Правомощия на Европейската централна банка да налага санкции

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕO) № 2532/98 на Съвета относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции

Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (ЕЦБ/1999/4)

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТИТЕ?

Регламенти (ЕО) № 2532/98 и (ЕО) № 2157/1999 (ЕЦБ/1999/4) определят рамката, въз основа на която Европейската централна банка (ЕЦБ) може да налага санкции* под формата на глоби* или периодични парични санкции* на предприятия*, които не изпълняват задълженията, произтичащи от правните актове на ЕЦБ и на Европейския съюз (ЕС), в различните области на компетентност на ЕЦБ.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Лимити за глоби/периодични наказателни плащания, които ЕЦБ може да наложи като последица от нарушение*

Горната граница за размера на глобите на предприятия е 500 000 EUR или — в случай на санкции, налагани във връзка с надзорните задачи на ЕЦБ — два пъти размера на реализираните печалби или нереализираните загуби вследствие на нарушението, или 10 % от общия годишния оборот на предприятието.
Горната граница на периодичните наказателни плащания е 10 000 евро на ден от нарушението или, в случай на санкции, наложени във връзка с надзорните задачи на ЕЦБ, 5 % от среднодневния оборот на ден от нарушението. Периодични наказателни санкции могат да бъдат налагани за максимален срок от 6 месеца, считано от датата на уведомяване за решението за налагане на такива санкции.

Публикуване

ЕЦБ публикува на своя уебсайт всяко решение за налагане на санкции след неговото уведомяване. Публикуването на решението се анонимизира, ако има вероятност да:
- застраши стабилността на финансовите пазари или текущо наказателно разследване;
- причини непропорционална вреда на съответното предприятие;
- води до публикуване на поверителна информация, която би изложила на риск законните обществени интереси в областта на сигурността, като например сигурността и защитата на целостта на евробанкнотите или сигурното управление на кибернетичните или оперативните рискове за системно важните платежни системи* (вж. резюме).
Когато има вероятност горните обстоятелства да отпаднат в рамките на разумен период от време, публикуването може да бъде отложено за този период от време. Въпреки това, в случай на публикуване на поверителна информация, която би изложила на риск законните обществени интереси в областта на сигурността, ЕЦБ може да реши да не публикува решение за налагане на санкция, когато прецени, че рискът за законните обществени интереси в областта на сигурността не може да бъде намален чрез публикуване на съответните решения на анонимна основа или чрез отлагане на публикуването им.
Ако по отношение на решение за налагане на санкция е подадена жалба до Съда на Европейския съюз, ЕЦБ публикува без излишно забавяне на официалния си уебсайт информация за статуса на въпросната жалба и за резултата от нея.
Публикуваната информация остава на разположение за най-малко 5 години.

Критерии, които се вземат под внимание

Когато обмисля санкция, ЕЦБ се ръководи от принципа на пропорционалност и взема предвид:

добросъвестността и откритостта на съответното предприятие, както и степента на неговото старание и сътрудничество или, обратно, умишлената му измама;
сериозността на последиците от нарушението;
повторяемостта, честотата или продължителността на нарушението;
печалбите, реализирани от предприятието по причина на нарушението;
икономическия размер на предприятието;
предишни санкции, наложени от други компетентни органи на предприятието за същото нарушение.

