Решения за експулсиране — взаимно признаване от държавите от ЕС

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2001/40/ЕО относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на държави извън ЕС

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

С нея се цели да се гарантира зачитането и спазването на решение, издадено от държава от Европейския съюз (ЕС), за експулсиране на гражданин на държава извън ЕС, който се намира в друга държава от ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Решенията за експулсиране се прилагат за граждани на държави извън ЕС:
  • които представляват сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност и безопасност;
  • които са осъдени за престъпление, което подлежи на наказание лишаване от свобода за срок, не по-малък от една година;
  • за които има сериозни основания или солидни доказателства да се счита, че са извършили или възнамеряват да извършат такива престъпления;
  • които не спазват националните правила за влизане или пребиваване.
• Ако въпросното лице има валидно разрешение за пребиваване, държавата, налагаща експулсирането, трябва да се консултира с държавата, която е издала това разрешение.
• Държавите от ЕС, прилагащи законодателството, трябва:
  • да зачитат правата на човека и основните свободи;
  • да гарантират, че въпросното лице може да обжалва решението за експулсиране;
  • да защитават личните данни и сигурността на данните;
  • да използват подходящи форми на сътрудничество и обмен на информация за прилагане на законодателството;
  • взаимно да се компенсират за свързаните финансови разходи. Договореностите са определени в Решение 2004/191/EО на Съвета.
• Държавата, издаваща решението за експулсиране, трябва да предостави на изпълняващата държава всички необходими документи възможно най-бързо.
• Държавата, изпълняваща решението, трябва да гарантира, че това не нарушава съответните международни или национални правила.
• Законодателството не се прилага за членове на семейството на граждани на ЕС.
• С Директива 2003/110/EО се определят договореностите относно транзитното преминаване за незаконно пребиваващи граждани на държави извън ЕС, които се извеждат по въздух през територията на друга държава от ЕС.
• С Директива 2008/115/EО се определят общи стандарти и процедури за връщане на незаконно пребиваващи граждани на държави извън ЕС.
• С Регламент (ЕС) № 604/2013 (Регламент „Дъблин III“) се установяват критериите и процедурите за определяне на държавата от ЕС, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище.
• През септември 2005 г. Съветът на Европа издаде 20 насоки относно принудителното връщане.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя се прилага от 2 юни 2001 г. Държавите от ЕС трябваше да я включат в националното си законодателство до 2 декември 2002 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Въпреки че Обединеното кралство (1) и Ирландия не членуват в шенгенското безвизово пространство, те прилагат законодателството и участват в предвидените в него процедури, както и Исландия и Норвегия, но не и Дания.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2001/40/EО на Съвета от 28 май 2001 година относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни (ОВ L 149, 2.6.2001 г., стр. 34—36)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2003/110/EО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно помощ в случаите на транзит за целите на извеждане от територията по въздух (ОВ L 321, 6.12.2003 г., стр. 26—31)

Решение 2004/191/EО на Съвета от 23 февруари 2004 година за определяне на критериите и практическите договорености за компенсирането на финансовите дисбаланси, получени в резултат на прилагането на Директива 2001/40/ЕО относно взаимното признаване на решенията относно експулсирането на граждани на трети страни (ОВ L 60, 27.2.2004 г., стр. 55—57)

Директива 2008/115/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98—107)

Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 31—59)

последно актуализация 09.01.2017

(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.