Управление на кризи във финансовия сектор

РЕЗЮМЕ НА:

Съобщение (COM(2010) 579 окончателен) — Рамка на ЕС за управление на кризи във финансовия сектор

КАКВА Е ЦЕЛТА НА СЪОБЩЕНИЕТО?

То определя стъпките, които трябва да се предприемат, за да се сдобие Европейският съюз (ЕС) с набор от правила за управление на кризи във финансовия сектор.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

Наборът от правила за управление на кризи във финансовия сектор се отнася за:

всички кредитни институции;
някои инвестиционни дружества, по-специално онези, чиято неплатежоспособност може да постави финансовата система в риск.

Цели

Целта на тези правила е да гарантират, че финансовата система е стабилна, дори в случай на фалит на предприятия, и:

да насърчат превантивните и подготвителни мерки за намаляване на рисковете във финансовата система;
да подготвят надеждни инструменти за оздравяване;
да въведат бързи и ефективни средства за действие;
да намалят моралния риск чрез покриване на част от загубите от акционерите;
да допринесат за плавното оздравяване на трансгранични групи с цел запазване на вътрешния пазар;
да осигурят правна сигурност;
да ограничат нарушенията на конкуренцията.

Области на действие

В съобщението се определят мерки, които следва да бъдат предприети, в следните области:

органи, отговорни за управлението на кризи — всяка държава от ЕС трябва да определи орган, който ще упражнява оздравителните правомощия, който е независим от надзорния орган;
превантивни и подготвителни мерки — които включват изготвянето на надзорна програма за всяка поднадзорна институция и надзорни проверки на място;
критерии за задействане — следва да се въведе ранната интервенция, в случай че дадена банка или инвестиционно дружество не може да изпълни изискванията на Директивата за капиталовите изисквания;
ранна интервенция — осигурява разширяване и разясняване на надзорните правомощия. Банките и предприятията ще бъдат задължени да представят план, който да позволява на институцията да се възстанови в случай на финансови затруднения;
преоценяване на дълга — позволява на институция, която е в затруднено положение, да продължи дейностите си или да преустанови някои от тях, за да се ограничи рискът от „верижна дестабилизация“ на други институции;
оздравяване — преработване на законодателството за банковата несъстоятелност, за да могат банките в несъстоятелност да се възползват от процедури за ликвидация.

Предприети действия

1.
Надзорни органи

През 2011 г. бяха създадени 3 европейски надзорни органа:

Европейския банков орган (EБО), който се занимава с банков надзор, включително с надзора на рекапитализацията на банки;
Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), който се занимава с надзора на капиталови пазари и извършва пряк надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг и регистрите на транзакции; и
Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), който се занимава със застрахователен надзор.

28-те национални надзорници са представени и в трите надзорни органа.

Европейският съвет за системен риск беше създаден, за да следи и да оценява потенциални заплахи за финансовата стабилност, които произтичат от макроикономическите тенденции в рамките на финансовата система като цяло.

2.
Директива за възстановяване и преструктуриране на банки

Тази директива (Директива 2014/59/EС) влезе в сила във всички държави от ЕС през юли 2014 г. Тя определя набор от правила за хармонизиране и подобряване на инструментите за справяне с банкови кризи в целия ЕС, включващи следното:

от банките се изисква да изготвят планове за възстановяване за преодоляване на финансови сътресения;
органите получават набор от правомощия за намеса в работата на банките, за да се избегне изпадането им в несъстоятелност;
освен това органите имат правомощия да въвеждат планове за оздравяване на фалирали банки по начин, който запазва техните основни функции и не се налага те да бъдат спасявани от данъкоплатците;
Общ фонд за преструктуриране за държавите от еврозоната беше създаден през 2016 г.; отделни национални фондове продължават да действат за държавите от ЕС, които са извън еврозоната;
процедури за подобряване на сътрудничеството между националните органи.

3.
Директива относно схемите за гарантиране на депозити

Тази директива (Директива 2014/49/EС) влезе в сила през 2014 г. Тя укрепва съществуващата система от национални схеми за гарантиране на депозити, за да реагира на слабостите, които станаха видни по време на финансовата криза. Нейните основни елементи включват:

универсална гаранция за депозити до 100 000 евро;
по-лесен и по-бърз достъп до погасяване на задължения — постепенно намаляване на сроковете за плащане от 20 работни дни до 7 работни дни;
по-стабилен режим на финансиране;
по-добра информираност на вложителите.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

„Управление на кризи“ — на уебсайта на Европейската комисия;
Съобщение за пресата от Европейската комисия „Задълбочен отговор на финансовата криза: значителен напредък към силна финансова рамка за Европа и банков съюз за еврозоната“.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка — Рамка на ЕС за управление на кризи във финансовия сектор (COM(2010) 579 окончателен, 20.10.2010 г.)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149—178)

Последващите изменения на Директива 2014/49/EС са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Директива 2014/59/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190—348)

последно актуализация 07.12.2016