Процедура за нарушение

Решението дали да се започне процедура за нарушение трябва да се вземе от ЕЦБ по нейна инициатива или на основание на предложение за това, адресирано до нея от страна на националната централна банка на държавата — членка на ЕС, в рамките на чиято юрисдикция е извършено предполагаемото нарушение.
Такова решение може да бъде взето също така от националната централна банка на държавата членка, в рамките на чиято юрисдикция е извършено предполагаемото нарушение, по нейна инициатива или на основание предложение за това от страна на ЕЦБ.
На съответното предприятие трябва да бъдат дадени не по-малко от 30 дни, за да представи своята защита.
Изпълнителният съвет приема мотивирано решение дали да наложи санкции на предприятието.
В срок от 30 дни от получаването на мотивираното решение предприятието може да поиска от Управителния съвет да преразгледа решението. Ако не бъде взето решение в срок от 2 месеца, решението става окончателно.
Управителният съвет може да поиска от съответното предприятие, от Изпълнителния съвет или от компетентната национална централна банка да предоставят допълнителна информация, за да преразгледа решението на Изпълнителния съвет. Управителният съвет може да измени решението на Изпълнителния съвет и да промени размера на санкцията, която трябва да бъде наложена, основанията, които водят до нарушение, както и дали и до каква степен санкцията се публикува.
Съответното предприятие се уведомява за заключението и за правото му на съдебен контрол.
Процедурата за нарушение трябва да бъде започната в рамките на една година от момента, в който съществуването на нарушението стане известно на ЕЦБ или на националната централна банка на юрисдикцията, в която то е извършено, и във всички случаи в рамките на пет години от извършването на нарушението. Освен това правото да се вземе решение за налагане на санкция във връзка с нарушение изтича една година след решението за започване на процедурата.
За санкциите, налагани при изпълнението на надзорните задачи на ЕЦБ, се прилагат специални правила. След приключване на разследването ЕЦБ уведомява съответното предприятие, определя разумен срок за представяне на становища и може да го покани на устно изслушване. Надзорният съвет на ЕЦБ предлага на Управителния съвет проект на решение. След приемането на решението то може да бъде преразгледано от Административния съвет за преразглеждане.
Срокът за санкциите, наложени от ЕЦБ при изпълнение на надзорните ѝ задачи, е 5 години. Той може да бъде прекъсван и удължаван с действия, предприети от ЕЦБ за целите на производството.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ РЕГЛАМЕНТИТЕ?

Регламент (ЕО) № 2532/98 се прилага от 1 януари 1999 г., с изключение на член 6, параграф 2, който се прилага от 27 ноември 1998 г.
Съгласно член 6, параграф 2 ЕЦБ може да приема регламенти, с които да уточнява начина за налагане на санкции, както и да приема насоки за координация и хармонизация на процедурите по отношение на провеждането на процедурата за нарушения.
Регламент (ЕО) № 2157/1999 (ЕЦБ/1999/4) се прилага от 23 септември 1999 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

На основание член 34.3 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, в границите и при условията, приети от Съвета на Европейския съюз, ЕЦБ има право да налага глоби или периодични имуществени санкции на предприятия за неизпълнение на задължения, произтичащи от нейните регламенти и решения. Регламентите имат за цел да осигурят единен подход към налагането на санкции в различните области на компетентност на ЕЦБ и да установят принципите и процедурите, свързани с налагането на такива санкции.

За допълнителна информация вж.:

Санкции (Европейска централна банка).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Санкции. Глоби и периодични парични санкции.

Глоба. Еднократна сума, която предприятието е задължено да плати като санкция.

Периодични парични санкции. Парични суми, които в случай на продължаващо нарушение предприятието е длъжно да плати като наказание или с цел да принуди съответните лица да спазват надзорните регламенти и решения на ЕЦБ.

Предприятия. Физически или юридически лица, частни или публични, с изключение на публичноправни субекти при упражняването на техните публичноправни правомощия, които подлежат на задълженията по регламентите и решенията на ЕЦБ.

Нарушение. Всяко неизпълнение от страна на предприятие на задължение, произтичащо от регламенти или решения на ЕЦБ.

Системно важни платежни системи. Основни платежни системи като TARGET2 — платежна система, която позволява на банките в ЕС да превеждат пари помежду си в реално време (вж. резюмето).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 година относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (OВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 4—7).

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 2532/98 са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка от 23 септември 1999 година относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (ЕЦБ/1999/4) (OВ L 264, 12.10.1999 г., стр. 21—26).

Вж. консолидираната версия.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение (ЕС) 2021/1815 на Европейската централна банка от 7 октомври 2021 година относно методологията за изчисляването на санкциите за неизпълнение на изискването за поддържане на минимални резерви и свързаните изисквания за минимални резерви (ЕЦБ/2021/45) (ОВ L 367, 15.10.2021 г., стр. 4—8).

Решение (ЕС) 2017/2097 на Европейската централна банка от 3 ноември 2017 година относно методологията за изчисляване на санкциите за нарушения на надзорните изисквания за системно важните платежни системи (ЕЦБ/2017/35) (ОВ L 299, 16.11.2017 г., стр. 31—33).

Регламент (ЕС) № 795/2014 на Европейската централна банка от 3 юли 2014 година относно надзорните изисквания за системно важните платежни системи (ЕЦБ/2014/28) (ОВ L 217, 23.7.2014 г., стр. 16—30).

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1—50).

Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63—89).

последно актуализация 06.10.2023