Женевска конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния

РЕЗЮМЕ НА:

Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния

Решение 81/462/ЕИО за сключване на Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния

КАКВА Е ЦЕЛТА НА КОНВЕНЦИЯТА И РЕШЕНИЕТО?

• Съгласно Женевската конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния страните (т.е. държавите, които са я ратифицирали) се ангажират да работят съвместно за ограничаването, постепенното предотвратяване и намаляването на изпусканите от тях замърсители на въздуха, за да се справят с полученото в резултат на това трансгранично замърсяване.
• По силата на решението на Съвета конвенцията се подписва от името на ЕС. Всички държави членки също са страни по конвенцията.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Под трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния се разбира изпускането, в резултат на пряка или непряка човешка дейност, на такива вещества във въздуха, които имат вредни въздействия върху човешкото здраве или околната среда в друга държава, и поради което не е възможно да се определи частта на емисиите от отделните източници или групи източници.

Към тази конвенция са разработени общо следните 8 отделни протокола.

• Протоколът от 1984 г. за дългосрочно финансиране на Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (Протокол за EMEP): инструмент за международно споделяне на разходите на програма за мониторинг, която образува основата за преглед и оценка на замърсяването на въздуха в Европа в светлината на споразуменията за намаляване на емисиите.
• Протоколът от 1985 г. за намаляване на серните емисии или техните трансгранични потоци (Хелзински протокол) с най-малко 30 % в сравнение с равнищата от 1980 г.
• Протоколът от 1988 г. за контрол над емисиите на азотни оксиди (NO_x) или техните трансгранични потоци (Софийски протокол): първата стъпка изисква замразяване на емисиите на NO_x или техните трансгранични потоци на равнищата от 1987 г.; втората стъпка изисква прилагането на подход, основан на въздействието, за по-нататъшно намаляване на емисиите на азотни съединения, включително амоняк (NH₃), както и на летливи органични съединения (ЛОС), с оглед техния принос за фотохимичното замърсяване, подкиселяването и еутрофикацията и на въздействието върху човешкото здраве, околната среда и материалите, като се обърне внимание на всички значими източници на емисии.
• Протоколът от 1991 г. за контрол над емисиите на ЛОС или техните трансгранични потоци: тези съединения са отговорни за образуването на приземен озон и страните трябва да изберат 1 от 3 цели за намаляване на емисиите, които трябва да бъдат постигнати до 1999 г.:
  • намаляване с 30 % на ЛОС, като за основа се използва една от годините между 1984 и 1990 г.;
  • намаляване с 30 % на емисиите на ЛОС в зоната за управление на тропосферния озон, посочена в приложение I към протокола, и гарантиране, че общите национални емисии не надвишават равнищата от 1988 г.; или
  • когато емисиите през 1988 г. не надвишават определени посочени равнища, страните могат да изберат стабилизация при това равнище на емисии.
• Протоколът от 1994 г. за по-нататъшно намаляване на емисиите на сяра (Протокол от Осло): този протокол се основава на Хелзинския протокол от 1985 г. и определя тавани за емисиите до 2010 г. и след това. От страните се изисква да предприемат най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на сяра, включително:
  • повишаване енергийната ефективност;
  • използване на възобновяема енергия;
  • намаляване на съдържанието на сяра в горивата; и
  • прилагане на най-добрите налични технологии за контрол (НДНТ). Освен това с протокола се насърчава прилагането на икономически инструменти за приемане на икономически ефективни подходи за намаляване на емисиите на сяра.
