Механизъм за собствените ресурси

Въпросът за собствените ресурси е много важен от политическа гледна точка: произходът на ресурсите определя отношението между гражданите, държавите-членки и институциите на Oбщността, като поставя въпроса за финансовата независимост на Общностите. Дебатът относно собствените ресурси на Общността е свързан с общия дебат за бъдещето на европейската интеграция, при който се противопоставят две виждания — федерализъм и интерговерментализъм.

Решението от 1970 г. за собствените ресурси отличава Общностите от други международни организации, като финансирането се основава на вноските на държавите-членки.

Към финансова независимост на ЕС: от национални вноски към собствени ресурси

Що се отнася до финансирането на Европейската икономическа общност Договорът от Рим от 25 март 1957 г. предвижда преходен период с национални вноски преди преминаване към система от собствени ресурси. Принципът за собствените ресурси вече е залегнал в член 201 от Договора: „Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени средства“. Собствените ресурси могат да бъдат определени като финансови средства, които са собствени и независими от държавите-членки. Става дума за целеви приходи, предназначени изключително за финансиране на бюджета на Общността и които ѝ се полагат по право, без да е необходимо последващо решение от националните органи. Държавите-членки съответно са задължени да предоставят на разположение на Общността плащания за бюджета.

Първият опит за прехвърляне на собствени ресурси „по природа“, митнически и селскостопански изравнителни такси, получени в резултат на политиките на Общността (митнически съюз и общата селскостопанска политика), се проваля през 1965 г., тъй като среща съпротива от страна на Франция, което по-късно довежда до компромиса от Люксембург. Преходният период, който трябва да предшества преминаването през 1966 г. към финансиране, гарантиращо определено ниво на независимост на Общността, така и не е спазен. Решението за това преминаване е приведено в изпълнение на срещата на върха на държавните и правителствените ръководители в Хага през 1969 г. като израз на желанието им отново да активизират Общността след период на трудности. След това Съветът приема решение, с което разпределя на Общностите (вследствие на Договора за сливане от 8 април 1965 г.) собствени ресурси, предназначени да покриват всички техни разходи. Решението от 21 април 1970 г. въвежда преминаването от държавните вноски, които са средство за контрол от страна на държавите-членки на политиките на Общностите, към автономно финансиране от „традиционните“ собствени ресурси (селскостопански налози, митнически такси) и ресурс, основан на данъка върху добавената стойност, ДДС.

Произход на собствените ресурси

Традиционните собствени ресурси (ТСР) се считат за собствени ресурси „по природа”, тъй като става дума за приходи, получени в рамките на политиките на Общността, а не като приходи, които са с произход от държавите-членки — начислени като национални вноски. Действителните собствени ресурси са резултат от селскостопански такси, мита, отчисления за захарта, процентна ставка, начислена върху хармонизираната база за облагане с данък добавена стойност (ДДС) и процентна ставка, начислена върху брутния национален доход (БНД).

Мита. Митата се събират на външните граници при вноса. Митническата тарифа става обща през 1968 г., две години по-рано в сравнение с първоначално предвиденото. Митата са определени в Договора от Рим като основен ресурс, който да се разпредели на Европейската икономическа общност (ЕИО) за финансиране на разходите. Митата на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) са включени в този ресурс от 1988 г.

Ресурси със селскостопански произход. Най-важни в тази категория са селскостопанските мита, първоначално наричани налози. Те са въведени през 1962 г. и прехвърлени на Общността с Решение от 21 април 1970 г. Първоначално става дума за такси, които варират според ценовите нива на световния и европейския пазар. След транспониране на многостранните търговски договори (Уругвайския кръг, април 1994 г.) в правото на Общността вече няма разлика между селскостопанските и митническите мита и такси. Селскостопанските мита са просто вносни мита, удържани при вноса на селскостопански продукти от трети страни.

Върху тези мита и такси се добавят и налози върху производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп. Тези налози се удържат от производителите на захар в рамките на Общността, за разлика от таксите върху вноса на селскостопански продукти. С действащото решение за собствените ресурси от 2000 г. на държавите-членки се разрешава да задържат 25 % от сумата на събраните традиционни собствени ресурси за разходи за събиране.

