Антидъмпингови мерки
РЕЗЮМЕ НА:
Регламент (ЕС) 2016/1036 относно защитата срещу дъмпингов внос от някои държави извън ЕС
КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?
С Регламент (ЕС) 2016/1036 се определят правилата на ЕС относно защитата срещу дъмпингов внос от трети държави на пазара на ЕС.
Той е изменян три пъти: с Регламент (ЕС) 2017/2321, Регламент (ЕС) 2018/825 и с Делегиран регламент (ЕС) 2020/1173.
ОСНОВНИ АСПЕКТИ
С Регламент (ЕС) 2016/1036 се определят следните правила.
Условия
Преди да могат да бъдат наложени антидъмпингови мерки върху вноса на даден продукт, трябва да бъдат изпълнени четири условия:
- вносът трябва да бъде дъмпингов — ако експортната цена на даден продукт за ЕС е по-ниска от нормалната му стойност*;
- трябва да има съществена вреда* за промишлеността на ЕС за производство на сходния продукт*;
- трябва да има причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда; и
- антидъмпинговата мярка* не трябва да противоречи на интереса на ЕС — мерките не трябва да причиняват повече вреда на цялостната му икономика, отколкото облекчението, донесено на промишлеността, понасяща вреда от вноса.
Подаване на жалба
- Антидъмпингова жалба се подава до Европейската комисия от или от името на производителите от ЕС на въпросния продукт, пряко или чрез органите на дадена държава от ЕС. Синдикатите също могат да подават жалби съвместно с промишлеността на ЕС и да станат заинтересовани страни в производството. При специални обстоятелства Комисията може също да започне разследване на дъмпинг по собствена инициатива.
- Всяка жалба трябва да включва доказателства за наличие на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка между твърдяния дъмпингов внос и твърдяната вреда.
- За да се защитят поверителните бизнес данни, трябва да се подадат две версии на жалба: поверителна версия и неповерителна версия. Първата ще бъде достъпна само за служители на Комисията, работещи пряко по случая. Неповерителната версия ще бъде достъпна за всички заинтересовани страни, след като разследването бъде започнато.
- Комисията трябва да проучи точността и адекватността на доказателствата, представени в жалбата, за да определи дали има достатъчно основание, което да оправдае започването на разследване. Това трябва да бъде направено в рамките на 45 дни след депозиране на жалбата.
Антидъмпингово разследване
- След като Комисията реши да започне разследване, тя трябва да публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Тя се свързва с всички известни производители и всички останали заинтересовани страни, като иска от тях да попълнят въпросниците в строго определен срок.
- Когато има много потенциално заинтересовани страни, Комисията може да реши да извърши своето разследване въз основа на извадка от оператори (производители износители, производители от ЕС, вносители, потребители).
- По силата на първоначалния Регламент (ЕС) 2016/1036 разследванията могат да отнемат 9 месеца, преди Комисията да може да наложи временни мерки въз основа на своите предварителни констатации.
Установяване на наличие на дъмпинг
Когато въз основа на своето разследване Комисията счита, че има наличие на дъмпинг, може да се случи следното.
- Антидъмпингови мерки могат да бъдат наложени върху вноса на съответния продукт в ЕС, като обикновено те са под формата на:
- адвалорно мито — процент от стойността на вноса на въпросния продукт;
- специфични мита — фиксирана стойност за определено количество стоки, напр. 100 евро на тон продукт; или
- ценова гаранция — ангажимент от износителя да спазва минимални цени при вноса.
- Временните мерки, когато Комисията наложи такива, са в сила за срок от най-много 6 месеца. Това може да бъде последвано от окончателни мерки, които остават в сила за срок от 5 години.
- Митата се плащат от вносителя в ЕС и се събират от националните митнически власти на съответните държави от ЕС.
- Мерките, които са в сила, могат да бъдат преразгледани (междинно преразглеждане) при определени обстоятелства. Обхватът на това преразглеждане обикновено е ограничен до един или няколко елемента от първоначалните мерки, например нивото на дъмпинга и/или вредата, обхвата на продукта или формата на мерките.
- След 5 години мерките губят своето действие, освен ако при преразглеждане с оглед на изтичане на срока на тяхното действие не се стигне до заключението, че е вероятно дъмпингът и съществената вреда да продължат, ако мерките престанат да се прилагат.
- Вносителите могат да поискат пълно или частично възстановяване на платените мита, ако могат да докажат, че дъмпинговият марж*, въз основа на който са платени митата, е отстранен или намален.