• Протоколът от 1998 г. за тежките метали (Протокол от Орхус): той е насочен към три метала — кадмий, олово и живак. Страните ще трябва да намалят своите емисии за тези под равнищата си през 1990 г. (или алтернативна година между 1985 и 1995 г.). Протоколът има за цел намаляване на емисиите от промишлени източници, горивни процеси и изгаряне на отпадъци. В него се определят строги гранични стойности за емисии от стационарни източници и се предлагат НДНТ за тези източници, напр. специални филтри или скрубери за източници на горене или процеси без живак. По силата на протокола от страните се изисква да премахнат оловния бензин. С него също така се въвеждат мерки за намаляване на емисиите на тежки метали от други продукти, напр. живак в батериите, и се предлага въвеждането на мерки за управление на други, съдържащи живак продукти, напр. електрически компоненти, измервателни уреди, флуоресцентни лампи, зъбна амалгама, пестициди и боя. Протоколът е изменен през 2012 г., за да се въведат по-строги норми за допустими емисии (НДЕ) за емисии на прахови частици, както и на кадмий, олово и живак, приложими за някои горивни и други промишлени източници на емисии, които ги изпускат в атмосферата. Категориите на източниците на емисии за трите тежки метала са разширени и включват производството на силициеви и фероманганови сплави, като по този начин се разшири обхватът на промишлените дейности, за които са установени пределни стойности на емисиите.
• Протоколът от 1998 г. за устойчивите органични замърсители, чиято крайна цел е да се премахнат всички изпускания, емисии и загуби на такива замърсители. Протоколът забранява изцяло производството и употребата на някои продукти, а други са планирани за премахване на по-късен етап. Той включва разпоредби за справяне с отпадъците от забранени продукти и задължава страните да намалят своите емисии на диоксини, фурани, полициклични ароматни въглеводороди и хексахлоробензен (HCB) под равнищата им през 1990 г. (или алтернативна година между 1985 и 1995 г.). С него се определят специфични гранични стойности за изгарянето на битови, опасни и медицински отпадъци. Първоначално той акцентира върху списък от 16 вещества, които бяха обособени в съответствие с договорените критерии за риск. Веществата се състоят от 11 пестицида, два промишлени химикала и три странични продукта/замърсителя. Протоколът е изменен през 2009 г., за да включва 7 нови вещества: хексахлорбутадиен, октабромодифенилов етер, пентахлоробензен, пентабромодифенилов етер, перфлуорооктан сулфонати, полихлорирани нафталени и късоверижни хлорирани парафини. Страните преразгледаха задълженията за ДДТ съединенията, хептахлор, HCB и ПХБ, както и за ИУПС от изгаряне на отпадъци. За да се улесни ратифицирането на протокола от държавите с икономики в преход, страните въведоха гъвкавост за тези страни по отношение на сроковете за прилагане на ИУПС и НДНТ.
• Протоколът от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и приземния озон (Протокол от Гьотеборг): в него се определят национални тавани за емисиите за 2010 г. до 2020 г. за четири замърсителя: серен диоксид (SO₂), NO_x, ЛОС и NH₃. Освен това се определят строги гранични стойности за специфични източници на емисии (например горивна инсталация, производство на електроенергия, химическо чистене, автомобили и камиони) и се изисква използване на НДНТ за намаляване на емисиите. Емисиите на ЛОС от продукти като бои или аерозоли също трябва да бъдат намалени, а фермерите са задължени да предприемат специфични мерки за контрол на емисиите на NH₃. Протоколът е изменен през 2012 г., за да включва национални задължения за намаляване на емисиите, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г. и след това (тези изменения са ратифицирани от ЕС с Решение (ЕС) 2017/1757 на Съвета). Няколко от техническите приложения към протокола са ревизирани с актуализирани набори от ИУПС както за основни стационарни източници, така и за подвижни източници. Ревизираният протокол е първото обвързващо споразумение, което включва задължения за намаляване на емисиите на фини прахови частици. Освен това измененият протокол включва краткотрайния атмосферен замърсител черен въглерод (сажди) като компонент на твърди частици. Намаляването на твърдите частици (включително черния въглерод) чрез прилагането на протокола ще намали замърсяването на въздуха, като в същото време ще улесни съпътстващите ползи за климата.

