Конвенция от Хелзинки: предотвратяване на замърсяването на международни водни течения и езера
РЕЗЮМЕ НА:
Решение 95/308/EО относно сключването на Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера
Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера
КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕШЕНИЕТО И КОНВЕНЦИЯТА?
С Решение 95/308/EО Европейската общност (вече ЕС) се присъединява към Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения* и международните езера (Конвенция на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за водите).
Тя е известна като Конвенцията от Хелзинки, защото е подписана там през 1992 г.
ОСНОВНИ АСПЕКТИ
- Конвенцията осигурява правна рамка, чрез която 2 или повече страни могат да си сътрудничат с цел:
- предотвратяване и контролиране на замърсяването на водите отвъд националните граници;
- осигуряване на разумно и безпристрастно използване на трансграничните води.
- Страните трябва да предприемат всички подходящи мерки за трансграничните води с цел:
- да предотвратяват, контролират и намаляват съществуващото или потенциалното замърсяване;
- да осигурят надеждно в екологичен план управление на водите, опазване на ресурсите и на околната среда, включително възстановяване на екосистеми, когато е необходимо;
- да осигурят разумно и безпристрастно използване на ресурсите.
- Страните трябва:
- да прилагат принципа на предпазливостта, т.е. да не отлагат действията си на основание, че научните изследвания не са доказали изцяло наличието на причинно-следствена връзка между дадени вещества и замърсяване;
- да прилагат принципа „замърсителят плаща“, т.е. разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването са за сметка на замърсителя;
- да управляват водните ресурси така, че това да не бъде в ущърб на потребностите на бъдещите поколения;
- да въведат програми за мониторинг на трансграничните води;
- да си сътрудничат, по-специално във връзка с обмена на информация и изследванията с цел разработване на ефективни техники за предотвратяване, контрол и намаляване на трансграничното замърсяване;
- да подкрепят международните усилия за изготвяне на правила, критерии и процедури за определяне на отговорности и задължения за всяко замърсяване.
- Мерките трябва:
- да се предприемат при източника, когато е възможно;
- да не прехвърлят пряко или непряко замърсяване към други части на околната среда.
- Споразуменията между 2 или повече страни могат да обхващат въпроси, като:
- събиране на данни и съставяне на описи;
- изготвяне на съвместни програми за мониторинг;
- приемане на пределни норми за емисии за отпадъчните води и съвместни цели относно качеството на водите;
- въвеждане на предупредителни и сигнализационни процедури;
- използване на оценки на въздействието върху околната среда.
- Страните по дадено споразумение трябва:
- да предоставят една на друга помощ при поискване;
- да гарантират, че информация за състоянието на трансграничните води и за всички предприети мерки е налична за обществеността.
- Конвенцията е изменена през 2003 г., за да се позволи на държави извън ЕС да се присъединят. Изменението влезе в сила на 6 февруари 2013 г., като неговото приемане е отбелязано с Решение 2013/790/ЕС. От март 2016 г. към конвенцията могат да се присъединяват всички държави членки на ООН.
ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Конвенцията влезе в сила на 6 октомври 1996 г.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Повечето екологични проблеми пресичат националните граници и могат да бъдат дори глобални по своето естество. Поради това съгласно Договора от Лисабон (член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз) ЕС има за задача да насърчава международните мерки за справяне с регионални или световни екологични проблеми.
ЕС е компетентен да договаря и подписва международни екологични споразумения. Той е правил това в много области, независимо дали под егидата на Организацията на обединените нации, или на регионално или подрегионално равнище. Той е ратифицирал 6 конвенции, свързани с водите.
За повече информация вж.:
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Трансгранични водни течения: повърхностни или подпочвени води, които обозначават, пресичат или се намират на границите между 2 или повече държави.
ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ
Решение 95/308/ЕО на Съвета от 24 юли 1995 година относно сключването от името на Общността на Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера (ОВ L 186, 5.8.1995 г., стр. 42—58)
Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера (ОВ L 186, 5.8.1995 г., стр. 44—58)
Последващите изменения на Конвенцията са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.
последно актуализация 10.07.2020