С Регламент за изменение (ЕС) 2017/2321 се въвежда методология за изчисляване на дъмпинга, която трябва да се използва в случаите на внос от държави — членки на Световната търговска организация, когато съществуват значителни нарушения на пазара в резултат на държавна намеса.
Регламент (ЕС) 2018/825 за изменение
Наред с другото с регламента се прави следното.
- С него се съкращава срокът за налагането на временни антидъмпингови мерки, ако има такива, от 9 месеца след налагането им на 7 месеца, с възможност за удължаване на срока на 8 месеца.
- С регламента се улеснява участието на по-малки предприятия в разследванията за търговска защита (включително информационно бюро за съдействие за търговска защита на малки и средни предприятия (МСП) създаване на интернет страница на МСП и публикуване на указания за МСП).
- С него се изменя начинът, по който правилото, известно като „правило за по-малко мито“, се прилага в антидъмпингови процедури. Преди това ЕС можеше да налага само мерки на ниво, по-ниско от пълния размер на дъмпинга, когато по-ниското равнище („маржа на вредата“) беше достатъчно, за да се премахне вредата, понесена от промишлеността на ЕС. Съгласно новите правила антидъмпингови мерки могат да бъдат наложени на пълното равнище на дъмпинга, когато има доказателства за значителни нарушения на експортния пазар за съответните суровини, използвани в производството на разглеждания продукт, и при условие че това като цяло е в интерес на ЕС да го направи.
- С него се въвеждат нови правила за изчисляване на „непричиняващата вреда цена“ (цената, която се очаква промишлеността да начисли при нормални обстоятелства). Сега при изчисляването може да се вземат предвид разходите за необходимите инвестиции, например в инфраструктура или научноизследователска и развойна дейност, но също така и бъдещи разходи, свързани със социалните и екологичните стандарти, например съгласно системата на ЕС за търговия с емисии. Непричиняващата вреда цена сега предполага минимална печалба от 6 %, която ще бъде включена в изчислението, като е възможен по-висок марж на печалба за всеки отделен случай.
- С него се въвежда период на предварително оповестяване, през който заинтересованите страни получиха информация за налагането или не на временни мерки три седмици предварително, със задължение на Комисията да провери до 9 юни 2020 г. дали е настъпил значителен ръст на вноса по време на триседмичния период на предварително оповестяване и дали, ако е настъпило подобно повишаване, това е причинило допълнителна вреда на съответните промишлени отрасли на ЕС.
- С регламента се въвежда възстановяването на събраните мита по време на преразглеждането с оглед изтичане на срока, ако резултатите от преразглеждането водят до прекратяване на мерките.
Делегиран регламент (ЕС) 2020/1173
При преразглеждането, извършено в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/825 за изменение, Комисията стигна до заключението, че като цяло не е причинена допълнителна вреда на промишлеността на ЕС от вноса през периода на предварително оповестяване. Затова тя прие делегиран акт за промяна на продължителността на периода на предварително оповестяване на четири седмици.
ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?
- Той се прилага от 20 юли 2016 г. Регламент (EС) 2016/1036 кодифицира и заменя Регламент (EO) № 1225/2009 и неговите последващи изменения.
- Регламент (ЕС) № 2017/2321 за изменение се прилага от 20 декември 2017 г.
- Регламент (ЕС) № 2018/825 за изменение се прилага от 08 юни 2018 г.
- Делегиран регламент (ЕС) 2020/1173 се прилага от 11 август 2020 г.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
За допълнителна информация вж.:
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Нормална стойност: обикновено се приема, че това е пазарната цена на продукта в държавата износител. Ако обаче не са налице продажби, има само малък обем продажби или ако продажбите се извършват на загуба на вътрешния пазар, нормалната стойност на продукта обикновено се изчислява въз основа на производствените разходи в държавата износител и се добавя разумна сума за продажба, общи и административни разходи и печалба. Съществуват специфични правила за икономики, подложени на значителни нарушения.
Съществена вреда: значима вреда за промишлеността на ЕС, например загуба на пазарен дял, понижени ценови равнища и/или намалена рентабилност.
Сходен продукт: продукт, който е идентичен или в голяма степен прилича на въпросния внасян продукт.
Антидъмпингови мерки: мерки, наложени върху вноса на даден продукт който се продава на цена, по-ниска от нормалната му стойност, и нанася съществена вреда на производителите от ЕС.
Дъмпингов марж: разликата между нормалната стойност и цената, която същият износител иска за този продукт на пазара на ЕС (експортна цена).
ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ
Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (кодифициран текст) (ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21—54)
Последващите изменения на Регламент (ЕС) 2016/1036 са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.
СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТ
Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (кодифициран текст) (ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 55—91)
Вж. консолидираната версия.
последно актуализация 16.10.2020