Сътрудничество в областта на политиката

Съгласно конвенцията се изисква договарящите се страни да разработят и приложат подходящи политики и стратегии, по-специално системи за управление на качеството на въздуха.

Договарящите се страни се споразумяват да се срещат редовно (най-малко веднъж годишно), за да оценят постигнатия напредък и да си сътрудничат по въпроси, свързани с конвенцията.

Сътрудничество в областта на науката

Страните се споразумяват да полагат съвместни усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност, по-специално за намаляване на емисиите на основните замърсители на въздуха, за мониторинг и измерване на нивото на своите емисии и концентрациите им, както и да проучат въздействията им върху здравето и околната среда.

Обмен на информация

Страните се споразумяват да обменят информация, по-специално данни относно:

• емисиите на основните замърсители на въздуха (започвайки от SO₂) и техните въздействия;
• аспекти, които могат да причинят съществени промени в трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния (по-специално в националните политики и промишленото развитие);
• технологии за контрол и намаляване на замърсяването на въздуха; и
• национални политики и стратегии за борба с основните замърсители на въздуха.

Сътрудничество в областта на мониторинга на замърсяването

• Страните се споразумяват да участват в Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (EMEP). Тази програма, чиито дейности се финансират по линия на отделен протокол (Протокола за EMEP), има за цел да осигури на страните по конвенцията:
  • научна информация относно мониторинга на атмосферата и компютърни модели;
  • оценка на емисиите; и
  • изготвянето на прогнози.
• С оглед на успеха на това сътрудничество конвенцията дава възможност за:
  • разширяване на програмата, която първоначално е насочена към мониторинга на SO₂ и сродни вещества, така че да бъдат обхванати и други основни замърсители на въздуха;
  • мониторинг на състава на средите, податливи на замърсяване с тези замърсители (вода, почва и растителност) както и въздействията върху здравето и околната среда;
  • изготвяне на метеорологични и други научни данни относно процесите по време на разпространение;
  • използване по възможност на съпоставими или стандартни методи на мониторинг и моделиране;
  • включването на EMEP в съответните национални и международни програми;
  • редовен обмен на данни, получени при мониторинга.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Конвенцията влезе в сила на 16 март 1983 г., 90 дни след датата на депозиране на 24-тия инструмент за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• С Женевската конвенция за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния се създава система, която дава възможност на правителствата да работят заедно с цел защита на здравето и околната среда от замърсяване на въздуха, което може да засегне няколко държави. Конвенцията е подписана през 1979 г. в Женева в рамките на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) и влезе в сила през 1983 г.
• За повече информация вижте Политика в областта на околната среда (ИКЕ на ООН).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния — Резолюция за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния (ОВ L 171, 27.6.1981 г., стр. 13—24)

Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11 юни 1981 година за сключване на Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (ОВ L 171, 27.6.1981 г., стр. 11—12)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение (ЕС) 2017/1757 на Съвета от 17 юли 2017 година за приемане от името на Европейския съюз на изменение на Протокола от 1999 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (OВ L 248, 27.9.2017 г., стр. 3—75)

Решение (ЕС) 2016/768 на Съвета от 21 април 2016 година за приемане на измененията на Протокола от 1998 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали (OВ L 127, 18.5.2016 г., стр. 8—20)

Решение (ЕС) 2016/769 на Съвета от 21 април 2016 година за приемане на измененията на Протокола от 1998 г. за устойчивите органични замърсители към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (OВ L 127, 18.5.2016 г., стр. 21—31)

Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17—119)

Последващите изменения на Директива 2010/75/EС са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Решение 2004/259/ЕО на Съвета от 19 февруари 2004 година относно сключването от името на Европейската общност на Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията от 1979 година за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (OВ L 81, 19.3.2004 г., стр. 35—36)

Протокол за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 година (ОВ L 81, 19.3.2004 г. стр. 37—71)

Решение 2003/507/ЕО на Съвета от 13 юни 2003 година относно присъединяването на Европейската общност към протокола към Конвенцията относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, за намаляване на окисляването, еутрофикацията и приземния озон (ОВ L 179, 17.7.2003 г., стр. 1—2)

Протокол към конвенцията от 1979 година за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (ОВ L 179, 17.7.2003 г. стр. 3—54)

Решение 2001/379/ЕО на Съвета от 4 април 2001 година относно одобряването от името на Европейската общност на Протокола към Конвенцията от 1979 година за трансгранично замърсяване на въздуха на далечно разстояние с тежки метали (ОВ L 134, 17.5.2001 г., стр. 40)

Протокол към Конвенцията от 1979 година за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали (ОВ L 134, 17.5.2001 г. стр. 41—64)

Решение 98/686/ЕО на Съвета от 23 март 1998 година за сключване от Европейската общност на Протокола към Конвенцията от 1979 година за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за по-нататъшно намаляване на серните емисии (ОВ L 326, 3.12.1998 г., стр. 34)

Протокол към Конвенцията от 1979 година за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшно намаляване на серните емисии (ОВ L 326, 3.12.1998 г. стр. 35—56)

Решение 93/361/ЕИО на Съвета от 17 май 1993 година за присъединяването на Общността към Протокола към Женевската конвенция от 1979 година за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно ограничаване на емисиите на азотни оксиди или техните трансгранични потоци (OВ L 149, 21.6.1993 г., стр. 14—15)

Протокол към Конвенцията от 1979 година за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за ограничаване на емисиите от азотни оксиди или техните трансгранични потоци (OВ L 149, 21.6.1993 г., стр. 16—26)

Решение 86/277/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година относно сключването на Протокола към Конвенцията от 1979 година за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно дългосрочно финансиране на Съвместна програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР) (OВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 1)

Протокол към Конвенцията от 1979 година за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно дългосрочно финансиране на Съвместна програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР) (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 2—5)

последно актуализация 08.09.2020