущи разходи, свързани с износа;

д)

помощите, подчинени на преференциалното използване на национални продукти спрямо вносни такива.

а)

„селскостопански продукти“ са продукти, изброени в приложение I към Договора, с изключение на продуктите на рибарството и аквакултурите, включени в приложното поле на Регламент (ЕО) № 104/2000;

б)

„преработка на селскостопански продукти“ е всяка операция, извършена спрямо селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за приготвянето на животински или растителен продукт за първата му продажба;

в)

„търговия със селскостопански продукти“ е притежаване или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или изобщо пускане на пазара по какъвто и да е друг начин, с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка дейност по подготвяне на продукта за такава първа продажба; продажбата от първичен производител на крайни потребители се счита за търговия, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел.

а)

дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;

б)

дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;

в)

дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;

г)

дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие.

а)

бенефициерът не е субект на процедура по обявяване в несъстоятелност, нито отговаря на критериите на националното право, за да бъде подложен на процедура по обявяване в несъстоятелност по искане на неговите кредитори. В случай на големи предприятия бенефициерът трябва да бъде в положение, съответстващо най-малко на кредитен рейтинг Б; и

б)

заемът е гарантиран с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от неговия размер, като заемът възлиза на 1 000 000 EUR (или 500 000 EUR за предприятия, които извършват сухопътен транспорт на товари) за период от пет години или на 500 000 EUR (или 250 000 EUR за предприятия, които извършват сухопътен транспорт на товари) за срок от десет години; ако даден заем възлиза на по-малко от тези суми и/или се предоставя за срок, по-кратък от съответно пет или десет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за този заем се изчислява като съответна част от приложимия таван, определен в член 3, параграф 2; или

в)

брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на референтния процент, приложим към момента на отпускане на помощта.

а)

бенефициерът не е субект на процедура по обявяване в несъстоятелност, нито отговаря на критериите на националното право, за да бъде подложен на процедура по обявяване в несъстоятелност по искане на неговите кредитори. В случай на големи предприятия бенефициерът трябва да бъде в положение, съответстващо най-малко на кредитен рейтинг Б; и

б)

гаранцията не надхвърля 80 % от свързания с нея заем, като гарантираната сума е 1 500 000 EUR (или 750 000 EUR за предприятия, които извършват сухопътен транспорт на товари) и продължителността на гаранцията е пет години или гарантираната сума е 750 000 EUR (или 375 000 EUR за предприятия, които извършват сухопътен транспорт на товари) и продължителността на гаранцията е десет години; ако гарантираната сума е по-ниска от тези суми и/или гаранцията се предоставя за срок, по-кратък от съответно пет или десет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за тази гаранция се изчислява като съответна част от приложимия таван, определен в член 3, параграф 2; или

в)

брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на минималните премии, посочени в Известието на Комисията; или

г)

преди да бъде приложена,