С този регламент се определят общите правила за трансгранични производства по несъстоятелност в държавите от Европейския съюз (ЕС), с изключение на Дания. Той има за цел да разубеди длъжниците да прехвърлят авоари или съдебни производства от една държава в друга, за да придобият по-благоприятно правно положение.

Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност.

С регламента се въвежда съгласувана система от правни норми за управление на транснационални производства по несъстоятелност, включваща дружества, търговци или частни лица. Той позволява да се вземат координирани мерки по отношение на авоарите на неплатежоспособен длъжник, който се намира в различни държави от ЕС. Тези правила се отнасят до:

Настоящият регламент се прилага за общите производства по несъстоятелност, които налагат частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и до назначаването на ликвидатор. Обхванатите национални производства са изброени в приложение към регламента.

Той не се прилага за производствата по несъстоятелност на застрахователните дружества и кредитните институции и на инвестиционните дружества, които предоставят услуги, свързани със съхраняване на парични средства или ценни книжа на трети лица, както и за организациите за колективни вложения.

Съдилищата, компетентни да образуват главно производство, са тези на държавата от ЕС, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника (т.е. където се намира седалището на дружеството, до доказване на противното). Това производство има глобален обхват и е предназначено да покрива имуществото на длъжника в световен мащаб и да бъде от интерес за кредиторите, където и да са те.

Наред с главното производство съдилищата в друга държава от ЕС могат да образуват вторично производство, ако длъжникът има икономически дейности на нейната територия, но това се ограничава до имуществото на длъжника, намиращо се на тази територия.

За да се гарантира, че имотът на длъжника се управлява ефективно, регламентът изисква основните и вторичните производства да са координирани. Ликвидаторите, назначени във всяко производство, са задължени да работят в тясно сътрудничество, по-специално чрез обмен на информация. Ликвидаторът по главното производство също може да се намеси във вторичното производство, например, за да предложи план за оздравяване или да поиска спиране на продажбата на имуществото.

Като общо правило се прилагат законите на държавата от ЕС, в която е образувано производството по несъстоятелност. Това правило е валидно както за главното производство, така и за вторичното.

Законът на държавата от ЕС, в която е образувано производството по несъстоятелност, определя по-специално:

Съществуват разпоредби, които гарантират вещните права на трети страни върху материалните и нематериалните блага на длъжника и правата на продавача, които се основават на клауза за запазване на собствеността, така че тези права да останат незасегнати при образуването на производство по несъстоятелност, ако имуществото се намира извън държавата, в която е образувано това производство.

Правата върху недвижими имоти се управляват само от закона на държавата от ЕС, в която се намира имотът. Правото на ликвидатора да прекратява трудовите договори, правото на кредитора да иска прихващане, правата и задълженията на страните към системата за разплащане или към финансовия пазар също се уреждат изключително от закона на държавата от ЕС, който е в сила за тях.

Признаване на производството по несъстоятелност

Ако съд на държава от ЕС реши да образува производство по несъстоятелност, законът изисква решението да бъде признато във всички останали държави от ЕС.

Законът също така гарантира, че решенията, тясно свързани с производството по несъстоятелност - като например действия за отмяна на увреждащи действия (т.е. действия, които са вредни за кредиторите) - са признати в друга държава.

Последиците на решението са тези, предвидени от закона на държавата, на чиято територия е образувано производството. Признаването може да бъде отказано, само когато неговите последици биха били в противоречие с обществената политика на съответната държава.

Законът дава право на всеки кредитор, пребиваващ в държава от ЕС, да предяви вземанията си по производство по несъстоятелност, образувано в друга държава от ЕС.

Това право се прилага и за данъчните органи и социално-осигурителните институции. Когато са образувани няколко производства по отношение на имуществото на длъжника, законът изисква разпределението на приходите да се съгласува между отделните производства, за да се гарантира равнопоставеността на всички кредитори.

ПРЕПРАТКИ

Акт	Влизане в сила	Краен срок за транспониране в държавите членки	Официален вестник на Европейския съюз
Регламент (ЕС) № 1346/2000	31.5.2002 г.	-	OВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1-18

Последващите изменения и допълнения на Регламент (ЕО) № 1346/2000 са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за справка.

Тази препоръка съдържа набор от принципи относно националните производства по несъстоятелност на предприятия във финансови затруднения. Поставя се акцент върху насърчаването на жизнеспособни предприятия да се преструктурират на ранен етап, за да се предотврати изпадането им в несъстоятелност. Комисията счита, че реформирането на националните разпоредби относно несъстоятелността ще помогне на жизнеспособни предприятия да останат в бизнеса и да запазят работните места и същевременно да се подобри средата за кредиторите, които биха били в състояние да възстановят по-голяма част от инвестициите си, за разлика от ситуацията, ако длъжникът е фалирал.

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет: Нов европейски подход към фалита и несъстоятелността на предприятията (COM(2012) 742 final, 12.12.2012 г.).