Етикетиране на обувки

Етикетирането на обувки и на техни компоненти осигурява на потребителите информация, която им позволява да вземат информирани решения за покупка. Освен това то помага на индустрията да се защитава от нелоялна конкуренция и подобрява функционирането на вътрешния пазар в Европейския съюз (ЕС).

АКТ

Директива 94/11/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 март 1994 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки в областта на етикетирането на материалите, използвани в основните компоненти на обувките, предназначени за продажба на потребителите

ОБОБЩЕНИЕ

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА ДИРЕКТИВАТА?

Тя определя правилата за етикетиране на обувки:

съдържанието и формата на етикета;
отговорността за етикетиране.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

От етикетиране се нуждаят само материали, които представляват най-малко 80 % от повърхността на горната част и от подплатата и стелката на обувката, и най-малко 80 % от външната част на подметката. Ако нито един от материалите не възлиза на поне 80 %, предоставя се информация за двата основни вида материали, използвани в състава на обувката.
Етикетирането трябва да предоставя информация за трите компонента на обувките:
- горната част;
- подплатата и стелката;
- външната част на подметката.
Етикетът може да е под формата на текст или на пиктограма.
Етикетът трябва да е видим, здраво прикрепен и достъпен.
Етикетът следва да бъде:
- отпечатан или щампован на обувката; или
- закачен към обувката, например чрез самозалепващ етикет; или
- поставен, например чрез скоба или връв.
Етикетът трябва да се постави най-малко към един артикул на обувката, във всеки чифт обувки, ботуши и т.н.
Производителите в ЕС отговарят за доставянето на етикета и за неговата точност, а в случай че обувките са внесени, тази отговорност се поема от лицето, което първо ги пуска на пазара в ЕС. Търговците на дребно носят отговорност да гарантират, че обувките, които продават, имат съответното етикетиране.
Приложенията съдържат:
- определения (например горна част, подметка и т.н.) и съответни пиктограми или писмени обозначения на отделните части на обувките, които подлежат на идентифициране (приложение I);
- примери за обувки, които са обхванати от директивата, се съдържат в приложение II. Тя например не обхваща обувки, използвани от хора за здравни или за обезопасителни цели на работното място, които попадат в рамките на правилата на ЕС относно личното предпазно оборудване.

Съществува също и доброволен екоетикет на ЕС за обувки. Този етикет помага на потребителите да идентифицират обувки, чиито жизнен цикъл (производство, използване и депониране) има слабо въздействие върху околната среда.

ПРЕПРАТКИ

Акт	Влизане в сила	Краен срок за транспониране в държавите членки	Официален вестник на Европейския съюз
Директива 94/11/EО	09.05.1994 г.	23.09.1995 г.	OВ L 100, 19.4.1994 г., стр. 37-41

Акт(ове) за изменение	Влизане в сила	Краен срок за транспониране в държавите членки	Официален вестник на Европейския съюз
Директива 2006/96/EО	1.1.2007 г.	1.1.2007 г.	OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81-106
Директива 2013/15/EС	1.7.2013 г.	1.7.2013 г.	OВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 172-183

Последващите изменения на Директива 94/11/EО са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за справка.

последно актуализация 19.08.2015