Данък върху добавената стойност (ДДС). ДДС ресурсите са създадени с Решение от 21 април 1970 г., тъй като традиционните собствени ресурси не са били достатъчни за финансиране на бюджета на Общността. Но поради допълнителните забавяния, свързани с необходимостта да се осигури неговата хармонизация, този комплексен ресурс бива приложен за първи път едва през 1980 г. Той се получава като процентна ставка, приложена върху база за облагане, определена по единен начин. В периода 1988—1994 г. тази основа за облагане не може да надвишава повече от 55 % от брутния национален продукт (БНП) на държавите-членки. След 1995 г. тя не може да надвишава 50 % от БНП за държавите-членки, чийто БНП на глава от населението е по-малък от 90 % от средния за Общността. В периода 1995—1999 г. приложението на това ограничение постепенно се разширява и то вече се прилага за всички държави-членки.

Решение от 1970 г. ограничава максималната изискуема ставка по ДДС на 1 % от определената база за облагане. Второто решение за собствените ресурси от 7 май 1985 г. увеличава ставката на 1,4 %, считано от 1 януари 1986 г., което съвпада с разширяването с държавите от Иберийския полуостров (Испания и Португалия). Това увеличение трябва да финансира разходите за разширяването. Четвъртото решение за собствените ресурси от 31 октомври 1994 г. обаче организира постепенното връщане, в периода 1995—1999 г., на ограничението от 1 % , най-вече с оглед на справедливостта. И накрая, решението за собствените ресурси от 2000 г., което понастоящем е в сила, сведе максималната изискуема ставка до настоящето ѝ ниво от 0,5 % от хармонизираната и ограничена с таван ДДС основа.

Брутен национален доход (БНД). През 1988 г. Съветът решава да въведе четвърти собствен ресурс, по онова време базиран на брутния национален продукт (PNB), който трябва да замени ДДС, така че да се осигури баланс на бюджета. Същото това решение от 24 юни 1988 г. въвежда също и фиксиране на таван за всички собствени ресурси, представляващ процентна ставка от БНП, който през 1988 г. е 1,14 %, а през 1999 г. — 1,27 %. Действащото решение за собствените ресурси разширява приложението на Европейската система за националните сметки от 1995 г. (ЕСНС 95) до областта на бюджета на ЕС. В ЕСНС 95 понятието брутен национален продукт (БНП) е заменено с брутен национален доход (БНД). Следователно в новото решение БНП се заменя с БНД за целите на собствените ресурси. Въпреки това, за да се поддържа непроменен размерът на финансовите ресурси, който е на разположение на Общностите, е приет таван за собствените ресурси като процентна ставка от БНД на ЕС. Новият таван се равнява на 1,24 % от БНД на ЕС.

Ресурсът БНД се получава чрез прилагане на ставка, която се определя всяка година в рамките на бюджетната процедура, към основа, представляваща сумата на брутните национални приходи по пазарни цени. Ресурсът се изчислява като разликата между разходите и сумата на всички други бюджетни ресурси. Става дума за „ключов“ ресурс, тъй като той не само финансира голяма част от бюджета, но и отразява базата на ДДС, разпределението на финансирането за британската компенсация и горната граница на общата стойност на ресурсите, установена от финансовите прогнози на Общността.

Собствените ресурси се предоставят на Съюза всеки месец от държавите-членки чрез кредитиране на сметка „собствени ресурси“, открита от Комисията, обикновено в централната национална банка. Традиционните собствени ресурси се вписват счетоводно всеки месец в момента на събирането им. В случая на ресурсите от ДДС и БНД, те се предоставят на Комисията в първия работен ден на месеца, в размер на една дванадесета от съответната прогнозна сума, записана в бюджета на Общността. Въпреки това за специфичните нужди при изплащане на селскостопанските разходи държавите-членки могат да бъдат приканени от Комисията да направят предвидените вноски за ресурсите от ДДС и/или БНД един или два месеца по-рано през първото тримесечие на годината.

Други приходи. Бюджетът не е изцяло финансиран от собствени ресурси, а също и от данъци и удръжки върху приходите на персонала, банкови лихви, вноски на трети страни по някои програми на Общността (например в областта на научните изследвания), възстановяване на средства на Общността по неизползвани помощи, лихви за просрочие, както и салдото от предходната финансова година.

„Британското изключение“

През 1984 г. на заседание на Съвета във Фонтенбло се взема решение да се въведе британската компенсация. С този механизъм на Обединеното кралство се предоставя компенсация, равняваща се на 0,66 % от отрицателното му нетно салдо. Финансирането на компенсацията за Обединеното кралство е разпределено между останалите държави-членки пропорционално на техния дял в БНД, с изключение на Германия, Австрия, Нидерландия и Швеция, чиято част е намалена с три четвърти. Този разход е преразпределен между останалите двадесет и две държави-членки.

See also